forum.lex.bg

И така конкретно по темата. Въпросът ми в действителност беше: Допустим ли е отрицателен установителен иск за установяване прекратяването на членствено правоотношение в търговско дружество, към минал момент, т.е. към момент предхождащ вписването в търговския регистър спрямо трети лица, различни от Съдружниците и от самото дружеството

Кажи ни правния си интерес. Но първо виж Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Дария Проданова, може да ти е от полза.
Както и Действие на вписването


Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да сепозовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването
още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят
действия след вписването.

който взе още действа.

Ответник съм по такъв иск. Съдружник в търговско дружество иска да установи че преди няколко години членственото му правоотношение е било прекратено, т.е. че не е бил съдружник със задна дата. Обстоятелството, свързано с прекратяването на членството му е вписано едва сега, т.е. няколко години по- късно. Съгласно 493 ГПК невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за 3-те добросъвестни лица.
Искът който е предявен обаче е именно ОУИ, предявен от вече бившия съдружник, с който същият цели да установи спрямо мен /3-то лице/, че членственото му правоотношение не е съществувало към определена дата, т.е. много преди вписването на това обстоятелство.
Допустимо ли е това с оглед разпоредбата на чл. 493 ал. 3 ГПК

Примерът е много удачен за въпроса, който зададох. В конкретния случай, считам че именно поради разпоредбата на чл. 493 ГПК, този съдружник не може да противопостави "липсата" на членствено правоотношение, поради липсата на вписване в търговския регистър.
Третите лица могат да узнаят за вътрешните отношения между съдружниците само ако е налице вписване. Ако такова не е извършено за тях обстоятелството, свързано с прекратяване на членството не съществува.
В примера, който давате, би следвало съдружника, да има право на обратен иск срещу съответните управителни органи, предвид това че същите с виновното си пововедение /невписване на прекратяване на членството му/ са ангажирали имуществената му отговорност.

Ищеца в този случай няма интерес от такъв установителен иск, защото дори да се установи че е било прекратено членството му в дружеството, по отношение на третото лице това е без значение ако не е вписано.

milenbojinov написа:Ищеца в този случай няма интерес от такъв установителен иск, защото дори да се установи че е било прекратено членството му в дружеството, по отношение на третото лице това е без значение ако не е вписано.

Което е така - така си е

Разбира се, трябва да се има предвид, че за напусналия съдружник, чието напускане не е вписано в ТР, възникват регресни права срещу дружеството, защото е платил чужд дълг. А иначе информацията си е оскъдна.

Относно правния интерес за ищеца от такъв иск мисля следното:
Оповестителното действие на вписванто брани само третите добросъвестнилица. Ако едно трето лице е знаело за вписаното обстоятелство без и преди то да е вписано в ТР, то то има действие за него от момента на узнаването му. Т.е. това, че третите лица научават за дадено обстоятелство от момента на вписването в ТР не е фикция или необоримапрезумпция , а оборима презумпция. В този смисъл бившият съдружник има правен интерес от такъв иск, в който той ще трябва да докаже, че третото лице е било недобросъвестно и е знаело за напускането на съдружника преди то да е било вписано в ТР.
Дали това обаче ще бъде отрицателен установителен иск, за това че към минал момент не е бил съдружник, или друг иск е друг въпрос
Мисля, че той има интерес да установи, че не е солидарен длъжник за задълженията на дружеството след неговото напускане по отношение на това трето лице.

Но тогава не виждам къде ще бъде конкретния интерес на съдружника да установи със сила на пресъдено нещо, че е прекратено в минал момент членственото правоотоншение и то спрямо това терто лице. Ако е предявен иск срещу "бившия" съдружник, той може да се защити с възражение, че ищецът е бил недобросъвестен. От друга страна, струва ми се, че подобен установителен иск би могъл да се предяви само срещу самото дружество, а не и срещи трети "недобросъвестни" лица, именно защото е юредена тази оборима презумпция. А с такъв иск би се достигнало до оборване на презумпция, а не до установяване на съществуването или несъществуването на правоотношение, което по своята същност е обективно явление, т. е. или е прекратено или не е прекратено. Не може със сила на пресъдено нещо да се приеме спрямо трето недобросъвестно лице, че това правоотоншение не е прекратено, ако бъде отхвърлен този иск, а спрямо дружеството да се приеме, че е прекратено в минал момент. И тук не става въпрос за разпростиране на субективните предели на СПН. Опровергавенето на оборимата презумпция може да стане само инцидентно в един висящ процес. Така мисля аз, но някой може и да ме опровергае! [/b]

oho_boho написа:Но тогава не виждам къде ще бъде конкретния интерес на съдружника да установи със сила на пресъдено нещо, че е прекратено в минал момент членственото правоотоншение и то спрямо това терто лице. Ако е предявен иск срещу "бившия" съдружник, той може да се защити с възражение, че ищецът е бил недобросъвестен. От друга страна, струва ми се, че подобен установителен иск би могъл да се предяви само срещу самото дружество, а не и срещи трети "недобросъвестни" лица, именно защото е юредена тази оборима презумпция. А с такъв иск би се достигнало до оборване на презумпция, а не до установяване на съществуването или несъществуването на правоотношение, което по своята същност е обективно явление, т. е. или е прекратено или не е прекратено. Не може със сила на пресъдено нещо да се приеме спрямо трето недобросъвестно лице, че това правоотоншение не е прекратено, ако бъде отхвърлен този иск, а спрямо дружеството да се приеме, че е прекратено в минал момент. И тук не става въпрос за разпростиране на субективните предели на СПН. Опровергавенето на оборимата презумпция може да стане само инцидентно в един висящ процес. Така мисля аз, но някой може и да ме опровергае! [/b]

Мисля, че това е логично. Това дали ищецът е бил към даден момент съдружник в някакво дружество, за третото лице (ответника) ми се струва, че е факт. А знаете как стоят нещата по отношение на исковете за установяван на факти
Все пак си мисля, че бившият съдружник би имал правен интерес от отрицателен установителен иск за установяване, че облигационното отношение не съществува (това че не дължи на отвтника пари).
А като че ли така предявеният иск, с този петитум, е недопустим. Най малкото трябва да бъде уточнен.

Бившият съдружник има правен интерес от иск с който да установи, че третото лице е било недобросъвестно, т.е. че е знаело за прекратяване на членството преди вписването. По отношение на третото лице ако е добросъвестно невписването значи че за него съдружника все е в дружеството. Затова ако не се обори недобросъвестността на третото лице съдружника няма правен интерес от иск за установяване съществуване или не на членството преди момента на вписването.

Такъв иск за установвяане на недобросъвестност, респ. добросъвестност е недопустим, тъй като се иска установяване на факт с правно значение, а не на прво или правоотношение.

Имах предвид, че ще има интерес от установяване на това че спрямо третото лице членството му се смята за прекратено преди вписването, като обоснове недобросъвестност.

Добре, но останалите твърдят, че той трябва да обоснове правния интерес, а от това, което се изложи, не можем да го съзрем