forum.lex.bg

Комисионерът по дефиниция (`чл.348 ТЗ) сключва комисионният договор от свое име и за чужда сметка. Но според чл.83 (1) ЗДДС "Когато комисионерът действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:"
Колеги, как тълкувате противоречието между двата закона?
Какви биха могли да бъдат последиците, ако все пак се сключи комисионен договор за извършване на определено действие от чуждо име и за чужда сметка (каквато хипотеза допуска и урежда чл.83 (1) ЗДДС) ? Ще бъде ли това валиден договор въобще?
Според мен това е един затворен кръг.

Ако се приеме, че цитираната от Вас разпоредба на тЗ има диспозитивен характер - КОЕТО СПОРЕД МЕН Е ТАКА няма пречка да се уговори ,че комисионерът ще действа от чуждо име и за чужда сметка

Ако е уговорено договорите да се сключват от чуждо име и чужда сметка, то сключеният между "комисионера" и "принципала/възложителя" договор ще има правната природа на договор за търговско представителство (ДТП), не на комисионен договор, независимо как е наречен в заглавието си и как са наименовани страните. Чл. 32 ТЗ предвижда точно такава възможност при ДТП - овластяване за извършване на сделки от името на търговеца за негова сметка.

ЗДДС не прави разлика между комисионен договор и договор за търговско представителство, оттам идва объркването. Едната дадена хипотеза е за сключен комисионен договор, другата - за ДТП.

Мисля, че чл. 384 ТЗ има императивен хартер.

Според мен коментарът е излишен... Нещата са прекалено явни, за да бъдат подлагани на дълбок анализ, при все че това вече е било сторено и то още през 2001 г., и не от кого да е, а от проф. О. Герджиков, който, използвайки забележително "красив" език, взема отношение именно по някои текстове от данъчните закони. Статията е публикувана в сп. "Съвременно Право" 2/2001 и заслужава внимание...:))

Ето и връзка към нея:

1) Конкретно за поставения въпрос - чл. 83 ЗДДС -
http://80.253.104.214/files/zdds.htm

2) Цялата статия:
http://80.253.104.214/files/SP.htm

Чудя се дали проф. Герджиков е запазил същото си иронично-подигравателно отношение към Законодателя и в момента. Вече има директен поглед върху това как се коват законите и от кого и с чии карти.

Нещата са преклено явни за юриста, но дали е така за даначния ревизор?
И това, че ние юристите сме наясно с правната природа и същността на договорите и изобщо на правните институти, не винаги е достатъчно , за да се приложи закона по начин, който след това, ще се тулкува от друг в съвсем друга светлина.
И изобщо в нашата правна действителност да разбираш и да занеш, не е достатъчно за да можеш и за да прилагаш,това което занеш.

Представете си реакцията на данъчния, ако започнеш да му обясняваш, че тук макар и да пише комисионер, всъщност не става въпрос за комисионер, а за търговски представител.........и че законодателят не е казал това, което иска да каже и т.н.