текст на измененията в ГПК

[galimar]

[b ] Може ли да ме ориентирате откъде мога да намеря пълния текст на ЗИДГПК, който мина на второ четене тази седмица? От страницата на НС не успявам.[/b]

[Гост.]

Не е публикуван в ДВ- очаквах го за днес, но явно другата седмица.
Основно премахва се думата местоизпълнение в 411 от ГПК.
Останалото касае изпълнителното производство. Тук Балуев може да каже повече.

Има го в сайта на НС, ведно с мотивите... просто е голяма играчка намирането.

[jubelee]

http://www.parliament.bg/bills/40/902-01-17.pdf
Законопроектите, касаещи изпълнителното производство, началната тръжна цена и т.н., не са публикувани на сайта на НС, което е странно.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Проект
З А К О Н
за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
(Обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 50 от 2008 г.;
Решение № 3 на Конституционния съд на от 2008 г. - бр. 63 от
2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г.)
§ 1. В чл. 303, ал. 1 се създава т. 7:
„7. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) с
окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи или на
протоколите към нея и новото разглеждане на делото е
необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.”
§ 2. В чл. 305 се правят следните изменения и
допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за
отмяна се подава в шестмесечен срок от деня, в който решението
на ЕСПЧ е станало окончателно.”
§ 3. В чл. 411, ал. 1 думите „или по
местоизпълнението” се заличават.
§ 4. В чл. 412 т. 8 се изменя така:
„8. указание, че длъжникът може да подаде възражение в
срока по т. 7.”
§ 5. В чл. 432 се правят следните изменения и
допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
„5. в случаите по чл. 624, ал. 3;”.
2. Досегашната т. 5 става т. 6.
§ 6. В глава петдесет и шеста наименованието на раздел
І се изменя така:
„Връчване по Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Eвропейския
парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в
държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по
2
граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета”
§ 7. Член 608 се изменя така:
„Връчване от служители на дипломатически или консулски
представителства
Чл. 608. Връчване по чл. 13.1 от Регламент (ЕО) №
1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета, което трябва
да се извърши в Република България, е допустимо, когато
адресатът е гражданин на държавата членка, в която е издаден
документът.”
§ 8. Член 609 се изменя така:
„Връчване по пощата в друга държава членка
Чл. 609. (1) При връчване по чл. 14 от Регламент (ЕО)
№ 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета връчването,
отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е
намерен на адреса, се удостоверява с обратна разписка.
(2) Страната може да поиска връчването да се извърши
чрез куриерска услуга, извършена от регистрирано лице, вписано
в публичния регистър за оператори на неуниверсални пощенски
услуги. В този случай разноските остават за нейна сметка.”
§ 9. Член 610 се изменя така:
„Връчване по пощата в Република България
Чл. 610. Документът, подлежащ на връчване в Република
България, трябва да е съставен или придружен от превод на
български или на език, който адресатът разбира.”
§ 10. Наименованието на чл. 611 се изменя така:
„Компетентни органи по чл. 2.1 и 2.2 от Регламент (ЕО)
№ 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета”
§ 11. Член 612 се изменя така:
„Отказ от приемане на основание на езика на документа
Чл. 612. Адресатът обявява отказа си по чл. 8.1 от
Регламент (ЕО)
№ 1393/2007 на Eвропейския парламент и на Съвета пред
предаващия чуждестранен орган, когато съобщението е връчено по
пощата, или пред получаващия орган, чрез който е връчено.”
§ 12. Член 613 се изменя така:
„Връчване на документ от чужбина от друга страна по
спора
Чл. 613. В Република България не се допуска връчване
по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Eвропейския
парламент и на Съвета.”
3
§ 13. Създава се чл. 613а:
„Възстановяване на срок
Чл. 613а. Молба за възстановяване на срока за
обжалване по
чл. 19.4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Eвропейския
парламент и на Съвета може да бъде подадена в едногодишен срок
считано от постановяване на решението.”
§ 14. В чл. 624 се създава ал. 3:
„(3) Спиране или ограничаване на изпълнението по
смисъла на
чл. 23 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска
процедура за искове с малък материален интерес се постановява
от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила
разпореждане – от първоинстанционния съд.”
ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА
§ 15. Делата, образувани по чл. 411, ал. 1 до
влизането в сила на този закон, се довършват в същите съдилища
независимо от промяната на подсъдността.
Законът е приет от ХL Народно събрание на ………………………
2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното
събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Георги Пирински)
МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК)
Съгласно чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (КПЧ) държавите членки са длъжни да предприемат всички
необходими мерки за изпълнение на окончателните решения на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ), по които те са страна.
Комитетът на министрите в своя Препоръка № R(2000)2 относно
преразглеждането и възобновяването на някои дела на национално равнище във
връзка с решенията на ЕСПЧ приканва договарящите страни да гарантират, че
на национално равнище съществуват адекватни средства за постигане,
доколкото е възможно, на restitutio in integrum. Параграф 2 от препоръката
очертава обстоятелствата, в които преразглеждането на случая или
възобновяването на производството са от особена важност, или, както се
подчертава в Обяснителния доклад, той „идентифицира онези изключителни
обстоятелства, в които целта да се гарантират правата на индивида и
изпълнението на решенията на Съда вземат превес над принципите, стоящи в
основата на концепцията за res judicata, и по-специално принципа за правна
сигурност, независимо от безспорната важност на тези принципи”.
Държавите са свободни да изберат под контрола на Комитета на
министрите към Съвета на Европа подходящите мерки за изпълнението на
решението на Съда, като вземат предвид особеностите на националната правна
система и при условие, че тези мерки съответстват на изводите, до които е
достигнал Съдът в решението си. Такива мерки биха били например
отговорност за вреди, амнистия, помилване, реабилитация, възстановяване на
