Привет на всички
Задавам въпроса си след дълго проучване и след като не намерих еднозначен отговор, ще се радвам да чуя и някой от вас.
Едноличният собственик на капитала в ЕООД умира и започва производство по ликвидация. По повод уреждане на имуществени отношения с кредитор единият ликвидатор издава запис на заповед. Липсва задължаване обаче от другия ликвидатор при все, че двамата трябва да действат заедно. Нищожен ли е записът на заповед?
Въз основа на издаден изпълнителен лист /задължението по записа/ и призовка за доброволно изпълнение, дружеството, вече с новоназначени двама ликвидатори, сключва договор по чл. 65 ал. 2 о т ЗЗД и прехвърлят на кредитора недвижим имот на огромна действителна стойност.
Приключва ликвидацията.
Ако записът е нищожен или се обори по някакъв начин договорът по чл. 65, то имуществото ще се върне в патримониума, но на кого? дружеството е заличено, имаме двама наследници на починалия собственик, най-логично ми звучи този имот да се върне като тяхна съсобственост. Обаче между кои страни би се водил един процес за оборване на двете сделки?
Благодаря предварително
- Дата и час: 12 Дек 2024, 14:42 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
невключени в ликвидацията имоти
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
От пръв прочит:
Чл. 269. (1) Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган.
(2) Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор.
Чл. 537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
Чл. 462. Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
------------
Щом ликвидаторите представляват дружеството само заедно, би следвало и издаването на запис на заповед да се извърши пак заедно. Ако тя е издадена само от единия ликвидатор, мисля, че нейното издаване е извършено без представителна власт при превишаване на пълномощията. И тъй като чл. 537 ТЗ препращата към разпоредбите за менителницата, щем не щем стигаме до чл. 462 ТЗ (Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата...)
-----------
та май единия от бъдещите искове ще следва да се насочи срещу този ликвидатор дето е превишил правата си. Наследниците биха могли да бъдат ищци защото от наследотателя са наследили дружествените дялове (те не могат да се стопят ей така си). След удовлетворяването на всички кредитори, те ще получат като ликвидационен дял останалото имущество, което ще даде новата "стойност" на техните наследствени дялове. А ако при ликвидацията са нарушени техните права като наследници, вследствие на което са получили по-малък ликвидационен дял, те ще са в правото си да търсят отговорност от ликвидаторите.
Друг е въпроса дали ликвидаторите имат изобщо право да издават записи на заповед.(да поемат менителнични задължения). Защото:
Чл. 268. (1) Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
(2) Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори.
---------
Т.е. ликвидаторите могат да довършат старите сделки, като сключането на нови сделки ще се извършва само по изключение. А пък ал.2 на чл. 268 донякъде ангажира отговорността и на вторите ликвидатори
Но щом дружеството вече е заличено - става много сложно. Нещата са изпуснати и струва ми се - безвръзвратно.
Чл. 269. (1) Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган.
(2) Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор.
Чл. 537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
Чл. 462. Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
------------
Щом ликвидаторите представляват дружеството само заедно, би следвало и издаването на запис на заповед да се извърши пак заедно. Ако тя е издадена само от единия ликвидатор, мисля, че нейното издаване е извършено без представителна власт при превишаване на пълномощията. И тъй като чл. 537 ТЗ препращата към разпоредбите за менителницата, щем не щем стигаме до чл. 462 ТЗ (Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата...)
-----------
та май единия от бъдещите искове ще следва да се насочи срещу този ликвидатор дето е превишил правата си. Наследниците биха могли да бъдат ищци защото от наследотателя са наследили дружествените дялове (те не могат да се стопят ей така си). След удовлетворяването на всички кредитори, те ще получат като ликвидационен дял останалото имущество, което ще даде новата "стойност" на техните наследствени дялове. А ако при ликвидацията са нарушени техните права като наследници, вследствие на което са получили по-малък ликвидационен дял, те ще са в правото си да търсят отговорност от ликвидаторите.
Друг е въпроса дали ликвидаторите имат изобщо право да издават записи на заповед.(да поемат менителнични задължения). Защото:
Чл. 268. (1) Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
(2) Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори.
---------
Т.е. ликвидаторите могат да довършат старите сделки, като сключането на нови сделки ще се извършва само по изключение. А пък ал.2 на чл. 268 донякъде ангажира отговорността и на вторите ликвидатори
Но щом дружеството вече е заличено - става много сложно. Нещата са изпуснати и струва ми се - безвръзвратно.
- Гост
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта