Отново Арбитражен съд

[pip]

Моля знае ли някой нещо по въпроса как да прочета Решение по Вътрешно арбитражно дело №62/2000г. на Арбитражния съд при БТПП

[случаен-N]

РЕШЕНИЕ ПО ВАД № 62 ОТ 2000 Г., ПОСТАНОВЕНО НА 20.04.2001 Г.


КОГАТО НЕУСТОЙКАТА ПО ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НЕ Е ПРОСТО "ПРЕКОМЕРНО ЗАВИШЕНА" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 92, АЛ. 2 ЗЗД, А Е ОПРЕДЕЛЕНА В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ДОБРИТЕ НРАВИ, ЧАСТТА ОТ ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА, КОЯТО УСТАНОВЯВА ТОЗИ НЕМОРАЛНО ВИСОК РАЗМЕР НА НЕУСТОЙКАТА, Е НИЩОЖНА.
Чл. 9 ЗЗД

Чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Чл. 92, ал. 2 ЗЗД

Чл. 309 ТЗ



Между страните по делото са се установили отношения по договор за покупко-продажба. В него е уговорена цената на дължимата главница и на неустойката.
Действително, по смисъла на чл. 309 ТЗ намаляване на неустойката между търговци е недопустимо, но определената неустойка по процесния договор за покупко-продажба не е просто "прекомерно завишена" по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Тя е определена в противоречие с добрите нрави. Нейният размер (по 0.5 % на ден), липсата на краен предел, до който тя да спре да се увеличава, както и че не е определена върху левовата равностойност, която може да бъде значително повлияна от инфлационните процеси, а върху доларовата цена, която остава достатъчно стабилна, срокът, в рамките на който тя е текла, доказват, че тя е определена в противоречие с добрите нрави. Лихвата за забава във въпросния период, видно от заключението на вещото лице, възлиза на 150 000 деном. лева. Уговорената между страните неустойка възлиза на 520 000 деном. лева. Очевидно, в случая става въпрос за тройно надвишена неустойка, поради което РО намира, че тя е определена в противоречие добрите нрави. Накърняването им представлява основание за нищожност (чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Частта от договора за продажба, която установява този неморално висок размер на неустойката, е нищожна.

Недействителността на клаузата за неустойката, обаче, не води до нищожност на целия договор, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи или когато порочната му част е заменена от повелителни законови разпоредби (чл. 26, ал. 4 ЗЗД). РО намира, че страните биха сключили договора за продажба и без клаузата за неустойка, тъй като основната им цел е била прехвърляне на собствеността на стоката и заплащане на цената й. Ето защо, РО намира за действително породеното задължение за плащане на главницата по този договор. Нещо повече, съобразява, че върху това задължение за главница, изпълнено със забава, при нищожността на клаузата за неустойка, са текли във всички случаи и мораторните лихви по чл. 86 ЗЗД (тъй като изключването на лихвата за забава отпада при положение, че уговорката за неустойка е недействителна).

Следователно, стоковият договор за продажба е породил две действителни задължения - едното за главницата, другото - за обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата.