Тълкувателни решения по чл.182 ал.2 от НК
Публикувано на: 23 Апр 2010, 08:45Във връзка с дискусията по тема:
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... .2#p391707
Ето и нещо за прочит:
ТЪЛКУВАТЕЛНОРЕШЕНИЕ№22ОТ20.04.1983Г.ПОН.Д.№23/1983Г., ОСНК НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 195, пор. № 66
КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД "СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ" ПО ЧЛ. 182, АЛ. 2 НК?
Чл. 182 НК
Чл. 261 ГПК
Чл. 60 СК
Председателят на Върховният съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182, ал. 2 НК включва ли и съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или личните контакти с деца. В предложението се изтъква, че съдебната практика е противоречива. Някои от съдилищата приемат, че съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други - че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на родителските права или личните контакти с деца съставлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието съдебно решение по смисъла на този текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила решения на съда, така и с определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 2 ГПК. Възможността за постановяването на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително привременните мерки не се ползуват със сила на пресъдено нещо, имат действие до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с упражняването на родителските права, и могат да бъдат изменявани или отменявани от съда, който ги е постановил Но те се ползуват с изпълнителна сила и при изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава съществуващият правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може да продължи и дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за упражняване на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава основание да се счете, че понятието съдебно решение по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове освен влезлите в сила решения на съда са определенията, с които се вземат привременни мерки по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1 СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК
РЕШИ:
Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти между родители и деца.
ТЪЛКУВАТЕЛНОРЕШЕНИЕ№3ОТ08.12.1983Г.ПОН.Д.№3/1983Г.,ОСНКНАВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 194, пор. № 65
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 182, АЛ. 2 НК
Чл. 182, ал. 2 НК
Чл. 421 ГПК
Главният прокурор на Република България е направил предложение да се издаде тълкувателно решение по въпроса: елемент ли е от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебното решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. В предложението се поддържа, че в съдебната практика има две противоречиви становища. Според едното наличието на изпълнително производство е елемент на престъплението, а според другото - за съставомерността на деянието е достатъчно само да има влязло в сила съдебно решение.
Представителят на Главната прокуратура даде заключение, че поддържа второто становище.
ВС на Република България, ОСНК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Влезлите в сила съдебни решения относно упражняване на родителски права и относно лични контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да отстъпи упражняването на тези права, и от родител, който упражнява родителски права, но е задължен да осигури нормални контакти на другия родител с детето, при условията, посочени в решението на съда. В тези случаи се касае до изпълнение на определени действия, неизпълнението на които е свързано със санкциониране на длъжника по изпълнението от съдия-изпълнител с глоби, налагани по реда на чл. 421 ГПК.
С чл. 182, ал. 2 НК бяха създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на родителските права и личните контакти между децата и родителите, които са разведени или са в бракоразводен процес. Осигурена е още по-ефикасна наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга страна, защитени са и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. В подкрепа на това становище е обстоятелството, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното решение, но и сродници на детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които осуетяват изпълнението му. Следователно субекти на престъплението могат да бъдат и наказателно отговорни лица, срещу които липсва основание за образуване на изпълнително производство. Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 182, ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако след предупреждение на надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Това означава, че освобождаването от отговорност е свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК възниква, независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУС ВС на Република България, ОСНК
РЕШИ:
Наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете не е елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... .2#p391707
Ето и нещо за прочит:
ТЪЛКУВАТЕЛНОРЕШЕНИЕ№22ОТ20.04.1983Г.ПОН.Д.№23/1983Г., ОСНК НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 195, пор. № 66
КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД "СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ" ПО ЧЛ. 182, АЛ. 2 НК?
Чл. 182 НК
Чл. 261 ГПК
Чл. 60 СК
Председателят на Върховният съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182, ал. 2 НК включва ли и съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или личните контакти с деца. В предложението се изтъква, че съдебната практика е противоречива. Някои от съдилищата приемат, че съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други - че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на родителските права или личните контакти с деца съставлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието съдебно решение по смисъла на този текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила решения на съда, така и с определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 2 ГПК. Възможността за постановяването на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително привременните мерки не се ползуват със сила на пресъдено нещо, имат действие до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с упражняването на родителските права, и могат да бъдат изменявани или отменявани от съда, който ги е постановил Но те се ползуват с изпълнителна сила и при изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава съществуващият правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може да продължи и дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за упражняване на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава основание да се счете, че понятието съдебно решение по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове освен влезлите в сила решения на съда са определенията, с които се вземат привременни мерки по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1 СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК
РЕШИ:
Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти между родители и деца.
ТЪЛКУВАТЕЛНОРЕШЕНИЕ№3ОТ08.12.1983Г.ПОН.Д.№3/1983Г.,ОСНКНАВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 194, пор. № 65
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 182, АЛ. 2 НК
Чл. 182, ал. 2 НК
Чл. 421 ГПК
Главният прокурор на Република България е направил предложение да се издаде тълкувателно решение по въпроса: елемент ли е от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебното решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. В предложението се поддържа, че в съдебната практика има две противоречиви становища. Според едното наличието на изпълнително производство е елемент на престъплението, а според другото - за съставомерността на деянието е достатъчно само да има влязло в сила съдебно решение.
Представителят на Главната прокуратура даде заключение, че поддържа второто становище.
ВС на Република България, ОСНК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Влезлите в сила съдебни решения относно упражняване на родителски права и относно лични контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да отстъпи упражняването на тези права, и от родител, който упражнява родителски права, но е задължен да осигури нормални контакти на другия родител с детето, при условията, посочени в решението на съда. В тези случаи се касае до изпълнение на определени действия, неизпълнението на които е свързано със санкциониране на длъжника по изпълнението от съдия-изпълнител с глоби, налагани по реда на чл. 421 ГПК.
С чл. 182, ал. 2 НК бяха създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на родителските права и личните контакти между децата и родителите, които са разведени или са в бракоразводен процес. Осигурена е още по-ефикасна наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга страна, защитени са и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. В подкрепа на това становище е обстоятелството, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното решение, но и сродници на детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които осуетяват изпълнението му. Следователно субекти на престъплението могат да бъдат и наказателно отговорни лица, срещу които липсва основание за образуване на изпълнително производство. Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 182, ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако след предупреждение на надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Това означава, че освобождаването от отговорност е свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК възниква, независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУС ВС на Република България, ОСНК
РЕШИ:
Наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете не е елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.