ИНТЕРЕСУВАТ ЛИ НИ ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА?

[stato]

Колеги,

Осъзнавам, че всички имаме много работа, но моля отделете три минути.
Общоизвестно е, че Конституцията като основен закон във всяка държава предопределя съдържанието на законите, които от своя страна регулират обществените отношения и в голяма степен предопределят бъдещото развитие на обществото. Също така Конституцията определя органите, които осъществяват държавната власт, като и взаимовръзките между тях.
Затова основното предназначение на всяка конституция е, от една страна, да гарантира упражняването на индивидуалните права на всеки член от обществото, а от друга страна да гарантира функционирането на държавата, като механизъм за осъществяване на общите интереси на членовете на обществото.
Всички знаем, че в България съществува огромен проблем с институционалното представителство на общия интерес. Примери за това има много; всеки ден се сблъскваме с новини за това: как държавен чиновник се е облагодетелствал с ведомствено жилище в разрез с правилата; прокурор започнал проверка срещу политик, който иска да се промени структурата на съдебната власт; политици, назначават членове на ВСС, които да изберат "подходящ" висш магистрат; държавни ведомства, блокират реализацията на проекти и обществени поръчки, защото нямат личен интерес, политически партии блокират приватизационни сделки... Примерите за това са не просто много, нещо повече - задоволяването на личния интерес е основна цел на всеки политик, превърнало се е в най-силната движеща сила в нашият политически живот.
А не би трябвало да е така. Както всички знаем, политиците и магистратите трябва да представляват и защитават общите интереси, аз бих казал нещо повече - те трябва активно да осъществяват нови инициативи с цел всички да живеем по-добре: да ползваме по-добри пътища, да почиваме по-добре, майките спокойно да раждат децата си, да бъдем по-здрави, да живеем по-дълго, в по-чиста среда, децата ни да са по-малко застрашени от престъпност и наркотици.
Истината е, че всичко, което става в България в този момент е нормално и отговаря точно на нагласите на обществото и на нивото му на търпимост и взискателност към проявите и поведението на своите политици и магистрати. Истина е също така, че обществото бавно израства в разбирането си какво трябва да правят и какво не трябва да правят неговите избраници. Това е естествен път на развитие на всяко общество: французи, англичани, шведи и финландци - всички са минали през етапа, на който се намира сега българското общество.
Бавно българското общество също върви по този път- вече никое правителство няма да се опитва да въвежда данък с решение на МС- Виденов; вече частни компании не се опитват да ни застраховат насила (опитите продължават сега чрез закони); вече никой няма да изхвърля боклука си до къщата ти в противоречие с норм.актове; вече никоя партия няма да си позволи безогледно да разпродава държавни предприятия- Костов;
Но всичко това става бавно, аз бих казал много бавно, ако сравним развитието на България със всички останали социалистически държави ще видим, че ние сме на опашката. Помислете само - една Чехия - с по-малка територия от България, произвежда самолети, ядрени централи, автомобили... а в България управляващите не могат да създадат условия за положителен прираст на населението... В Европа няма по-изостанала държава от България. А това е "заслуга" на всеки от нас. Аз лично чувствам срам. Чувствам срам, защото имам висше образование, защото осъзнавам проблемите, защото тези проблеми засягат близките ми, приятелите ми и защото нищо не правя.

Аз мисля, че сега имаме шанс да направим нещо.
Да разгледаме предложенията за промени в Конституцията и да ги обсъдим. Всички участници във форума се интересуват от право, независимо дали са юристи или не. Всеки от нас има мнение за това, което става в държавата и със законите ни. А всяко мнение може да се превърне в мотивирано предложение. Нека да споделим нашите предложения и да видим дали можем да достигнем до предложения, които са по-добри за обществото, и които са по-мотивирани от вече направените в парламентарната зала. Така внесените предложения са резултат от политическите компромиси на партиите в управляващата коалиция (личния интерес). Това което ще се приеме, ще бъде пак политически компромис/сделка между ¾ от политическите партии (личен интерес). А това, което е полезно за обществото къде остава? Кой да го измисли? Да оставим ли тези, които променят законите в посока, която е угодна на личния им интерес, да променят и конституцията съобразно политическия компромис? Съдейки по себе си, мисля, че можем да се справим по-добре поне поради три факта: 1.Аз съм по-добър юрист от ¾ от депутатите; 2.Аз не съм лично заинтересован от едно или друго предложение; 3.Депутатите са зависими от решението на ръководството на партията си;
Осъзнавам, че въпросът е много сериозен и изисква задълбочено обсъждане, а всички имаме много работа. Но ако не започнем сега, този шанс да променим България ще отмине. Също така съм сигурен, че това е шанс, който няма да получим скоро пак. И като българи, и като професионалисти сме задължени да реагираме.
Прилагам линкове с направените досега предложения за промяна в Конституцията
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=b ... cs&gid=187
P.S.
Колеги, знам че много от вас ще се изкушат да споделят своето мнение по въпроса. Моля Ви, не го правете. Нека в тази тема да споделим само нашите предложения за промени в Конституцията или да коментираме вече направени такива. Нека да бъдем конструктивни и тази тема да бъде форум на идеи, а не на емоции.

[error]

Колеги,

Осъзнавам, че всички имаме много работа, но моля отделете три минути.
Нека да бъдем конструктивни и тази тема да бъде форум на идеи, а не на емоции.

Отделих 3 минути да прочета постинга. Не се заяждам, но ти практикуващ юрист ли си или политик-общественик-журналист? Кой практикуващ юрист пише в този стил!? Приятелски съвет: Ако очакваш конструктивна дискусия, не я пълни със словесна плява, а изрази становището си с 5 конкретни изречения. Тогава постингите също се бъдат конкретни и заетите практикуващи юристи ще имат време да ги четат и обсъждат. В противен случай - темата е обречена да получи вниманието предимно на скучаещи студенти. Още веднъж се извинявам!

[tvalchev]

1. Колегата, открил темата е прав:
Ако наистина си мечтаем, да живеем в нещо, като "правова държава" (нещо, което аз силно се съмнявам, че е някъде на близо), ще се наложи да се научим, да решаваме обществените се уравнения посредством правни способи.
Независимо, дали това ще става с или - без емоция, то сигурно е, че може да се случи само с някакво действие.

2. Ето няколко връзки към страници, на които подобни обсъждания вече се правят:

http://www.cvetnica.net/view_by_categor ... 0ada28f03e

http://www.parisvesti.com/


3. Ето и връзката към изграждащият се портал, за "е-обсъждания", плодовете на който ще имат достъп до "ушите" на съответните органи.
Страницата ще бъде общодостъпна и ще предоставя и достъп до стенограми и записи от заседания на НС и парламентарните комисии, както и на други централни органи:

http://www.intermedia-bg.com/

(в разработка)

Поздрави!

[stato]

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Проект!


З А К О Н

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., изм. и доп. бр. 85 от 2003 г., бр. 18 от 2005 г.)



§ 1. В чл. 70 думата “тежки” отпада, а след думата “престъпления” се добавят думите “от общ характер”.

§ 2. Създава се нов чл. 91а със следното съдържание:
“Чл. 91а. (1)Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата на гражданите и техните организации.
(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.”.
Има конфликт на интереси - не може да се очаква омбутсманът да атакува безпристрастно актовете на органа, който го е назначил или поне не във всички случаи. А това е целта...
Моето предложение е омбутсманът да се назначава от президента - орган избран в резултат на пряк вот от страна на избирателите. Или от парламента, но с някакво квалифицирано мнозинство 2/3 например.

§ 3. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова точка 16 със следното съдържание:
“16. изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на Главния прокурор за дейността на съдилищата, прокурорите и следствието.”.
Това и сега май се прави или поне има такъв механизъм. "Изслушва и приема..." можем да си представим колко депутати ще има в залата по това време. Предлагам "Председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на Главния прокурор представят годишни доклади за дейността на съдилищата и прокуратурата и правят предложения за усъвършенстване на съдебната система и законодаделството" - годишна законодателна инициатива

§ 4. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова точка 1 със следното съдържание:
“1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;”.
2. Останалите точки се преномерират.
Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
2. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
3. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
4. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
Време е прокуратурата да престане да "следи" - явно нищо не се получава. Предлагам
" Прокуратурата отговаря за спазване на законността, като:
1. ръководи разследването
2. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
3. упражнява надзор при - не, Предлагам "следи за изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
4. да опадне - за какво е съда? Знам за поне 5 случая за издадени прокурорски постановления срещу конкурент в бизнеса.
5. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

§ 5. В чл. 128 - изречение второ се изменя така:
“Те осъществяват разследване по наказателни дела, в случаите посочени в закон.”.
дознателите ... да съществуват там , но да не се пречкат много...
Предлагам "Подпомагат прокуратурата при провеждане на разследването" Когато има проблем в дадено разследване и делото се връща многократно на дознателя за събиране на док-ва или при по-голяма сложност, прокурорът може да изпрати следователя да вземе нещата в свои ръце - като по-компетентен и с по-голям опит. Но прокурорът да решва кога и къде - нали ръководи разледването

§ 6. В чл. 129 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, изречение първо - отпадат думите “и освобождават”.
Не е нужно да отпада. Защо се орязват правомощията на ВСС?
2. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор в случаите по ал. 3, т. 2 и т. 3 се освобождават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет. В случаите по ал. 3, т. 4 и т. 5 те се освобождават по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и по решение на Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.”.
Предлагам (6) В случаите по ал. 3, т. 4 и т. 5 Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор се освобождават И по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и по решение на Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.”.
Предлагам предложението за освобождаване да се прави от ВСС при всички случаи, а по т 4 и 5 предложение може да даде и от НС

§ 7. В чл. 130 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Министърът на правосъдието:
1. изготвя проект за бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. прави предложения пред Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистрати;
4. организира квалификацията на магистратите;
5. осъществява контрол върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата.”.
От гледна точка на юридическа техника такава алинея е неприемлива. Няма друг министър, на който правомощията да са определени в Конституцията. А от друга страна НС гласува структурата на всяко правителство. Министерства се създават и закриват при всяко ново правителство. По тои начин се предопределя съществуването на министерство на правосъдието във всяко правителство. Същите правомощия моогат да залегнат в ЗСВ - няма причина да бъдат в Конституцията.

[sledomagrz]

Ще се включа в обсъждането на §2 и §5 ;

[tvalchev]

Предложения:

1. Разширяване кръга лица, легитимирани, да сезират КС.

Сега в КРБ:
"Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.

(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
"
Аз бих добавил възможността на органи, извън централните, да сезират КС на общо основание. - Например: Областните управители. Или - орган на Националната асоциация на Общините. Или, Кмета на Община с население (по избирателни списъци) над 100 000 души. Или - с подписите на толкова кметове на общини, които "представляват" общини със сборно население - над 5 % от избирателите по списъците от последните проведени общи избори.

2. Разширяване възможностите за проведжане на национален референдум. Както по отношение на броя/кръга лица, по чиито почин може да бъде насрочен и проведен такъв, така и по-отношение на кръга въпроси, за които може да се проведе референдум.

3. Разширяване правомощията на омбудсмана. Основно - в посока: Предизвикване на обществени обсъждания, Сезиране на КС, Внасяне на законопроекти, право на запитване на органи на изпълнителната власт. (т.е. - предимно сигнални, а не- решаващи функции).

[kontrol]

Малко четиво във връзка с темата:

Становище на Работна група “Необходимост от промени в Конституцията”
Реформата на Съдебната система, правото на ЕС и съвременния български конституционализъм

Пълноправното членство на България в Европейския Съюз предполага поставяне на Конституцията на РБ от 1991 г. в съответствие с изискванията на учредителните договори на Европейските общности.

Разпоредбите, които осигуряват адаптирането на конституциите към правото на Европейския съюз се отнасят до:
--ограничение и частичен трансфер на държавния суверенитет;

--европейско гражданство, кръг от права присъщи на европейските граждани и по-специално пасивното и активното избирателно право в местните избори и в изборите за Европейски парламент, мандата и имунитетите на неговите депутати;

--пряко, незабавно и универсално действие на Европейското право;

--парламентарен контрол и създаване на специални парламентарни комитети по въпросите на Европейския Съюз, получаването на информация за дейността на Европейските институции и предстоящи актове на общностното право, по които националните парламенти изработват становища с обвързващ за правителствата си ефект, както и изискването за съгласие по отношение на предложените национални кандидати за членове на Комисията, Европейския съд на първоинстанционния съд, на Сметната палата и на Управителния съвет на Европейската инвестиционна банка;

--икономическия и валутен съюз и възможността на Европейската централна банка да поеме компетенции резервирани за националните банки;

--участие в общата външна политика и в политиката в областта на сигурността съгласно гл.V от Договора за Европейски Съюз и задълженията на националната изпълнителна власт да информира парламента.



Измененията на Конституцията, които се налагат за да се осигури съответствието й с приетата Харта за основните права на гражданите в ЕС в края на 2001 г. се отнасят до глава втора на основния закон, която урежда основните права.

Изрично прокламиране на забраната на смъртното наказание в съответствие с чл.2 т.2 на Хартата

Провъзгласяване на забраната на контрабандния трафик на човешки същества в съответствие с чл.5 т.3 на Хартата.

Конституционализиране на защитата на персоналните данни в съответствие с чл.8 на Хартата.

Привеждане в съответствие на правото на убежище предвидено. в чл. 27 на Конституцията с чл. 18 на Хартата.

Увеличаване на признаците за изключване на дискриминация съобразно чл.21 от Хартата /генетични особености, език, принадлежност към национално малцинство, увреждания /инвалидност/, възраст, сексуална ориентация/. При това Чл. 26 от Хартата провъзгласява мерки за интеграция на инвалидите. Същото предвижда и Конституцията, но в много тясна сфера, а именно само по отношение на правото на труд на лица с физически или психически увреждания.

Усъвършенстване на правото на ефективна съдебна защита и на справедлив процес. Формулировката на чл. 47 от Хартата Хартата не познава ограничения, каквито има в чл.чл. 30 и 31 на Конституцията.

Отмяна на предвидената в чл. 22 на Конституцията забрана за чужденците да придобиват земя, доколкото е в противоречие с основния принцип на общностното право за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, а също така се третира като акт на дискриминация по отношение на гражданите на Европейския Съюз, които нямат българско гражданство.

Ограниченията за кандидатите за депутати и президент в Конституцията на РБ от 1991 г., които изискват притежаване единствено на българско гражданство също ще трябва да бъдат отменени, тъй като от момента на приемане на страната ни за пълноправен член всички българи ще придобият и гражданство на ЕС, а следователно няма да могат да се регистрират като кандидати в изборите за народни представители и президент.

От усъвършенстване в бъдеще се нуждае системата от институционални и процедурни конституционни гаранции на основните права. Конституционните изменения следва да предвидят:

- създаване на институцията на омбудсмана,

- подобряване на дейността на съдебната система,

- предвиждане на правото на индивидуална жалба пред Конституционния съд,

- възможността, в случаите когато са засегнати основни права на гражданите с неконституционен закон, решението на Конституционния съд да има обратна сила,

- утвърждаване на функцията на Конституционния съд да действа като гаранция за правата на малцинството, чрез изменение на необходимото мнозинство за приемане на неговите решения,

- подобряване на процедурата за въвеждане и отмяна на извънредното положение както и разширяване на каталога от конституционно защитени права в съответствие с международните стандарти, а също така и със Сиракузките принципи и препоръките на Международната комисия на юристите и Групата за човешки права към ООН,

конституционно провъзгласяване на принципа на пропорционалността в конституционния статус на гражданите.






ЗА РЕВИЗИЯТА НА КОНСТИТУЦИЯТА - /тезиси за дискусия/



Преюдициални въпроси, свързани с политическата и юридическата ефективност на Конституцията

1. Кога една конституционна ревизия е необходима, наложителна и възможна?

2. В какво може да се изрази и как може да се подготви и реализира една конституционна ревизия?

3. Необходима ли е, кога и каква ревизия на Конституцията на Република България от 1991 г.?



Възможни подходи при реализацията на конституционната ревизия
1. Редакционни подобрения, отстраняване на противоречия, прецизиране на понятия /чрез изменение и допълнение по реда на глава ІХ на Конституцията или чрез тълкуване от Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 – един модерен, сравнително безболезнен, свеждащ по минимум политическите емоции способ за моделиране на конституционната практика в рамките на действащата конституция/.

2. Изменения и допълнения по реда на глава ІХ от Конституцията, свързани преди всичко с нейната правно-логическа завършеност, с довеждане до край на функционалните и институционалните конституционни гаранции за ефективността на основния закон /без концептуални промени по отношение на конституционните принципи и институции/.

3. Концептуални промени по отношение на отделни конституционни институти.



Оформящият се български подход към евентуалната конституционна ревизия

1. Ако по отношение на всички други конституционни институти първите два подхода са подходящи и достатъчни с оглед преследвания резултат, то за глава VІ “Съдебна власт”, изборът на адекватен подход може да се окаже по-сложен. Предварителният и определящ въпрос тук се свежда до оценката на съществуващия конституционен модел и по-точно – на неговата концептуална рамка и категоричния отговор относно отстояването или преосмислянето му.

2. При решаването на така поставените въпроси трябва да се отчетат няколко съществени обстоятелства, очертали се в 10-годишната практика по приложението на Конституцията, а именно:

- най-мъчително и с най-голяма съпротива се материализираха конституционните норми, свързани с модела на съдебната власт, до степен, че и днес няма категоричен отговор на въпроса изградена ли е вече организацията на тази власт съобразно своя конституционен модел;

- повишена политическа чувствителност на другите две власти, довела в процеса на законодателното обслужване на създаването на този организация до травмиране изграждането на единна магистратура с три относително самостоятелни организационно-структурни системи – съд, прокуратура, следствие. Ако проследим чисто юридическите измерения на тези травми, ще констатираме, че само в първите 5 години на дейност на Конституционния съд 20 от всичко 101 негови решения съ във връзка със съдебната власт – Конституцията, ЗВСС, ЗСВ. След създаването на последния закон от 1994 г. до сега той е изменян и допълван 10 пъти, с което са били частично изменени, допълнени или отменени 157 разпоредби от закона. Към това трябва да добавим и юриспруденцията на КС – 5 решения, с които е обявена противоконституционност от отделни разпоредби на същия закон:

- извеждането като дискусионни както в юридическите и политическите среди, така и в обществото като цяло на кръг от конституционни въпроси по тази проблематика като:

а/ имунитета на магистратите;

б/ принципа за несменяемост;

в/ функциите, а понякога и мястото на прокуратурата в системата на държавните органи;

г/ организацията и функциите на следствените органи;

д/ взаимоотношенията между министъра на правосъдие-то и органите на съдебната власт.

3. Конституционният модел за съдебната власт е защитим като система на специализирани правозащитни органи с различен интензитет на правна защита. Тази защитимост може убедително да се очертае в резултат на широка дискусия с участието на магистратите и задължително на сегашните и бившите членове на всички съществуващи досега ВСС-та, след аналитичен прочит на цялата конституционна юриспруденция по този въпрос и обективен анализ на практиката на магистратурата.

4. Едва след това, в зависимост от очерталите се подходи за реализацията на конституционната реформа в тази част може ясно и конкретно да се формулира и експертната задача на работната група.



Осигуряване на съдебната реформа, чрез тълкуване от Конституционния Съд на разпоредби от Гл. VІ “Съдебна власт” от Конституцията



* по чл. 118 и чл. 119, ал. 1, чл. 123 и чл. 125, ал. 1
Изясняване на термините “правосъдие” и “правораздаване”

* по чл. 126, ал. 2
Изясняване на същността и обхвата на предвидените тук функции на главния прокурор.

* по чл. 127, ал. 1 и чл. 31, ал. 3
Отстраняване на напрежението между двата текста

* по чл. 129, ал. 3
Изясняване на същността на принципа за несменяемост на магистратите - влизането му в сила и правните му последици.

* по чл. 132, ал. 1 и ал. 2
Изясняване на смисъла и съдържанието на имунитета на магистратите.

* по чл. 128
Изясняване на функциите на следствените служби.



В случай че конституционната ревизия предполага преосмисляне на концепцията за съдебната власт и нейния конституционен модел самата експертна задача придобива друг характер и обем.

[tvalchev]

Поставеното становище на Работна група е, несъмнено задълбочено.
Но става ли факт процеса на промените, посочени в него?

В крайна сметка - предизборните програми на някои партии, също изглеждаха грижливо подготвени.

Какво излиза на преден план - пак ще чакаме, вместо Дядо Иван - Чичо Екю, да ни "оправи"!

Освен това, колко от нас вярват, че този къртовки труд (предимно - за сметка на итъркани депутатски банки) ще се осъществи за една година?

И, колко от нас вярват, че сме готови ЕС, да ни приеме в редовете си, без помощта на някоя и друга алхимия?

А, дори и това да се случи, не без помощта на Философския камък, практиката на ЕСПЧ показва, че дори и страни с 3-5 вековни основи в демокрацията (като Франция, Великобритания, Холандия, Дания ...) имат сериозни проблеми за решаване.
А, какво остава за "младите страни-членки": Гърция, Полша..

Няма да стане само с влизане, където и да е ...

