forum.lex.bg

Здравейте,

Срещу мен се проведе наказателно дело, което продължи пет години (шест от предполагаемото престъпление) на първа инстанция – СРС. Делото не е отлагано по моя вина – съдебен заседател беше забравил, че трябва да дойде (два пъти); свидетелите от МВР нямаха време да дойдат на заседание (три пъти); МВР не изпрати исканите от съда доказателства по неясни причини (два пъти, след което каза, че не може да ги предостави, заради наводнение, което ги е унищожило…) и т.н.

Решението на първа инстанция не беше справедливо (според мен) и го обжалвах, но вече минаха пет месеца от заседанието на съда и няма публикувано решение, а доколкото знам имат 30 дни да си свършат работата. В тази връзка искал да задам два въпроса:

Това нормална практика на съда (в България) ли е (така да се бави без да дава никакви причини)?

Вторият въпрос е дали все пак има някакъв срок, в който съдът е длъжен да си свърши работата или могат да се бавят колкото сърце и душа им иска. Ако второто е вярно, след като съдът благоволи да си свърши работа, може ли да търпи санкции (той да бъде съден за забавянето си)?

Благодаря предварително.

Не е нормално, нищо което става в нашето наказателно право от петнайсетина години не е нормално, но е обичайно!
Сроковете по ГПК са "когато е рекъл Господ". Седите и чакате! А, съдът няма задължение да издава справедливи присъди.

Има един доста стар виц - мисля, че е приложим в случая.

- Опишете живота си.
– Може ли да се псува?
– Не.
– Тогава няма какво да кажа ...

Има и по година - зависи всичко - но - не пипайте под никаква форма съдебният състав, даже и това дето пиша е в състояние да разядосат съдиите - почват - ти на мен ли - тоест - търпение.

Аз чакам произнасяне по заповедно производство вече 7ми месец. Онзи ден даже се отбих до деловодството и специално поисках въпросното ч. гр. д..... Не че нещо, просто да се уверя, че не са го загубили... Там си седеше...

За да "раздвижа нещата" входирах искане за онлайн достъп до делото... Така искането ми, заедно с делото, ще се качи на доклад при съдия и ЕВЕНТУАЛНО някой ще ми обърне внимание....

hristev написа:Аз чакам произнасяне по заповедно производство вече 7ми месец. Онзи ден даже се отбих до деловодството и специално поисках въпросното ч. гр. д..... Не че нещо, просто да се уверя, че не са го загубили... Там си седеше...

За да "раздвижа нещата" входирах искане за онлайн достъп до делото... Така искането ми, заедно с делото, ще се качи на доклад при съдия и ЕВЕНТУАЛНО някой ще ми обърне внимание....

Колега, дело по заповедно производство няма място в деловодството. Като се образува трябва да се докладва на съдията и да се върне в деловодството след произнасянето. Ама поне с СРС повечето ги качват на доклад - "когато ги поиска съдията".
А по въпросът на питащия, оставам с убеждението , че адвоката му, ако е имал такъв, не му е разяснил същността на разпоредбата на член 336 ал. 1 т. 3 от НПК. Накратко, ако е бил осъден от предходната инстанция, ако въззивната е счела, че е необходимо присъдата да се отмени и да го оправдае, е следвало да произнесе нова присъда в открито съдебно заседание.

Само минавам да кажа, че имаме развитие. Вече на папката на делото с телбот има малка бележка без подписи, върху която пише:

"ще правим ли нещо" "не"

Такова чудо за първи път виждам.....

Задължението е платено и реално нямаме произнасяне по смисъла на чл. 414а, ал. 5, изр. 2 от ГПК...

Ако не беше издадена заповед щях да пусна молба по 255 ГПК... подигравка...

Макар обаче да е платено - търпят се определени негативи от непроизнасянето... Това ме дразни... Че тези негативи клиентът ги пренася върху мен..

Разглеждане и решаване на делата в разумен срок

Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.""

и аз чакам 2 месеца и 5 дни решение на окръжен съд по жалба по присъда от РС по наказателно дело от общ характер...
Приятел,полицаите не могат да бъдат свидетели ..

Хубаво питаш адвокатите но повече от половината са зависими ,сиреч дей разчита много .. което прави нещата още по лайняни-само виж го тоя какви ги пише "А, съдът няма задължение да издава справедливи присъди." какво да говорим повече..
Вероятно ,трябва да те оправдаят ,но понеже ще искаш обезщетение и се мотат да мине некъв срок за да не можеш да се възползваш ... така си мисля ,може и да греша - не съм наясно!

Въпроса е,кога на народа/2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция./ ще му писне и ще избеси цялата ОПГ на площада за назидание на следващите - случвало се е често в човешката история ...

Пич, според закона (чл. 340, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 2 НПК) при дела, които представляват фактическа и правна сложност, срокът за изготвяне на решението е 60-дневен. Реално обаче този срок е "еталон" за всяко дело, независимо дали действителност има фактическа или правна сложност или няма. Освен това сроковете са инструктивни, т.е. тяхното неспазване не е "фатално", но все пак решаващите състави са длъжни да се съобразят с тях. В интерес на истината в България статистически се залага много повече на бързината, отколкото качеството. Резултатът е очевиден, особено в любимата ми Шопия, където дори и мои познати магистрати казват, че е "леш" и всеки прави каквото си иска. Минимално отклонение от сроковете е незначително и не нарушава нечие право за разглеждане на делото в разумен срок. Освен това в периода 15.07.-01.09 е т.н. "съдебна ваканция", през която обичайно магистратите имат по-голяма свобода да ползват платения си годишен отпуск, като се разглеждат само определен вид дела със сравнително по-кратки процесуални срокове в сравнение с останалите. Твоето дело не е "спешно" в този смисъл. Чакал бил... в София хората чакат с години и к'во? Там вече има обаче съдени за "забавено правосъдие", но не ми е известна конкретно практиката, само съм чувал. Макар че Бургас не е София, въпреки да си придава вид на една "морска столица" (да, Варна не е това, което беше, не че е лош град според мен). И няма такива глупости, че съдът "нямал задължение да издава справедливи присъди". Впрочем, справедливостта е въпрос на перспектива. За теб е най-добре (и справедливо) да бъдеш оправдан, въпреки че си хванат да държиш у вас "ганджичка". За прокуратурата е най-справедливо да си осъден, дори и за малко, защото престъпността трябва да се наказва, а статистиката трябва да се кове. От гледна точка на съда не знам как стои въпросът със справедливостта, истината обичайно е някъде посредата. "Вероятно трябва да те оправдаят" ти го казват адвокатите без да са чели делото, защото това искаш да чуеш. Но никой не бави някого излишно, за да "изтекат" някакви си срокове за обезщетение, няма такова нещо, който когато е оправдан, има 5-годишна давност да си търси обезщетението от момента на влизане в сила на оправдателния съдебен акт. Останалото са тюфлешки глупости. Впрочем, заговорихме за "оправдаване". Ако е имало основания за оправдаване, втората инстанция е щяла да го стори още на мига в последното съдебно заседание, а не да обявява, че ще се произнесе с решение. Когато втората инстанция счете за необходимо да оправдае някого, тя е длъжна да постанови нова присъда и тя се обявява по същия начин, по който се обявява и първата - в открито съдебно заседание. Щом са го обявили за решаване има два варианта - да го върнат за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения или да потвърдят присъдата. Не се надявай много на първия вариант. Едва ли си посочил такива "пропуски", които да са съществени от юридическа гледна точка, а не само от твоя, за да може съдът да го върне, но това да не те отчайва. Въззивите са длъжни сами ако установят такова нарушение, макар и непосочено, да го върнат за ново разглеждане, ако е съществено. Затова наказателният съдебен процес е толкова лежерен за страните и толкова безмилостен за съдиите. В гражданския не си посочил аргументи за обжалване - пиеш студена вода. Не знаеш какво правиш - пиеш студена вода. В наказателния процес - "бля бля бля бля", хоп от нищото оправдателна, от нищото отменя и връща и т.н. Понякога връщат за глупости, но това не означава непременно, че при ново разглеждане на делото в първа инстанция нещата ще са 100% в твоя полза. Колкото до втората хипотеза за потвърждаването, еми, няма какво да се обяснява, с нея мачът приключва и от сега казвам - нямаш право на обжалване пред трета инстанция.
Цялата държавна власт произтича от народа, но още Сократ е казал, че народът не може да управлява и това е факт. Не малка част от гласоподавателите дори са и неграмотни, но определят съдбата ни на изборите в пъти повече от грамотните, които отказват да гласуват. В някои случаи, макар и грамотни хора, не знаят какви решения да вземат. Пускат се референдуми за ядрена енергетика, като че ли народът разбира от това. Тези простотии за това, че народът управлява, са популизъм. Реално народът не може да управлява, а може да управлява само такъв народ, който е свикнал активно да участва в обществени мероприятия и да упражнява политическите си права - сиреч поне да е живял известно време в демокрация. В България това не е положението, като цяло от Освобождението насам демокрация не е имало кой знае в каква степен, все лични режими, се лидери. А българинът не иска демокрация. Той иска лидер, здрава ръка, която да наказва лошите и да поощрява бедните и "добрите". А кои са лошите и кои са добрите е отново въпрос на перспектива, както справедливостта. Швейцарски референдуми, бля-бля. Швейцарците правят референдум да намалят работната си седмица от 6-дневна в 5-дневна и как гласуват? Всички са против, защото смятат, че ще си ощетят икономиката. Познай тука как биха гласували... ако въобще да може и да не се работи дори... Да, "народът", с любезното съдействие на СССР, вече е изтребвал предишните и до какво е довело? До изолация, до опит да станем съветска губерния и други простотии, производство на бракми и там други простотии, а колко било по-добре уж. Статистически и престъпността е била по-висока дори, за пияните шофьори и "убийствата на пътя" са се давали в пъти по-леки наказания, но статистиката е била секретна, а лошите новини са били "спестени" от медийното пространство, за разлика от днес, защото на пазарния прицнцип на конкуренцията страхът и шокът продават много повече от добрата новина. Сега СССР го няма. Е, руснаците са на същия хал - търпят тиранин и нищо не могат, а и няма и да направят, ако не ги поляризира някой. И този някой пак ще е от същия тип. И аз обичам приказките за деца, но нека бъдем реалисти.

bvoykov написа:... според закона (чл. 340, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 2 НПК) ...

всичко това много хубаво, ама освен срока за произнасяне, НПК в чл.340, ал.2 предвижда решението или да се обяви в открито заседание, или да се съобщи по реда на чл.178. какво правим, когато съдът не направи нито едното, нито другото? или приложи към делото съдебно съобщение, което никога не е правил опит да връчва? в тази насока наказателните, общите и административните съдилища са един дол дренки - "икономисват" съобщаването на неподлежащ на обжалване съдебен акт. което, между другото, повдига един интересен въпрос, с който още не съм се борил - от кога тече преклузивния срок за жалба пред "четвъртата инстанция" (ЕСПЧ) в случай на несъобщаване?

Драма няма. Далеч съм от идеята, че съдът и другите държавни институции трябва да са нечии бавачки. Все някой не знаел, все не бил разбрал. Има си страници на съответните съдилища, където се публикуват актове и всеки може да ги види. По гражданските дела постановеният окончателен съдебен акт не се съобщава по никакъв начин. Далеч съм от мисълта, че в настоящата ера достъпът до интернет е ограничен. Аз лично си проверявам делата така, който иска - може и електронен достъп да се заяви, не е лош. Точният отговор на въпроса съобразно разпоредбата от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи е, че срокът за жалба пред ЕСПЧ е 4-месечен (намален от преди 2 години от 6-месечен такъв) и тече от датата на окончателното решение. Чел съм на места, че този срок може да се счита, че тече и от дата на узнаването, предполагам може да се обоснове такава хипотеза за допустимост. Срокът за искане на възобновяване чл 421, ал. 1 НПК в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, която често се използва, е 6-месечен от влизането в сила, като българските съдилища най-вероятно ще приемат, че срокът ще се счита пропуснат, ако узнаването е по-късно. Вече, задочно осъденият може да иска възобновяване в 6-месечен срок от узнаването за съдебния акт (чл. 423 НПК). ЕСПЧ не е четвърта инстанция, а и, както пише в някои от онлайн инструкциите качени на сайта му, огромна част от жалбата му не се допускат до разглеждане.

И кво като съм имал трева в дома си?това как застрашава обществото?спомни си дефиницията за "престъпление"!значи не е престъпление да пушиш трева,тъй като тялото е неприкосновено,и употребата не застрашава обществото,но не мога да държа в дома си,който отново е неприкосновен ...?!но да ме задържат незаконно - не е престъпление?да ме следят незаконно,не е престъпление?да извършват престъпление срещу правосъдието-не е престъпление?да влизам в съд една година по късно по бързо производство -не е престъпление?и още куп неправди ..еми не съм съгласен че това е правосъдие при тези факти!

depresiran написа:И кво като съм имал трева в дома си?това как застрашава обществото?спомни си дефиницията за "престъпление"!значи не е престъпление да пушиш трева,тъй като тялото е неприкосновено,и употребата не застрашава обществото,но не мога да държа в дома си,който отново е неприкосновен ...?!но да ме задържат незаконно - не е престъпление?да ме следят незаконно,не е престъпление?да извършват престъпление срещу правосъдието-не е престъпление?да влизам в съд една година по късно по бързо производство -не е престъпление?и още куп неправди ..еми не съм съгласен че това е правосъдие при тези факти!

Това, че имаш трева в дома си не е незаконно. Престъпление е, ако притежаваш наркотични вещества.

ilian_todorov написа:Това, че имаш трева в дома си не е незаконно. Престъпление е, ако притежаваш наркотични вещества.

А не смяташ ли, че "имането на трева" в жилище е форма на "притежание" на "наркотични вещества"?

НК
Глава втора.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
Престъпления против правосъдието
Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:
1. изготви неистински технически записи или преправи истински;
2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;
3. използва подправени технически записи;
4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.
Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Глава девета.
ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години
Чл. 311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Глава девета "а".
КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г.)



Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който неправомерно осъществи достъп до информационна система или части от нея, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до три хиляди лева.
Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.
Раздел III.
Длъжностни престъпления


Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години.
Чл. 388. (1) (Предишен текст на чл. 388, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който по непредпазливост наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.