права, издаване на отказани разрешения, поправки в регистри, публично
извинение, възобновяване на съдебни производства и др. В този смисъл чл. 231,
буква „з” от отменения ГПК многократно е бил посочван от българското
правителство в неговите доклади пред Комитета на министрите като една от
приетите на национално ниво генерални мерки за изпълнение на решенията на
Съда. Повторното разглеждане на случая или възобновяването на
производството са били и продължават да бъдат изтъквани както в практиката
на Съда, така и в актовете на Комитета на министрите, като адекватно средство
за постигане на restitutio in integrum.
Липсата на изричен текст в този смисъл в приетия през
2008 г. ГПК и отпадането на тази възможност от българското гражданско
процесуално законодателство води до принципна невъзможност да бъдат
изпълнени някои решения на ЕСПЧ, които поради характера на установеното
нарушение изискват възобновяване на производството пред националния съд.
2
До настоящия момент необходимостта от отмяна на влязло в сила
решение на граждански съд е възниквала във връзка с решенията на ЕСПЧ по
делата (без изброяването да бъде изчерпателно) „Кехая и др. срещу България”,
„Неделчо Попов срещу България”, „Костадин Михайлов срещу България” и
„Янакиев срещу България”. Жалбоподателите по тези дела до 1 март 2008 г. са
разполагали със законовата възможност да упражнят своето право и да поискат
преразглеждане, независимо от това дали то действително е било поискано, или
не от тях.
Отпадането на това основание за отмяна на влезли в сила решения по
граждански дела е отстъпление от поетите от българската държава ангажименти
по спазване на КПЧ. То поражда структурен проблем, който може да засегне
правата на широк кръг лица и да постави България в неблагоприятно
положение.
Във връзка с това следва да се подчертае, че съгласно
международните стандарти и българските процесуални традиции отмяната на
влязло в сила съдебно решение се извършва с решение на съд само при наличие
на законова норма.
Възможността за възобновяване на съдебни производства е уредена
както в наказателното производство (чл. 422, ал. 1, т. 4 от Наказателно-
процесуалния кодекс), така и в административното производство (чл. 239, т. 6
от Административнопроцесуалния кодекс). Недопустима е разлика в
законодателното решение по отношение на един от трите процесуални кодекса.
В светлината на общото си задължение по чл. 1 от КПЧ държавата е длъжна да
осигури на всяко лице под нейна юрисдикция правата и свободите, гарантирани
в конвенцията и в протоколите към нея. Това би създало вътрешноправен
способ за защита срещу вече установени нарушения на КПЧ и би
представлявало средство за постигане, когато това е възможно, на restitutio in
integrum.
С предложеното допълнение на чл. 303, ал. 1 от ГПК ще бъде
постигната именно тази цел.
С изменението на чл. 411, ал. 1 се урежда, че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се подава само до районния съд по постоянния адрес
или по седалището на длъжника. Издаването на заповедта от съда по
седалището или постоянния адрес на кредитора - местоизпълнението съгласно
действащата разпоредба, създава следните проблеми:
В случай че длъжникът оспори вземането чрез възражение, искът за
съществуване на вземането на общо основание ще се предяви пред съда по
адреса или по седалището на длъжника (чл. 105 от ГПК). Пак там в повечето
случаи ще се проведе и принудителното изпълнение, защото имуществото на
длъжника, върху което ще се насочи изпълнението, обикновено се намира в
района на населеното място, където живее лицето.
3
Търсената бързина на производството не се постига. Издадената
заповед трябва да се връчи на длъжника, като за целта се изпрати на съда по
неговото седалище или адреса му, а това е свързано с разход на време, както и
със средства от страна на държавата. Освен това концентрирането на
заповедните производства в няколко големи районни съдилища, където се
намират седалищата на големите кредитори, неизбежно води до забавяне на
произнасянето и спазването на 3-дневния срок по чл. 411, ал. 2 от ГПК е
обективно невъзможно.
Предявяването на иска пред съд, различен от издалия заповедта,
обективно затруднява самия кредитор и е свързано със забавяне на исковия
процес вследствие на необходимостта пред съда, разглеждащ иска, да се
представят доказателства за издадената заповед и за събраната в заповедното
производство такса с оглед доказване на правния интерес от предявения иск и
плащане само на разликата между вече платената и дължимата такса в исковия
процес. В случай че съдът, издал заповедта, е същият, който ще разгледа и иска
за съществуване на вземането, той ще има възможност при постъпване на
искова молба по чл. 415 от ГПК да извършва служебна проверка за посочените
обстоятелства, както и да приложи заповедното производство към исковото.
Целта на предлаганото изменение на чл. 412 е да се отстрани
допуснатата неточност в редакцията на т. 8, съгласно която заповедта за
изменение съдържа указание, че тя се обезсилва при подадено възражение от
длъжника в двуседмичен срок. Съгласно чл. 415, ал. 2 от ГПК заповедта се
обезсилва не при подаването на възражението, а при непредявяване на иск от
заявителя в едномесечен срок от подаването му. Подаденото възражение само
препятства влизането в сила на заповедта.
Предлагат се и следните изменения и допълнения в част седма
„Особени правила относно производството по граждански дела при действие на
правото на Европейския съюз”:
Във връзка с влизането в сила на Регламент ( ЕО) № 1393/ 2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в
държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела („връчване на документи”) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1348/2000 на Съвета са предложени изменения и допълнения в наименованието
на раздел I от глава петдесет и шеста и произтичащите от новия регламент
изменения и допълнения в чл. 608, 609, 610, 611, 612 и 613. Създава се чл. 613а,
с който се определя едногодишен срок, считано от постановяване на решението,
за подаване на молба за възстановяване на срока за обжалване по чл. 19.4 от
Регламент (ЕО) № 1393/2007.
От 1 януари 2009 г. започна да се прилага Регламент (ЕО)
№ 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска
процедура за искове с малък материален интерес, поради което се налага
допълване на чл. 432 с ново основание за спиране на изпълнителното
производство във връзка с новосъздадената ал. 3 на чл. 624, която определя
4
съда, постановяващ спиране или ограничаване на изпълнителното производство
по чл. 23 от същия регламент.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Сергей Станишев)

[p_dyan]

Спецялно измененията в Чл.411 (премахване на местоизпълнението ) са направени с оглед да се разтовари Соф.районен съд.
Но ще има и друг ефект. Например в един малък град, като пуснеш заявление срещу местния мафиот, понеже е длъжник, то той тутакси ще научи това и познайте какъв ще е успеха на начинанието.
Ето, ето повдигна се началната продажна цена на 75% от определената. Да не би някой да се мине...

[dedra]

"браво" на умниците изменили чл.411 - не стига , че имаш длъжник ами и тръгваш да го търсиш по разни районни съдилища. и ако имаш длъжници от 100 места - опознай районните съдилища за да ги обикнеш.

[Гост.]

Спецялно измененията в Чл.411 (премахване на местоизпълнението ) са направени с оглед да се разтовари Соф.районен съд.
Но ще има и друг ефект. Например в един малък град, като пуснеш заявление срещу местния мафиот, понеже е длъжник, то той тутакси ще научи това и познайте какъв ще е успеха на начинанието.
Ето, ето повдигна се началната продажна цена на 75% от определената. Да не би някой да се мине...

Ми той, длъжникът, до сега не научаваше ли за отпочналото срещу него заповедно? При това още реди да е издаден ИЛ...
Просто ще се наложи да работим с колеги от цялата страна, ако ли не сме привърженици на съдебния туризъм.