[alexa_g]

Д О К Л А Д

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-98, внесен от 109 народни представители на 22 декември 2005 г.
31.01.2006




І. Комисията проведе три заседания на 24, 27 и 31 януари 2006 г. На 27 януари 2006 г., Временната комисия изслуша становищата по законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на председателя на Върховния касационен съд - Иван Григоров, председателя на Върховния административен съд – Константин Пенчев, заместник - главния прокурор Христо Манчев, директора на Националната следствена служба – Ангел Александров, избрания за нов главен прокурор – Борис Велчев, министъра на правосъдието – Георги Петканов, омбудсмана – Гиньо Ганев и на представителя на президента – Пламен Киров.

Председателят на Върховния касационен съд подчерта, че приема идеята за прозрачност и отчетност в работата на органите на съдебната власт, но смята за недопустимо председателите на висши органи на съдебната власт да бъдат отстранявани от орган на законодателната власт. Освен това отбеляза, че трябва де се прецизират правомощията на министъра на правосъдието относно изготвянето на бюджета на съдебната власт и квалификацията на магистратите.

Председателят на Върховния административен съд заяви, че споделя целите на законопроекта, но посочи, че Върховният административен съд може да се отчита само за своята дейност и не подкрепи предложенията относно начина на освобождаването на висшите магистрати и правомощията на министъра на правосъдието по изготвянето на бюджета на съдебната власт и квалификацията на магистратите.

Заместник главният прокурор от името на ръководството на прокуратурата изрази пълната подкрепа към предлаганите изменения и допълнения, като отбеляза, че тези изменения са последователно предприетите стъпки от българската държава за приемането на България в Европейския съюз.

Директорът на Националната следствена служба заяви, че оценява важността на законопроекта и го подкрепя, като предложи редакционни поправки за подобряване съдържанието на внесените текстове.

Избраният за нов главен прокурор подчерта необходимостта от една по-радикална промяна в уредбата на имунитета на народните представители. По отношение освобождаването на председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд и на главния прокурор отбеляза, че следва внимателно да се обсъдят няколко проблема и по-конкретно: необходимо ли е Народното събрание да се занимава с този въпрос; няма ли мнозинството от две трети да направи на практика тази отговорност невъзможна; не е ли по-подходящо Народното събрание само да сезира Висшия съдебен съвет и дали процедурата не следва да се провежда пред Конституционния съд.

Министърът на правосъдието заяви, че законопроектът отразява обществените нагласи, отговаря на препоръките на европейските партньори и промените са оптимално възможните към настоящия момент. Той отправи препоръка текстовете, които се отнасят до неговите правомощия да бъдат внимателно обсъдени и точно формулирани.

Омбудсманът подкрепи предложението за конституционно закрепване на институцията, като отбеляза, че в страни като Португалия, Полша и Гърция първоначално институцията Омбудсман е възникнала със закон, а впоследствие е уредена и на конституционно ниво. Омбудсманът постави въпроса за въвеждане на конституционно правомощие за сезиране на Конституционния съд.

Представителят на президента посочи, че законопроектът е в правилна посока и отговаря, както на очакванията на българското общество, така и на европейските партньори, като направи конкретни предложения по отношение на текстовете свързани с имунитета на народните представители, уредбата на омбудсмана, процедурата за освобождаването на висшите магистрати и правомощията на министъра на правосъдието.

В представеното писмено становище директорът на Националния институт на правосъдието подчертава, че е конституционно недопустимо да се възлага на министъра на правосъдието правомощието “да организира квалификацията на магистратите”.

ІІ. На заседание, проведено на 31 януари 2006 г., Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България в качеството си на водеща комисия, съгласно чл. 2 от Правилата за процедурата обсъди проекта преди представянето му за първо гласуване в пленарна зала.

Законопроектът има за основна цел да подобри взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както с оглед на по-добрата защита правата на гражданите, така и на противодействието на престъпността и корупцията. Предложените промени са в отговор на очакванията на българските граждани за осигуряване на прозрачност и отчетност в работата на съдебната власт. Законопроектът се състои от седем параграфа, като промените са в глава трета “Народно събрание” и глава шеста “Съдебна власт”. Предложенията се отнасят до:

1. Уреждане на конституционно ниво на институцията омбудсман, като обществен гарант на прокламираните в Конституцията основни права и свободи (чл. 91 а).

2. Ограничаване на “имунитета” на народния представител. Предвижда се народните представители да носят наказателна отговорност за всички видове престъпления от общ характер, като само при задържане се иска разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава от Председателя на Парламента (чл. 70).

3. Повишаване информираността на обществото относно дейността на съдебната власт. По този начин се създава конституционна основа за по тясно взаимодействие между трите власти. Трите власти трябва да си взаимодействат помежду си, да се контролират взаимно. Между тях не може да има “китайска стена”. Така се реализира и гражданския контрол върху държавната власт (чл. 84, т. 16).

4. Прецизиране на конституционните правомощия на прокуратурата по отношение на наказателното разследване, както и на други функции на прокуратурата като “блюстител на законността” (чл. 127, нова т. 1).

5. Конституционна основа на досъдебната фаза на наказателното производство – следствие и индиректно дознание. Това е пряко свързано с приетия нов Наказателно-процесуален кодекс (чл. 128, изречение второ).

6. Освобождаването на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и на главния прокурор. Един спорен въпрос за процедурата, който трябва да намери конституционно разрешение (чл. 129).

7. Установяване на баланс между правомощията на министъра на правосъдието и органите на съдебната власт, в това число Висшия съдебен съвет. Чрез законопроекта се прави опит да се очертаят правомощията на министъра на правосъдието като “трансмисия” между изпълнителната и съдебната власт (чл. 130, ал. 6).

В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Огнян Герджиков, Екатерина Михайлова, Татяна Дончева, Анелия Мингова, Лютви Местан, Филип Димитров, Четин Казак, Янаки Стоилов, Христо Бисеров, Михаил Миков, Мая Манолова, Александър Арабаджиев, Борислав Българинов и Ремзи Осман.

Огнян Герджиков изказа мнение, че законопроектът следва да получи принципна подкрепа на първо гласуване, като истинските дебати ще бъдат между първо и второ гласуване, когато ще се търси най-добрия баланс между направените предложения.

От името на Демократи за силна България Екатерина Михайлова заяви, че няма да подкрепи законопроекта, тъй като той не отразява тяхното виждане за обхвата на конституционната реформа.

Татяна Дончева изрази несъгласие със становището на Екатерина Михайлова, като изрично посочи, че с оглед присъединяването към Европейския съюз тези промени са наложителни.

Анелия Мингова и Христо Бисеров изразиха мнение, че народните представители, които са подкрепили основните положения на законопроекта на първо гласуване следва да го подкрепят и при второто му гласуване, независимо от възможното несъгласие с отделни текстове.

Лютви Местан посочи, че при изготвянето на законопроекта вносителите са се съобразили с компетенциите на обикновеното Народно събрание, рамкирани от решенията на Конституционния съд. Той отбеляза, че парламентарната група на Движението за права и свободи е открита за всички разумни предложения, за най–добрата редакция на текстовете, включително и ако е необходимо за отпадане на някой текстове и промяна на други.

Филип Димитров отбеляза, че има възможност да се постигне съгласие по текстовете за имунитета на народните представители, но той не може да изрази становището на парламентарната си група относно гласуването на законопроекта.

Янаки Стоилов подчерта, че основните цели на законопроекта са ограничаването на имунитета на народните представители, търсенето на баланс между трите власти в политиката по противодействие на престъпността и корупцията, и по–голямата роля на министъра на правосъдието в администрирането на съдебните дейности.

Михаил Миков заяви от името на Коалиция за България, че ще подкрепи законопроекта, който дава добър баланс между трите власти, както и издига на конституционно ниво институцията Омбудсман.

Мая Манолова се спря на процедурата, изискваща три четвърти от гласовете на всички народни представители, като предложи процедурните правила евентуално да бъдат допълнени и изяснени.

Александър Арабаджиев заяви, че обхватът на законопроекта в общи линии съвпада с основните проблеми на загрижеността на българското общество, тъй като се отнасят до въпроси, свързани с функционирането на политическата система, съотношението между отделните власти, възстановяването на баланси, първоначално заложени в конституционни текстове.

Борислав Българинов заяви, че по принцип подкрепя законопроекта, но има възражения относно правомощията на министъра на правосъдието и баланса между властите.

Ремзи Осман се присъедини към становищата, изказани от представителите на съдебната власт и обърна внимание те да се имат предвид при гласуването на законопроекта.

Председателят на комисията подчерта, че на първо гласуване законопроектът се приема по принцип и след това всеки народен представител и парламентарна група могат да направят своите предложения, които да бъдат обсъдени и гласувани, съобразно приетите процедурни правила и ПОДНС. Законопроектът очертава проблемите, а не окончателните текстове.

След проведеното обсъждане законопроектът беше подложен на гласуване: “за” гласуваха 14 народни представители, 2 гласуваха “против” и 1 гласува “въздържал се”.


Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-98, внесен от 109 народни представители на 22 декември 2005 г.


1 февруари 2006 г.

Любен Корнезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

Ръководство
Народни представители
Народни представители - статистика
Парламентарни групи
Парламентарни комисии
Парламентарни делегации
Избори за 40-то Народно събрание
Администрация на Народното събрание

[tvalchev]

А, ето след ножицата, какво ще влезе на обсъждане в НС утре:

--------------------------------------------------------------------------------------

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Проект!


З А К О Н

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., изм. и доп. бр. 85 от 2003 г., бр. 18 от 2005 г.)



§ 1. В чл. 70 думата “тежки” отпада, а след думата “престъпления” се добавят думите “от общ характер”.

§ 2. Създава се нов чл. 91а със следното съдържание:
“Чл. 91а. (1)Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата на гражданите и техните организации.
(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.”.

§ 3. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова точка 16 със следното съдържание:
“16. изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на Главния прокурор за дейността на съдилищата, прокурорите и следствието.”.

§ 4. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова точка 1 със следното съдържание:
“1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;”.
2. Останалите точки се преномерират.

§ 5. В чл. 128 - изречение второ се изменя така:
“Те осъществяват разследване по наказателни дела, в случаите посочени в закон.”.

§ 6. В чл. 129 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, изречение първо - отпадат думите “и освобождават”.
2. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор в случаите по ал. 3, т. 2 и т. 3 се освобождават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет. В случаите по ал. 3, т. 4 и т. 5 те се освобождават по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и по решение на Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.”.

§ 7. В чл. 130 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Министърът на правосъдието:
1. изготвя проект за бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. прави предложения пред Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистрати;
4. организира квалификацията на магистратите;
5. осъществява контрол върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата.”.











