otgovornost na sobstvenika

[Question]

Когато активите + наличните средства на едно ЕООД/ООД не могат да покрият задълженията на дружеството, кредиторите могат ли да насочат изпълнението срещу имеществото на собственика/съдружника до размера на дяловите им вноски в регистрирания капитал. Пример: ако задължението на едно ЕООД е 100 , активите + наличните средства са 15, а регистрирания капитал е 50, може ли за 35 (50-15) изпълнението да се насочи срещу имуществото на собственика?

[в]

Не би трябвало тъй като е налице ограничена отговорност. личното имущество си елично и няма нищо общо със задълженията на дружеството.

[Question]

Отговорността може да е ограничена, но все пак я има в рамките на размера на дяловата вноска. Иначе какъв би бил смисъла да се регистрира капитала при положение, че собственика може да си го изтегли веднага след регистрацията.

[Question]

Колеги, не мога да намеря съдебна практика, както и много теория по въпроса, затова моля, ако някой има мнение, дори и въпросът да му се струва глупав, да ми отговори.

[Иван]

ами не е така. Да речем, че ООД има задължения за 100, регистриран и внесен капитал за 50, и имущество за 50. Кредиторите се удовлетворяват до 50-наличното имущество. За останалите 50 не могат да насочат вземанията си към съдружниците.
Формулата : "Съдружниците отговарят до размера на дяловата си вноска за задълженията на дружеството с дяловата си вноска"-чл.113 ТЗ е прекалено ясна.
Смятам че има само един случай,в който кредиторите могат да насочат вземанията си към съдружник-когато съдружника не е внесъл дяловата си вноска, и то до размера на невнесения капитал-било пари, било апорт.
Разбира се също и случая, когато съдружника като управител е причинил вреди на дружеството-но тук ще отговаря не на основание дялово участие, а на деликтно основание, и то като трето лице-длъжник на дружеството. Относно размера на отговорността му ще трябва да се изследва допълнително правната уредба-просто в момента не мога да дам категорично становище. Все пак при ЕООД, колкото и ограничена да е отговорността на съдружника-едноличен собственик и управител, той е лицето, което управлява еднолично дружеството. Ако той с дейността си и управлението си предизвика неплатежоспособност и изпадане в несъстоятелност, с една дума-натрупа дългове, нима няма да отговаря? Въпроса е в какъв размер, и дали ще отговаря както при умисъл, така и при непредпазливост.

[Question]

благодаря ти за мнението. но аз разбирам текста в смисъл, че личната отговорност на съдружниците се ограничава по обем ДО РАЗМЕРА на дяловата вноска, а не СЪС дяловата вноска. вече установих, че съществува тотално разделение по този въпрос между колегите - едните като теб смятат, че отговорността на съдружника се изразява ЕДИНСТВЕНО в заплащането на дяловата вноска, а други като мен смятат, че размера на капитала определя размера на личната имуществена отговорност на съдружника/собственика за задълженията на дружеството , които не могат да бъдат покрити от неговите активи. Опитвам се да установя, кое мнение преобладава.

[max]

За задължения на дружеството към кредиторите отговаря самото дружество, не и съдружниците.

[в]

точно така е , то и това е пренципа на дружеството с ограничена отговорност, а и Иван много очна обосновка е дал, така че какво точно те притеснява.

[случаен-N]

Question, не съществува "тотално разделение по този въпрос". Напротив. Има пълно единодушие по въпроса. А ето ви и малко практика:
РЕШЕНИЕ № 133 ОТ 03.02.1998 Г. ПО ГР. Д. № 582/1997 Г., V ГР. О.
Кредиторът по облигационно задължение срещу дружество с ограничена отговорност не може да иска изпълнението му от отделния ограничено отговорен съдружник.
Чл.113 ТЗ
Чл.63, ал.3 ТЗ
Чл.64, ал.1, т.3 ТЗ
Чл.120, ал.1 ТЗ
--------------------------------------------------------------------------------
Дружеството с ограничена отговорност е самостоятелно юридическо лице, неговото имущество е различно от това на съдружниците му / чл.113, във вр. с чл.64, ал.1, т.3, във вр. с чл.63, ал.3 ТЗ/. Дяловата им вноска е част от личното им имущество, с което те участвуват при формиране капитала на дружеството. Задължението на съдружниците за дяловите вноски е задължение към дружеството /чл.120, ал.1 ТЗ/, а не към кредиторите. Облигационните задължения на дружеството не пораждат задължения на съдружниците към дружествените кредитори. При реализиране отговорността на дружеството към кредиторите, "ограничената отговорност" на съдружниците се състои в това, че те рискуват да загубят направената си дялова вноска, респ. производния на нея дружествен дял. Дружеството с ограничена отговорност отговаря към кредиторите си неограничено, а съдружниците му нямат задължения към дружествените кредитори. Съобразно изложеното дотук, пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е "О.м. брокерска къща" ООД, а не съдружникът му Г. X. Успешното провеждане на исковото производство на наемодателя "Я.к." ЕООД гр.Я. срещу дружеството може да има за последица спрямо ограничено отговорния съдружник Г.Х. единствено да изгуби своя дружествен дял. Това не го прави задължен към дружествените кредитори, поради което правилно Я. районен съд е отхвърлил предявения срещу него иск.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[лили]

Ако кредитор е държавата, отиваме към ДПК. иначе по принцип съдия-изпълнител няма практика да пристъпва към изпълнение върху дялове, въпреки, че в измененията на ТЗ го имало, днес говорих с един колега за това. Кредиторите могат да искат несъстоятелност на дружеството и в това производство да посегнат върху имуществото на дружеството.

