forum.lex.bg

Лице, за което няма доказателства, че е извършило престъпление, решават да го изкарат луд и да го пратят на принудително лечение като форма на наказание и репресия за предполагаемо деяние, което при това и да е извършено, не е виновно извършено.
Целта е да не си тръгне просто ей така без наказание.
Правят единична, тройна, петорна, седморна експертиза - като цяло всяка отрича резултатите от предишната.
След като го разиграват години наред, на лицето му писва да участва в тези циркове и фалшифициране на здравното му състояние с всичките правни и други последствия, и изчезва, и не могат да го намерят.
Полицаят лъже, че е говорил с лицето и, че то е отказало да се яви, съдията приема неговите сведения за верни.
Вместо да се прекрати делото, съдията го спира като обявява лицето за издирване с инструкция да бъде задържано в клиника за принудително лечение - до доказване нуждата или липсата от такава да бъде лекувано.
Това на практика означава минимум няколко дни задържане зад решетки без доказана вина.
Не е ли това злоупотреба с правото и целите на закона?

Минали са няколко години, не е имало противообществени прояви от лицето, ако беше обществено-опасен луд досега да се е проявил.
Всъщност дори и магистратите виждат абсурдността на закона и този случай не е единствен, и други с подобни случаи също ги обявяват за луди, защото очевидно не са виновни да лежат в затвора заради идиотския закон. Но, след това страдат с години по линия на Закона за здравето.
Докато лицето е на издирване, изтича личната му карта, шофьорската книжка, нея отделно я отнемат по линия "ненормален", въпреки, че е изряден шофьор от 30 години.
Без лична карта няма банкиране, нито входящи, нито дори изходящи плащания, няма телефонни номера, няма един куп други неща, както и без шоф. книжка няма и нормални възможности за доходи поради всичко това - налице е практическа финансова санкция.
Невинен се репресира чрез йезуитщина, и злоупотреба с правото и целите на закона, който и без това е лош.

Въпросът е: Колко време може да стои дело в спряно състояние и да не се прекратява, след като и лицето на практика е претърпяло всички тези репресии и само чрез тях е наказано, при това без да е виновно?
Ако срокът е дълъг, какво трябва да се направи, за да приключи циркът?

В съвременното българско наказателно право такива въпроси не се поставят - колкото си искат толкова могат да правят каквото си искат! Делото може да бъде спряно и да си виси така завинаги, ако не се сетите да се позовете на абсолютна давност, но и там има дръвче, никой не знае кога е започнала да тече.

Тогава идва въпросът от по-долу - какво трябва да се направи, за да не се чака - може ли да се извади делото от спряло състояние и нещо да се направи по него, за да приключи, и може ли това да стане без лицето да се явява, примерно ако трябва да се каже, че е в чужбина и т.н.

Всъщност делото вече е минало по Закона за здравето, няма повдигнато обвинение, не знам тук каква давност може да се търси.

Аз лично не знам и едва ли някой може да каже без да гледа делото.

От Вашият разказ не става много ясно на какво основание е спряно делото, но според мен е било най-вероятно по чл. 290, ал. 1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК - за обвиняемия е установено заболяване, което би изключило вменяемостта или попречило на участието му в процеса , тъй като твърдите, че спрямо обвиняемия са изразени съмнения за психично заболяване. От друга страна, заявявате, че обвиняемият, вече подсъдим, щом делото е в съдебна фаза, се укрива. От това следва изводът, че делото пък може да е спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК - когато се установи, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия ще попречи разкриването на обективната истина. При всички положения, щом има съмнения, че делото може да се гледа в отсъствие на подсъдимия, съдът е следвало да му назначи служебен защитник - чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК. Освен това определението за спиране на делото е подлежало на обжалване - чл. 290, ал. 2 НПК, в седемденевен срок от постановяването му, при каквито обстоятелства подсъдимият и неговият служебен защитник са можели да го оспорят пред по-горна инстанция.
Щом съдията по внесения обвинителен акт срещу подсъидмия е постановил същият да бъде "задържан" в психиатрично заведение, най-вероятно е проведена процедура по чл. 70 НПК. Паралелно би могло да върви производство по Закона за здравето, но там съдът няма как, без да разпита лично "подсъдимия", да назначи експертиза при стационарни условия, което да се явява нещо като "задържане". Производството по чл. 70 НПК е подобно на това по Закона за здравето, но това "задържане" не е докато се установи дали страда или не от псиихчно заболяване, а може да бъде максимум от 30 дни и се приравнява на задържане под стража по смисъла на чл. 63 НПК, т.е. при наложено наказание лишаване от свобода ще бъде приспаднат този престой. Мерките за неотклонение не се вземат, противно на информацията, която се тиражира в медиите, не се взема за лица, които са признати за виновни, същите не се явяват и наказание. В чл. 57 НПК се пише защо и кога се вземат мерки за неотклонение, чл. 63 НПК казва в частност кога се взема задържане. Общо-взето, необходимо е да има достатъчно данни от доказателствата по делото, че обвиняемият или подсъдимият може да е извършил престъплението, не да е безспорно виновен, както смятат хората неюристи. Делото не се прекратява, когато бъде внесен обвинителен акт в съда, ако съдията установи, че подсъдимият е невинен. Това следва да се прецени след събиране на доказателства, разпит на свидетели и евентуално, ако подсъдимият реши, да даде обяснения. Участието на подсъдимия по дела за тежки престъпления е задължително - чл. 269, ал. 1 НПК, т.е. без личното му участие принципно делото трудно може да приключи. Кое престъпление е тежко казва чл. 93, т. 7 НК. При всички положения, задържания, лечения и т.н. може да се обжалва и както казах, доказване на 100%-ова вина не е необходимо, поради което според мен отговорът на въпроса "не е ли това злоупотреба с правото и целите на закона" следва да е отрицателен.
В какво се изразява "виждането" на магистратите в "абсурдността" на закона и кои са другите подобни случаи на мен не ми е известно. Аз не съм чувал някой да изразява "абсурдности" и тем подобни, още по-малко от магистратите. Щом са минали няколко години и лицето е невинно, защо просто не се появи, не си обжалва нещата и да приключи вече, както има една римска сентенция "Невинният няма от какво да се страхува". Това дали някой е виновен или невинен не го казва законът, казва го съдът въз основа на доказателствата по делото. Останалото като задържане, докато трае делото, и другите подобни мерки, не се налагат за извършено престъпление, а с цел да се обезпечи участието на подсъдимия по делото и да му се попречи да извърши престъпление.
Не ми е известно шофьорска книжка да се отнема по "линия ненормален", психични заболявания има посочени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за медицинските изисквания към водачите, но те не изключват възможността и лице с психични заболявания да има шофьорска книжка, ако това му бъде разрешено от лекар по реда на наредбата.
На финалния въпрос - колко време може да продължи, ако е образувано дело за престъпление - докато изтече абсолютната давност за престъплението по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1 НК, които зависят от това какви наказания се предвиждат за престъплението. Какво може да се направи - ами, следвало е съответните актове на съда да се обжалват в срок, който сигурно вече е изтекъл. Остават два варианта - да се изчака до изтичането на давността или просто лицето да спре да се укрива, за да приключи процесът.