Една присъда и едно решение
Публикувано на: 14 Яну 2010, 11:44Реш.№527/26.11.2001г,І н.о на ВКС
"..Наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за престъпление по чл.286,ал.1 НК,затова,че на 11.06.1998г. в гр. А пред състав на А.районен съд е набедил следователя от РСС-гр.А в престъпление по чл.310 НК,извършено от него по сл. дело № 53 от 1997г.,знаеки,че е невинен,чрез налагане на наказание при условията на чл.55 НК от 6 мес.л.свобода с изпитателен срок от 3 години,както и с общ. порицание.
Приетите от съда фактически положения с основание са отнесени в престъпния състав на чл.286,ал.1 НК.Субект на това престъпление против правосъдието може да бъде обвиняем(подсъдим) по друго наказателно дело.Обясненията му по обвинението,като израз на правото на защита,не му позволяват да се защитава с непозволени и неправомерни средства,засягащи правата на други лица.Обективните признаци на престъплението са изведени от опроверганата декларация на жалбоподателя пред съда на 11 .06.1998г.Правилно е прието,че като е отрекъл да е подписвал в качеството си на обвиняем по сл. д....процесуални документи,които е подписал,подсъдимият по същество е уличил разследващия орган в извършването на съставомерни действия по служба,конкретизирани като престъпление по чл.310,ал.1 НК.
Изводите на съда за субективната съставомерност на извършеното също се подкрепят от третата инстанция.Необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е деецът да е знаел,че набеденият е невинен.Тази констатация е изведена от доказателствата,че поведението на следователя по посоченото предварително производство е напълно правомерно.
Правилно е прието,че формата на вината,в случая тя е пряк умисъл и се предопределя от знанието,че набеденият не е извършил приписваната му съставомерна дейност,е обективирана от установеното по делото поведение на дееца.Съобщавайки пред надлежен орган неверни фактически данни,злепоставящи правата на друго лице,деецът съзнателно е създал неверни доказателства срещу него.В този смисъл са несъстоятелни доводите му,че инкриминираното деяние на 11.06.1998г. е несъставомерно от обективна и субективна страна.Към правилно установените факти е приложен законът,който е следвало да бъде приложен и затова не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за оневиняването муVПо изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила".
"..Наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за престъпление по чл.286,ал.1 НК,затова,че на 11.06.1998г. в гр. А пред състав на А.районен съд е набедил следователя от РСС-гр.А в престъпление по чл.310 НК,извършено от него по сл. дело № 53 от 1997г.,знаеки,че е невинен,чрез налагане на наказание при условията на чл.55 НК от 6 мес.л.свобода с изпитателен срок от 3 години,както и с общ. порицание.
Приетите от съда фактически положения с основание са отнесени в престъпния състав на чл.286,ал.1 НК.Субект на това престъпление против правосъдието може да бъде обвиняем(подсъдим) по друго наказателно дело.Обясненията му по обвинението,като израз на правото на защита,не му позволяват да се защитава с непозволени и неправомерни средства,засягащи правата на други лица.Обективните признаци на престъплението са изведени от опроверганата декларация на жалбоподателя пред съда на 11 .06.1998г.Правилно е прието,че като е отрекъл да е подписвал в качеството си на обвиняем по сл. д....процесуални документи,които е подписал,подсъдимият по същество е уличил разследващия орган в извършването на съставомерни действия по служба,конкретизирани като престъпление по чл.310,ал.1 НК.
Изводите на съда за субективната съставомерност на извършеното също се подкрепят от третата инстанция.Необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е деецът да е знаел,че набеденият е невинен.Тази констатация е изведена от доказателствата,че поведението на следователя по посоченото предварително производство е напълно правомерно.
Правилно е прието,че формата на вината,в случая тя е пряк умисъл и се предопределя от знанието,че набеденият не е извършил приписваната му съставомерна дейност,е обективирана от установеното по делото поведение на дееца.Съобщавайки пред надлежен орган неверни фактически данни,злепоставящи правата на друго лице,деецът съзнателно е създал неверни доказателства срещу него.В този смисъл са несъстоятелни доводите му,че инкриминираното деяние на 11.06.1998г. е несъставомерно от обективна и субективна страна.Към правилно установените факти е приложен законът,който е следвало да бъде приложен и затова не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за оневиняването муVПо изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила".