forum.lex.bg

Уважаеми юристи,
Искам да ви попитам нещо. Фирмата ни се занимава с търговия. Клиентът не иска да плати. Единственият документ, с който разполагаме е данъчна фактура. Въпросът ми е каква е доказателствената стойност на тази фактура и как можем да защитим интересите на фирмата по съдебен ред. Пак да ви кажа, тази фактура е подписана от служител на длъжника и нашето единствено писмено доказателство. Благодаря много.

Фактурата е доказателство за наличието на сделка между вашата фирма и длъжника и е достатъчно, за да предявите иск за осъждането му да плати. Ако длъжникът оспорва наличието на такава сделка, ако твърди, че не дължи плащане поради неизпълнение на задължението от ваша страна или твърди, че е платил - той трябва да установи товав процеса.
Във ваша полза е и декларирането на фактурата от длъжника пред данъчните органи, ако той също е търговец.

Благодаря много за отговорите. Но все още не съм сигурен - единственият документ, който имаме е копието от фактурата - екземплярът на който са положени подписите с химикал естествено е при длъжника. Дали това е достатъчно за успешен иск?

То няма как да е другояче. Заведете си иск с копието от фактурата. Това, което длъжникът вероятно ще направи е да оспори подписа върху фактурата - ако не е от МОЛ-а, а от служител. Но ако съдебно-счетоводната експертиза установи, че фактурата е осчетоводена от длъжника, няма мърдане за него. А ако пък счетоводството му не е редовно водено може да сигнализирате прокуратурата и данъчните. При всички случаи си заведете дело

Има доста интересна съдебна практика в това отношение, така че отговорът не е толкова еднозначен.

Подкрепям Счеотводителка.

Решение № 1064 от 27.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 215/2003 г., I г. о.

чл. 327, ал. 1 ТЗ, чл. 154 ГПК

Фактурата не е основание за плащане - основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт.
==========

....Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ (страните са търговци и следователно продажбата е търговска) купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай страните са уговорили друго, а именно "плащането на доставките да се извърши в срок до 30 дни от издаване на съответната фактура". Тази уговорка е в полза на купувача поради определяне на нов срок, по-благоприятен и различен от определения в закона.
От заключението на вещо лице е безспорно установено, че датите, на които ищецът е издал фактурите, и датите на осчетоводяването им при ответника съвпадат, от което следва, че слез изтичането на 30 дни и при неплащане ответникът изпада в забава и ще е в такава до времето, когато извърши плащане.
Оплакването, че фактурите не отговаряли на Закон за счетоводството, не може да наложи друг правен извод, различен от приетия от САС. Фактурата не е основание за плащане - основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт....

Имам практика по въпроса. По принцип фактурата е доказателство за сделката. Делото не е тежко, може да се опита и бързо производство ако има стоков кредит например.
Има търговци, които заедно с фактурата издават и касова бележка, и после си събират парите, ако сте направили така, няма смисъл да водите дело, касовата бележка пък е доказателство за плащане.

Какво имате предвид Zoom? Имаме само една фактура, никакъв договор. Имаме ли шансове пред съда?

Разбира се, че имате! Важно е и какво е записано във фактурата- каква е сделката, ако от съдържанието не става ясно - трябва да ангажирате допълнителни доказателства, например свидетелски показания!

Аз си мисля, че данъчната фактура е достатъчно надеждно доказателствено средство, така че Съдът би могъл да я уважи и да осъди длъжника по нея.

Аз не намирам проблемът за толкова лесно разрешим. Първо, доколкото прочетох, няма подпис на лице, което има право да представлява насрещната страна, а само на негов служител- получател по фактурата. Зависи и какво е подписал и дали има правото да създава задължения за фирмата и да приема изпълнение. Ако сте предоставили стока или услуга на друго лице най- вероятно ще се наложи ангажиране и на други доказателства, в смисъл какво точно сте извършили за сумата, за която претендирате, в случай, че насрещната страна оспори фактурата. Сама по себе си фактурата не доказва какво като вид и количество работа сте извършили /стока сте доставили/. Като частен документ и фактурата може да се оспорва в съдебно заседание. Липсата на писмен договор обаче не означава, че не можете на практика да докажете, че е възникнало основанието, за което претендирате плащане. Фактурата може да доказва сделка /не е задължително, зависи дали притежава всички реквизити по Закона за счетоводството на счетоводен документ/, но не е доказателство за изпълнение все пак!

Аз не намирам проблемът за толкова лесно разрешим. Първо, доколкото прочетох, няма подпис на лице, което има право да представлява насрещната страна, а само на негов служител- получател по фактурата. Зависи и какво е подписал и дали има правото да създава задължения за фирмата и да приема изпълнение. Ако сте предоставили стока или услуга на друго лице най- вероятно ще се наложи ангажиране и на други доказателства, в смисъл какво точно сте извършили за сумата, за която претендирате, в случай, че насрещната страна оспори фактурата. Сама по себе си фактурата не доказва какво като вид и количество работа сте извършили /стока сте доставили/. Като частен документ и фактурата може да се оспорва в съдебно заседание. Липсата на писмен договор обаче не означава, че не можете на практика да докажете, че е възникнало основанието, за което претендирате плащане. Фактурата може да доказва сделка /не е задължително, зависи дали притежава всички реквизити по Закона за счетоводството на счетоводен документ/, но не е доказателство за изпълнение все пак!