[Иван]

Като продължение на изложеното в съдебното решение:
Отговорността на съдружника, когато той има задължения към дружеството по дяловата му вноска/изключвам засегнатия по-горе въпрос с деликтната отговорност, по който никой не взе отношение, а щеше да бъде безкрайно интересно/ според мен може да бъде ангажирана чрез прилагане на един от двата принципа:
1.Чл.134 ЗЗД, или негова форма в ТЗ/трябва да се види дали има/
2.В производството по ликвидация-чрез събиране на вземания към трети лица. Тук проблема е, че вземането не е безспорно установено, и вероятно отново ще се стигне до предявяване на иск.Справка-ТЗ.

Колеги, просто разсъждавам принципно. Може и в ТЗ да има подробна уредба, и моля да ме извините ако не съобразявам разсъжденията си с нея.
Наистина ще ми бъде интересно да се изкажете по въпроса: Ако управителя-едноличен собственик на ЕООД е виновен за изпадане в неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност и ликвидация на дружеството, каква ще бъде неговата отговорнст по вид и размер? Каква точно трябва да бъде вината му по форма, и как да бъде доказана, при условие че в търговската дейност стопанският риск е от първостепенно значение?

Г-н Въпрос/в превод от англ./, объркването идва вероятно от там, че в теорията-да речем в Капиталови търговски дружества на Таджер, е общоприета формулировката: съдружникът отговаря ДО размера на дяловата си вноска; а в ТЗ е ясно казано-С дяловата си вноска. Безсмислено е в полза на кредиторите да бъде ангажирана двойна солидарна отговорност-веднъж от дружеството, веднъж от съдружниците. Нали смисъла на ограничаване на отговорността е всъщност нейното оТграничаване-при внасяне на пари или апорт те преминават в собственост от съдружника към дружеството, и те са обезпечението на кредиторите в първия момент от дейността. В последващите моменти това имущество е лабилно, непостаянно, то намалява или се увеличава, и като цяло дружеството отговаря с него.

[лунатик]

Струва ми се, че търсенето на разлики между "до размера на дяловата вноска" или "с размера на дяловата си вноска" е безмислено.
ООД (ЕООД) е отговорно с цялото си имущество. Само при първоначалното регистриране на капитала сбора от вноските и наличното имущество са с еднакви стойности. В дейността си ООД (ЕООД) обикновено реализира печалба (нали това е целта на съдружниците). И тогава регистрирания капитал и наличното имущество ще са различни величини, като имуществото ще е в повече от регистрирания капитал.
Та ако регистрирания капитал е 5 000 лв., и има имущество за 50 000 лв., а пък задължения към кредиторите е да кажем 40 000 лв., то кредиторите могат да се удолетворят изцяло претенциите си от наличното имущество на ООД (ЕООД), а не само до размера на уставния капитал от 5000 лв.
Ако пък дружеството е в загуба (т.е. стойността на наличното имущество е спаднало под стойността на регистрирания капитал), тогава кредиторите ще получат колкото е останало. Но няма начин да получат повече - до размера на рег. капитал.
-----------
Изобщо записването на уставен капитал си е направо абстракция.

[случаен-N]

За отговорността на управителя-едноличен собственик на ЕООД при неплатежоспособност. /Тук изключвам имуществената отговорност на управителя по чл.145 ТЗ за претърпени от дружеството вреди, както и отговорност по договора за управление за неизпълнение на договорно задължение по управлението на дружеството./
Мисля, че отговорност може и следва да се търси само при умишлен фалит. В ТЗ е предвидена известна защита при такива действия, като се обявяват за недействителни безвъзмездните сделки, с изключение на обикновеното дарение от длъжник в полза на съпруг или съпруга, сключени до три години преди обявяването му в несъстоятелност; безвъзмездните сделки в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност; възмездните сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност, и т.н. /чл.647 ТЗ/. Ал. 7 на същия член обявява недействителна и сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е неограничено отговорен съдружник, съдружник или акционер, който притежава над 20 на сто от капитала на дружеството, член на управителен орган или друго лице, което контролира длъжника или неговата дейност.
Отговорност е предвидена в НК - чл. 227д. (1) Търговец, който:
1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;
2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;
3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,
поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.
(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.
(4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Трудно доказуемо. Всъщност дали има някой осъден по тоя член?
Колкото до ликвидацията, там не виждам причина за отговорност. Самата процедура предполага наличие на имущество за удовлетворяване на кредиторите. Кредиторите са защитени /чл. 272 ТЗ/. Разбира се, може да се открие производство по несъстоятелност и за дружество в ликвидация.

[evgenii]

Spored men kolegi,kreditorite 6te se udovletvorqt syrazmerno,ot tova koeto e ostanalo t.e nali4noto imu6testvo.Ako to e pove4e ot tova koeto se dylji te 6te bydat napylno udovletvoreni.Ako e po malko : syrazmerno.No nemoje v slu4aq da se otgovarq s li4noto imu6testvo.
btw az sym ot vtora kategoriq kolegi no taka smqtam :)))