forum.lex.bg

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.
(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
(5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11.

Моето мнение е че до голяма степен този текст обезсмисля съкратеното съдебно следствие. До момента тази процедура се ползваше в една не малка част от делата. Благоприятните последици за извършителя бяха очевидни. Срещу това обаче съдебната система получаваше бързина и определено се разтоварваше от огромен брой незначителни дела.

Сега, с този текст няма ясна причина подсъдимия да избере пътя на съкратеното съдебно следствие. Обещанието, наказанието да му бъде намалено с 1/3 оставя въпроса в ръцете на съдията без да дава никаква реална сигурност на подсъдимия за това какво наказание да очаква. Реално такова е и положението, когато делото се гледа по общия ред и нормално е подсъдимия да си зададе въпроса: "Защо да го правя?"

Освен всичко друго смятам текста за крайно не ясен особено що се отнася до ал. 3.

Смятам, че последиците като цяло ще са негативни, особено що се отнася до производствата пред Районите съдилища. Доколкото съкратеното съдебно следствие беше вариант пред по-бедните престъпници, които не можеха да си позволят възстановяване на вредите и съответно сключване на споразумение, то сега очаквам едно затлачване на районите съдилища с кокошкарски дела, които могат да се точат и с години, а да не забравяме, че едно от основанията за прилагане на чл. 55 НК е имено дългия период от време изминал от извършване на деянието до налагана на наказанието.

kalin_anguelov написа:Освен всичко друго смятам текста за крайно не ясен особено що се отнася до ал. 3.

(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.

Полет на правната мисъл.Уникална.Толкова мъдрост у нея,толкова много прозорливост,толкова яснота,събрана на едно място,пресечна точка на толкова много,с изключително голяма продължителност и висока степен на сложност и абстрактност,наказателноправни мисловни процеси..доктринално изваяна и докосната с Върховната ръка на министъра на работите..
Иначе да:

kalin_anguelov написа:Моето мнение е че до голяма степен този текст обезсмисля съкратеното съдебно следствие. До момента тази процедура се ползваше в една не малка част от делата. Благоприятните последици за извършителя бяха очевидни.

Както се казва "Кой ял-ял...кака са ожени.

Aз честно казано ал.3 не мога да я разбера.

Същевременно в чл.373 ал.2 на НПК все още пише, че съдът определя наказанието при приложението на чл.55 НК. Не виждам как ще приложи съдът чл.58а при това положение. Да оставим настрана въпроса, че промяната е в материалния закон и следователно за деяния, извършени до момента важи по-благоприятния закон.

Уа, Мария01, това много добро прозрение, аз не се бях замислял, абсолютно си права!