forum.lex.bg

Пиша ИМ по ЗЗ издадена от Ет,което е сменило собственика си преди 18 месеца и се чудя,дали няма да има проблем.ИЛ ще го издадат срещу физ. лице дейсващо като ЕТ"...",но това ЕТ вече е с друг собственик,друг Б.стат и са минали повече от 6 месеца и ще се окаже,че такъв субект вече няма.......
Когато е бил падежа,обаче ЕТ-то си е било наред.Някой има ли опит с подобен казус?!

според мен ЕТ не може да има друг собственик, просто ЕТ е физическо лице-търговец и той само може да продаде предприятието си. Ако имаш ИЛ срещу прекратен ЕТ би трябвало да можеш да започнеш изпълнение срещу физическото лице, което е било ЕТ. Това е мое мнение

Колега,
Много неюридически сте си задал въпроса, но няма да правя забележки, защото в тоя форум повече са заяжданията, и така Ви разбрах.
ЕТ е физическо лице, тоест дори да е прехвърлил търговското си предприятие, с каквото впечатление останах, вие можете да извадите ИЛ срещу него въз основа на запис на заповед срещу него. Отговорността му е лична.
По - сложен е въпросът дали можете да претендирате нещо срещу придобилия търговското предприятие, но не смятам да го коментирам.
Успех.

Според мен не би следвало да може да се претендира нещо от приобретателя.

ЕТ не е юридическо лице, а е физическо лице, което е регистрирано като търговец. Отговорността на ЕТ е с цялото му имущество без да се ограничава. Това, че фирмата и търговското предприятие са прехвърлени на друго лице не снема отговорността на физическото лице за задълженията му като ЕТ, но вече с неговото лично имущество. Ако няма лично имущество, трябва да се види какви са активите на търговското предприятие на отчужденото ЕТ, и тъй като това си е продажба може да се иска нейното разваляне.

ET e fizichesko lice, koeto otgovaria s cialoto si imu6testvo. Dori i da bude zali4en ET, fiz. lice produljava da nosi otgovornost za poetite zaduljenia... Interesno mi e vse pak kakvo 6te komentirat kolegite otnosno otgovornostta na ET priobretatel - zakupil predpriatieto na staria ET!

Да интересно е. Приобретателя купува предприятието с тежести,но ако и той е ЕТ не може да отговаря за чужд дълг /на ЕТ-то отчуждител имам предвид/.

вижте в ДВ отпреди 18 месеца дали няма покана от ЕТ-то към кредиторите във връзка с прехвърлянето.

Аз мисля, че ако задължението е във връзка с търговската дейност, т.е. ако е част от предприятието, пред кредиторите отговаря и купувачът. Носят солидарна отговорност. При това - неограничена със срок. Макар че съществува обратното мнение, аз лично не смятам, че 6-те месеца се отнасят до солидарната отговорност и не мисля, че след изтичането им отговорността на прехвърлителя се погасява. Те са само срок за разделното управление, колкото да може всеки кредитор да иска съответно обезпечение.
Обратното означава едно физическо лице да може "безнаказано", в кратък срок и без съгласието на кредитора да се отърве от свои собствени задължения, за които иначе отговаря с цялото си имущество. Това крещящо противоречи на принципа, изразен например в чл. 101 от ЗЗД (заместване в дълг).
Та дори при събирателното дружество, където на всичкото отгоре задълженията са на дружеството (не на съдружниците), напусналият съдружник отговаря в 5-годишен срок!

Помежду си двамата солидарни длъжници ще "поделят" задължението, както са се разбрали при прехвърлянето на предприятието. Вероятно ще го понесе купувачът, но това са техни вътрешни отношения.

nikoy ne si prav! Pri prehvurliane na predpriatie AKO NIAMA DRUGO SPORAZUMENIE S KREDITORITE ot4ujditeliat otgovaria za zaduljeniata solidarno s pravopriemnika do razmera na polu4enite prava. No purvo kreditorite sa dlujni da se oburnat kum otchujditelia, ako stava vupros za tursimi zaduljenia!

Да до размера на получените права, но не неограничено.

Колеги Никой и Справедливост, а вие откъде стигнахте до тези изводи? Не че ги оспорвам, но ТЗ не е уредил нещата. Може би има тълкувателно решение, или някаква постоянна съдебна практика? Не мисля, че сме изправени пред заместване в дълг, нито пред встъпване в дълг. Най-близо сме разбира се до заместване в дълг, но тук липсва съгласието на кредитора. ТЗ предвижда защитата да се изрази в публикация в ДВ, но съгласете се, че кредитора може и да я прочете, може и да не я прочете. Липсва неговото изрично съгласие, а ако я прочете, ще може да иска изпълнение или обезпечение на дълга си. Солидарната отговорност просто не виждам откъде я извличате. Предприятието на ЕТ преминава към другия ЕТ като права и задължения, и фактически отношения. Новия ЕТ поема дълговете от стария. Няма реално встъпване, където ЗЗД допуска солидарност.
Иначе напълно съм съгласен с вас, че това възприемане на нещата е най-правилното от гл.т. на справедливостта. Не виждам обаче законовата опора. Може би прилагане по аналогия на ЗЗД, съчетано с прилагане на принципите на справедливостта.

kolega ivan2 otvorete si pak turgovskoto zakonche, ima izrichna uredba - chl. 15 al. 3!

ivan2 написа:Новия ЕТ поема дълговете от стария.

Според мен срокът по чл.16а ТЗ е преклузивен, така го тълкувам и мисля, че след този срок sorry, т.е. не мисля, че приобретателят поема задължение за непредявените вземания.
Прочел, непрочел ДВ, това си е проблем на кредитора, все пак има презумпция, че щом е обнародвано в ДВ, значи е уведомен. Законите също се обнародват в ДВ и никой няма задължението да почука на вратата на всеки един гражданин и да го уведоми, че е обнародван закон.
Та не знам доколко съм права, но така ми звучи смисълът на въпросния чл.16а

Справедливост, благодаря. Е то си е близо до ума, че така е най-справедливо и добре за всички.
Най-учтиво моля да ме извините за недоглеждането. Просто в момента не съм добре здравословно. Ще спра да пиша каквото и да било. Все пак само една бележка за срока - мисля че той урежда една привилегия за кредиторите, изразяваща се в пораждане на право да искат незабавно изпълнение, или обезпечаване на вземанията си по един или друг начин. След изтичането на този срок не се погасяват правата им нито към праводателя, нито към правоприемника. Така мисля, доколкото мога въобще да мисля в този момент. Ако пак съм написал някаква глупост, наистина спирам.

taka e i spored men, tessa! inache kakuv e smisulut na otdelnoto upravlenie na predpriatieto?! I az smiatam sroka za prekluziven, tulkuvaiki al. 2 na chl. 16, sled izti4aneto mu kreditorite mogat da iskat izpulnenie samo ot prehvurlitelia.

ivan2 написа: Просто в момента не съм добре здравословно. Ще спра да пиша каквото и да било.

Понякога точно в такива състояния се стига до изводи, които други не виждат, така че не спирай да пишеш

Искрено се надявам здравословните проблеми да отминат бързо и леко

Предлагам всяко задължение, или поне всяко задължение на търговец, независимо към кого е, да може да се прехвърля без съгласието на кредитора. Обнародване в Държавен вестник, 6 месеца и толкова. Кредиторът да е разбрал. Ми те и законите ги обнародват, бе. Да ги е чел.
Каква е разликата от прехвърляне на цяло предприятие - тази, че в него могат да влизат и активи ли? Ама търговецът, както и нетърговецът, отговаря за всичките си задължения с всичките си права. Без разлика дали са търговски, или граждански. Защо да може да си запази част от правата (тези извън предприятието), а да шитне задълженията, като се оправдае с някакво си обнародване?
Недейте така. Повтарям се, но дори съдружник в събирателно дружество отговаря за задълженията на дружеството 5 години (общият давностен срок) от напускането си и няма мърдане. Няма 6 месеца, няма държавни вестници. При това те не са лично негови задължения! Защо смятате, че точно пък при прехвърляне на предприятие законодателят ще възприеме друго разрешение?
Това за 6-те месеца е аналогично на отделянето на наследство в ЗН. Нека да не цитирам целия чл. 16а, че е дълъг, но същината е, че двете предприятия в продължение на 6 месеца се управляват отделно и по време на отделното управление кредиторите могат да поискат изпълнение или обезпечение. Изпълнение или обезпечение от активите на онова "отделно" предприятие, към което принадлежи и задължението към тях. Затова е отделното управление. Кредиторите по задължения от прехвърленото предприятие - от активите в предприятието. Старите кредитори на правоприемника - от "старите" негови активи. Просто за да не конкурират кредиторите едни с други.
Къде чл. 16а се занимава с прехвърлителя и неговото останало имущество и къде пише, че се погасява отговорността на прехвърлителя с личното (гражданското) му имущество, както и с онова търговско имущество, което би придобил впоследствие?
Отговорността му е солидарна и е уредена в чл. 15, ал. 3.

Не знам, portokal, може и да сте права
Но нещо не съм убедена, въпреки че се поразколебах

Според мен изведено по тълкувателен път приобритателя отговаря 6 месеца солидарно с отчуждителя нищо,че не е изрично казано в закона.В противен случай отделното управление на двете предприятия се обезсмисля тъй като няма да има и конкуренция на кредиторите, а приобритателя не може да отговаря 5 години за чужд дълг с личното си имущество както един съдружник например.