М О Т И В И

НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Промените се предлагат в резултат от извършена оценка на действащи конституционни текстове и на отчитане на натрупаната практика по тяхното прилагане. Тяхната основна цел е да се подобри взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт с оглед на по-добрата защита правата на гражданите и на противодействието срещу престъпността и корупцията. Независимостта на съдебната власт се запазва с оглед на нейното обществено предназначение, но без да се откъсва от другите власти на държавата.

§ 1 променя чл. 70 и така разширява основанията за наказателна отговорност на народните представители. Предвижда се, че срещу народните представители може да се възбужда наказателно преследване за всяко престъпление от общ характер, а не само за тежки престъпления по смисъла на Наказателния кодекс.

§ 2 от законопроекта създава чл. 91а, с който конституционно се установява институцията на омбудсмана, като застъпник за правата на гражданите. Неговите правомощия и дейност са предмет на уредба със специален закон.

§ 3 създава нова т. 16 в чл. 84 от Конституцията, която постановява, че Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на Главния прокурор за дейността на съдилищата, прокурорите и следствието.
На правомощието на Народното събрание да изслушва висшите ръководители на съдебната власт, съответства тяхното задължение да изготвят и лично да представят пред Народното събрание годишни доклади за дейността на ръководените от тях институции. Чрез посоченото правомощие на Народното събрание българските граждани получават конституционно гарантирана възможност да се информират за работата на съдебната власт. Същевременно по този начин между Народното събрание и висшите ръководители в съдебната власт се установява пряко взаимодействие, което е необходимо за анализ на съдебната практика и за усъвършенстване на законодателството.

§ 4 създава нова т. 1 в чл. 127, с която се развива функцията на прокуратурата да следи за спазване на законността. Допълват се конституционните правомощията на прокуратурата по отношение на наказателното разследване. Тя ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Реализацията на тази конституционна компетенция се осъществява в наказателния процес.

§ 5 променя чл. 128 от Конституцията, която отразява съществуващите форми на предварителното производство. С промяната на изречение второ на чл.128 се конституционализира практиката разследването да се осъществява от следователи и дознатели, чиито правомощия са уредени в Наказателно - процесуалния кодекс.

§ 6, респективно новата ал. 6 на чл. 129, ясно разграничава две хипотези за освобождаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор.
В случаите по чл. 129, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Конституцията те се освобождават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет.
При наличието на трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, както и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт (чл. 129, ал. 3, т. 4 и т. 5) висшите ръководители в съдебната власт се освобождават по предложение най-малко на една четвърт от народните представители. Този ред за отстраняване се предлага защото, от една страна, трудно може да се очаква членовете на един орган реално да контролират сами себе си. От друга страна, за да не се превърне това конституционно правомощие в злоупотреба с власт, ал. 6 предвижда решението за освобождаване да се взема с мнозинство повече от две трети от народните представители, а окончателният акт да се издава от президента на Републиката.

§ 7 от законопроекта създава нова ал. 6 в чл. 130 от Конституцията. Тя очертава конституционните правомощия на министъра на правосъдието по отношение на съдебната власт и Висшия съдебен съвет. Натрупаната до този момент практика в тази област е противоречива. Предлаганото допълнение по същество отчасти обезсилва някои решения на Конституционния съд (№ 4 от 7.10.2004 г., № 13 от 16.12.2002 г., № 1 от 1999 г. и др.). Конституционното разграничаване на компетенциите между изпълнителната и съдебната власт в областта на финансирането, имуществените въпроси и контрола върху магистратите от всички нива за движението на делата установяват баланс между съдебните органи и министъра на правосъдието в администрирането на съдебната дейност. Правомощията на министъра на правосъдието имат за цел да създадат ефективна взаимодействие с органите на съдебната власт, без това да влиза в противоречие с принципа за нейната независимост при разглеждането и решаването на делата.



Вносители: Михаил Миков
Анелия Мингова
Лютви Местан
Камелия Касабова
Георги Пирински
Янаки Стоилов
Христо Бисеров
Четин Казак
Георги Близнашки
Александър Арабаджиев
Румен Такоров
Анелия Атанасова
Златко Златев
Петър Симеонов
Донка Михайлова
Кръстанка Шаклиян
Силвия Алексиева
Надя Кочева
Димитър Гъндев
Минчо Спасов
Ясен Янев
Олег Попов
Петър Димитров
Стоян Витанов
Мария Вълканова
Пламен Ранчев
Атанас Папаризов
Димитър Дъбов
Петър Мръцков
Емил Георгиев
Росица Янакиева
Ива Станкова
Иглика Иванова
Надка Балева
Марко Мечев
Снежана Гроздилова
Маргарита Кънева
Лидия Шулева
Яни Янев
Борислав Ралчев
Петя Гегова
Теодора Дренска
Руденко Йорданов
Владимир Дончев
Лъчезар Иванов
Валентина Богданова
Ангел Тюркеджиев
Петър Кънев
Николай Свинаров
Даринка Станчева
Иво Атанасов
Мая Манолова
Маруся Любчева
Пенко Атанасов
Иван Славов
Захари Георгиев
Борис Николов
Иван Даков
Кристиан Вигенин
Илко Димитров
Борислав Великов
Огнян Герджиков
Атанас Щерев
Евгения Живкова
Стойко Танков
Бойко Радоев
Кирил Добрев
Радослав Илиевски
Васил Антонов
Йовко Йовков
Ясен Пенчев
Ненко Темелков
Трифон Митев
Николай Камов
Христина Христова
Коста Цонев
Пламен Моллов
Бойко Боев
Борислав Владимиров
Тома Томов
Георги Божинов
Костадин Паскалев
Иван Илчев
Росен Владимиров
Янко Янков
Юнал Лютфи
Касим Дал
Несрин Узун
Даут Осман
Юсеин Джемил
Рейхан Аблеким
Ердинч Хаджиев
Ердоан Ахмедов
Пламен Славов
Светослав Спасов
Бойко Великов
Ангел Найденов
Валентин Милтенов
Юнал Тасим
Весела Драганова
Евтим Костадинов
Йордан Костадинов
Пламен Панайотов
Силвия Стойчева
Андрей Пантев
Александър Паунов
Деница Димитрова
Рамадан Аталай
Рупен Крикорян



---------------------------------------------------------------------------------

Някой, случайно да си е познал "обществените нагласи"?

[tvalchev]

http://www.podpiski.org/?petitions:constitution:sign

Писах ли Ви, за Виртуалната държава "Тибет"?
Има такава от няколко години.

Помещава се в ...
... един индииски сървър на разположение на Далай Лама..

Дано не станем втората такава.

[tvalchev]

Подписка
На 17 Февруари, в Народното Събрание беше внесено искане за промени на Чл. 150 и Чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Ако тези промени на Конституцията бъдат приети от Народното Събрание, за първи път в новата история на България, всеки гражданин ще има възможност да сезира Конституционния Съд без посредничеството на никаква институция.

С подписа си можете да поискате от Вашите народни представители да гласуват за промените, които Ви правят силни. Копия от подписите ще бъдат изпратени до Инициативния комитет на адрес : United@PeopleOfBulgaria.org

Вашият глас трябва да бъде чут!

Инициативен Комитет за прокарване на промените на Чл. 150 и Чл. 120, ал. 2 и граждански контрол върху прилагането им
United@PeopleOfBulgaria.org


ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В контекста на конституционния дебат, предлагаме на вниманието Ви предложенията на граждански сдружения за промени в Основния закон. Промените са насочени към утвърждаването на конституционността и върховенството на закона като юридически и морален фундамент на демократичното общество. Тяхна крайна цел е по-надеждната защита на правата на човека като основна ценност и смисъл на правовата държава.
Предлаганите промени не попадат сред въпросите, за които, според Тълкувателно решение N° 3 от 10.04.2003 г. на Конституционния съд на Република България, е необходимо свикване на Велико народно събрание.

І. Предложение за изменение и допълнение на чл. 150 от Конституцията

Чл.150 (1) Конституционният съд може да бъде сезиран от всеки гражданин, граждански сдружения и юридически лица по ред, определен със закон.
(2) Когато установят несъответствие между закон и Конституцията, правораздавателните органи спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

Мотиви:

1. Правата на човека ще получат по-ефективна закрила на национално ниво. Гражданите ще бъдат защитени от „лошите” закони, които са в основата на огромeн брой български жалби пред Европейския съд в Страсбург. Съчетана с евентуална законодателна промяна, даваща право на обезщетение на „жертвите” на противоконституционни закони, индивидуалната жалба ще редуцира значително броя на българските дела пред съда в Страсбург.

2. Ако Конституционният съд реагира адекватно на тази правозащитна провокация, неговите решения ще бъдат средство за изграждане на доверие и диалогичност между гражданското общество и държавните институции. Възможността за съпоставяне на Конституцията, олицетворяваща в най-голяма степен обществения интерес, с „лошите” закони, които нарушават права и изразяват конюнктурни интереси, ще стимулира гражданската активност. Това е уникална възможност за включване на хората и гражданските сдружения в най-важната управленска дейност – законодателната. Това е и най-демократично средство за непосредствено гражданско въздействие и контрол върху дейността на народните представители.

3. Ограничителният режим, който неизбежно ще трябва да бъде въведен със закон, би следвало да намери разумен баланс между правата на гражданите и тяхната нужда от работещ и ефективен Конституционен съд.

ІІ. Предложение за промяна на чл. 120, ал. 2 от Конституцията

Чл. 120 (2) „Гражданите, гражданските сдружения и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, действия и бездействия, които засягат правата им.”

Мотиви:

Действащият текст предвижда необжалваемост на административни актове, „изрично предвидени в закона”.
Той „издигна” на законово ниво множество правозащитни проблеми. Беше създадено конюнктурно законодателство, което ad hoc и intuito personae създаде възможност за отнемане на банкови и застрахователни лицензии без съдебен контрол. Отнето беше правото на чужденци, пребиваващи в България, да обжалват пред съд заповедите на полицейски ръководители за експулсиране от страната по съображения, свързани с националната сигурност.
Някои от правозащитните проблеми, причинени от закони, основани на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, бяха остро критикувани от Европейския съд в Страсбург, като противоречащи на чл. 6 § 1, чл. 1 от Протокол 1 и на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (виж Решения по дела „Капиталбанк срещу България” и „Ал Нашиф срещу България”). Въпреки това, „лошите” закони продължават за действат. Това налага необходимостта от конституционна промяна, премахваща възможността за „узаконяване” на административен произвол, която е несъвместима с разделението на властите и с правовата държава.

За да подпишете въведете правилен адрес за е-поща и попълнете данните на следващата страница.

[kontrol]

Къде/ как може да се взема участие в подписката?

[tvalchev]

по-горе е и адресът на подписката.

П.П. Текстът е на М. Екимджиев и го получих от сайта
http://www.podpiska.org
на в-к "Парижки вести"

[tvalchev]

http://www.podpiski.org/?petitions:cons ... :statement