forum.lex.bg

Колеги ,как според вас следва да се изчиляват сроковете по чл.234,ал.8 НПК,касаеща крайния срок при мерките за неотклонение в досъдебната фаза,чл.63,ал.4 задържане под стража и чл.368 ,относно срока за разглеждане делото в съда по искане на обвиняемия.
Имам предвид случаите в които например са изтекли 8 месеца и делото е отишло в съда с обвинителен акт на прокурор,но съда е прекратил съдебното производството и е върнал делото.Нов срок ли започва да тече,или времето изтеколо преди това се добавя.И ако се добавя от кога точно започва да тече този срок.От мемента на влязлото в сила съдийско определение за връщане на делото,от получаването му от прокурора и неговото първо действие или друг момент?

ТР № 1 ОТ 25.06.2002 Г. ПО Н. Д. № 1/2002 Г., ОСНК НА ВКС, Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 2 от 2002 г.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 152, ЧЛ. 152А И ЧЛ. 152Б НПК.

3.2. Сроковете по чл. 152, ал. 4 НПК се отнасят само за досъдебната фаза на наказателното производство, защото имат както правозащитен, така и дисциплиниращ характер. Затова, когато съдът върне делото на разследващите органи, не започва да тече нов срок, а времето, през което делото е било в съдебната фаза, не се зачита по чл. 152, ал. 4 НПК.

Относно момента - според мене буквалното тълкуване води до извода, че от определението на съда, тъй като от постановяване на определението делото вече не е в съдебна фаза, прекратено е съдебното производство, а не от по-късен момент. Но може би все пак трябва да се тълкува изправително поне това в полза на прокурора и срокът да продължава откакто получи делото.

Както вече посочих в друга тема, предвиждането на преклузивни срокове за каквото и да е в досъдебното производство не кореспондира на предпоставката за внасяне на делото в съда, а именно прокурорът да е разкрил обективната истина. Също така никъде в Европейската конвенция няма дефинирани срокове за задържане, а всяко задържане следва да се преценява само по себе си. Както не може да има случаи на задължително задържане под стража, така не може да има и такива за задължително освобождаване.

Прочетете в Апис - препратка от чл. 234 от НПК - "За сроковете в досъдебната фаза по новия НПК" 12.01.2007 г. - текста не може да се копира, затова не Ви го изпращам, но го споделям изцяло, както и казаното от колегата по-горе. Относно чл. 368, ал.1 от НПК - считам, че тази норма е неприложима в конкретната хипотеза - прокурора, преди изтичане на двугодишния срок, е внесъл обвинителен акт и понастоящем разполага с възможността да отстрани процесуалните нарушения в 1- месечен срок по реда на чл. 242, ал.1 и ал.2 от НПК.

Благодаря,колеги Днес нямам достъп до Апис и Сиела и разчитам на теория.Но съм и пред един друг труден казус,относно съучастие.
Например ако Иван реши да извърши убийство на Георги и започне изпълнителното деяние,но по собствена подбуда се откаже от довършването му и предотврати обществено опасните последици,той няма да носи наказателна отговорност.Но ако от недовършеността на опита настъпят други последици,Иван ще отговаря за тях.Например ако Георги получи тежка телесна повреда.Това е ясно,НО ако Иван е бил подбуден от Димитър за извършване на убийство и впоследствие Димитър размисли и се опита да спре Иван,който обаче довършва деянието си и избягва,но пък Димитър предотвратява настъпването на смъртта с последващи свои действия,какво следва ако Георги получи тежка телесна повреда.Иван ще носи отговорност за опит към убийатво това е ясно,но каква следва да е отговорността на Димитър,който на общо основание след като е предотвратил последиците няма да бъде съден като подбудител към убийство.Може ли да носи отговорност за тежка телесна или няма да бъде наказателно отговорен?Член 19 казва ПРИГОТОВЛЕНИЕТО(което в случая е подбудителството) или опитът.Така че би следвало да носи отговорност за тежка телесна,но искам да чуя и други мнения.

Според мен нямаш текст, по който да му обосновеш отговорността.

Всичко идва от акцесорността на подбудителството.

Да започнем оттук: ако Димитър подбужда Иван да убие Георги, обаче Иван си казва: абе не, чак да го убия ще му е много, ще му извадя само дясното око - и го прави, Димитър за какво ще отговаря - за подбудителство към тежка телесна повреда или за неуспяло подбудителство към убийство? Категорично за второто, защото той не е склонявал Иван да вади окото на Георги, това си е по решение на Иван. Деянието на подбудителя от една страна стои в причинна връзка с извършеното престъпление, но от друга и подбудителят действа с умисъл именно за извършеното от извършителя престъпление, а не за нещо друго.

чл. 22 ти казва кога подбудителят се освобождава от отговорност. В случая условията на ал. 1 са налице - подбудил го е да извърши убийство, предотвратил е убийството. Ал. 2 има предвид случаите, когато деянието на подбудителя, в което се е изразило самото подбудителство, е въздигнато в самостоятелно престъпление - примерно принуда, подкуп. Тоест не може да се самоосвободи от него с последващото си общественополезно поведение, защото обществената му опасност вече е реализирана, засегнат е неговият обект, за разлика от обекта на престъплението, към което е подбуждал, който още може да бъде спасен (и е бил спасен).

От друга страна не можеш да му обосновеш отговорност и за неуспяло подбудителство (подбуждане) към убийство или за приготовление за същото чрез намиране на съучастник, защото от извършителя е налице опит, това са субсидиарни текстове, които имат битие само до един момент във времето, който е преминат.

И накрая, пак по отношение на акцесорността - след като извършителят ще отговаря за опит за убийство, подбудителят не може да отговаря за нещо различно (изключението на чл. 21 ал. 2 не е налице). И той трябва да отговаря именно за опит за убийство, а в случая неговата отговорност за това е изключена по силата на чл. 22 ал. 1.

По първия въпрос- от кога започва да тече срока- като RinTimTim-
За мерките - В досъдебната фаза срокът на мерките започва да тече пише от "привличането" по 234, ал.8, това ми се струва неразумно, трябва да е от началото на изпълнение на мярката.Както и да е, така си пише, така ще го смятаме.Докато делото е в съд,времето не се включва, не текат нови срокове, прибавят се към изтеклите, като меродавния момент е този на постановяване на определението, то е и необжалваемо.Има резон да започва от момента, в който делото е в разпоредителната власт на прокурора
По отговорността на подбудителя - също като RinTimTim.Някаква измислена конструкция може да направи поведението съставомерно, ако умисълът на подбудителя и на подбудения извършител е пряк алтернативен- да го убиеш или да му извадиш едното око/ ще ползвам неговия пример/.В един момент подбудителят е преценил, че убиването е в повече, стига ТТП, предотвратява смъртния изход.Не носи отговорност за това по 22,ал.1.От подбудителството към ТТП не се е отказвал/ такова обаче нещо не е видно от данните по делото, нали/.Ако беше така, ще прилича на "качествен" ексцес?/ повече теор.-в смисъл не да осъществява И др.престпление, а др.престъпление.То поначало трябва да е съставно- ако подбуждам към кражба, а извършителят извърши грабеж, следва да отговарям за подбудителство към кражба, а извърш.- за грабеж, поне теор. /И пак е пълна измишльотина, без практ.възможност за обосноваване тая теза.Зависи и от фактите, разбира се.
Абсурд да става приготовление .Едното е институт на субекта, а др.фактическо проявление на действията , предхождащи деянието.Факт.изражения на действията на подбудителя могат да се изразяват в приготовление, но не обратното.Щом има започнало изпълнит.деяние, не става.
Чл.22 не върши работа, защото става дума деянието на подбудителя като факт от действителността да осъществява др.ФС на престъпление.
Субсидиарността на подбудителството е пречка да се ангажира отговорност на др."основание"по НК.
Така че= RinTimTim

keavlova чета доста мнения и мога да кажа че вашите са най-верни..