Страница 1 от 1

ЧХ-присъда

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 15:07
от mishi_83
Колеги, искам да попитам нещо, тъй като останах изумен от постановената присъда по едно ЧХ :shock:

Обвинението е повдигнато от частния тъжител за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.

Мотивите на съда са изготвени месец след постановяване на оправдателната присъда :evil: Твърди се, че тъжителят не е представил доказателства по отношение на това, че действително е изпитал основателен страх в следствие на отправената закана за причиняване на телесно увреждане. Аргуметът на съдията е, че след като делото е ЧХ, то е логично пострадалият да изпита основателен страх. Това ми звучи абсурдно.. явно съм пропуснал тази лекция :lol:

От друга страна не са кредитирани показанията на двамата свидетели, които апропо са единни и непротиворечиви. Аргумент - единият свидел е в лоши отношения с подсъдимия, а другият - в приятелски отношения с тъжителя :shock:

Ще се радвам ако някой вземе отношение, за което благодаря предварително :wink:

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 16:33
от kpavlova
Единият месец мотивиране си е направо бял кахър.Миналият месец благополучно едно чхд замина за въззивна инстанция след като първата се мотивираше 13,5 месеца.От висящите неща ...........май нямам такова, на което във възз. и-я да не му изтече давността по моя сметка....
Сигурно и аз съм изпуснала същата лекция. :D Мисля да стига заканата да е от естество да възбуди основателен страх, а не действително да го е възбудила.Какво да докаже тъжителя/ респ.свидетелите- че на тъжителя/ страха/ очите са били големи?Или че се е барикадирал вкъщи с провизии и боеприпаси за едноседмична кръгова обсада.
Просто трябва да има възможност деянието/заканата/ да бъде осъществено- да се пристъпи към такова решение или да личи оформено решение/ псих.състояние на дееца е било такова, че да може да го реши/.Е, и да му е по силите да го осъществи.
С нохд ще дам пример, но ако аз, с лишената си от внушителност физика и неагресивна природа, в момент на разпасана злоба кажа на някой, който и ме познава добре, " ще ти откъсна главата", няма как да се възприеме като закана- ни основат.страх може да възникне, ни действителен, нито имам умисъл да се заканвам.Най-много да ми подарят нова карта за фитнес.
Ако обаче си представим, че същата кротка и крехка аз, се разхождам очевадно въоръжена, а в непозната компания бъда доведена до същото състояние на бясна злоба, и кажа на "повода "й,свидетел на беса ми, както и на моята въоръженост, " ще те застрелям", от това напълно основателен страх може да си възникне, като от обстоятелствата може да се направи извод, че аз и го съзнавам/ действителния заканителен х-р/.Няма нужда да съм решила да стрелям.Оръжието не го пипам, за да не тръгнат нещата в насока на приготовление.А човекът може изобщо да не се е уплашил/ не защото заканата не изглежда действителна/, а защото съм улучила да се разправям с някой шампион по спортна стрелба или с някой безсмъртен
Мисля, че трябва съдът да е положил усилия да разбере - псих.състояние на подс.правило ли е вероятно решаването, как възприемат заканата свидетелите, как я е възприел тъжителя.
Може и да ми е погрешна насоката на разсъждение, но мисля, че НК не изисква страхуване у пострадалия.
Разбира се,може да си отива на несъставомерност- и двамата свидетели например твърдят, че подс.и тъжителя и преди , и после, са яли, пили и се веселили до сутринта, няма да излезе действит.х-р на заканата.От доказат.страна разбира се най-добре за подсилване на ефекта е свид.да кажат, че тъжителя е пребледнял, загубил дар слово, хукнал към психоналитици, наел си охрана....но това са театралности или доказателства за вреди, а не за съставомерните обстоятелства.Нали и гр.иск се предявява
:D

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 17:03
от portokal
Мисля да стига заканата да е от естество да възбуди основателен страх, а не действително да го е възбудила.

И аз така смятам. Затова бях много учудена от нещо, което прочетох във вестника (мисля, че "Труд" беше) - доколкото изобщо за съдебни процеси и мотиви на присъди може да се вярва 100% на вестник.
Разказвам го, както си го спомням. Според написаното някакъв младеж се заканвал на кмета бате Бойко по телефона. Общ характер, защото пострадалият е длъжностно лице. Защитник на младежа била Даниела Доковска. Тя поискала бате Бойко да отговори на въпроса дали се е уплашил. Той не можел да допусне да се изложи по такъв начин и естествено, казал, че не се е уплашил, поради което му изявление младежът бил оправдан.

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 17:11
от kpavlova
И аз го помня това.Не знам подробностите, предполгам, че са го тълкували в смисъл,че заканит.обаждане е звучало в някаква степен несериозно, обект.не е могло да се възприеме като сериозно?
Пък и пострадалият Генерал :lol: ?Как едно човече би могло да възбуди основателен страх у Генерал? :oops:

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 17:14
от mishi_83
И аз съм на същото мнение :D Това, че делото е от частен характер е законодателна политика и се отчита предимно ОО на деянието и дееца. Но от това да се извлича аргумет и да се разширява предмета на доказване е абсурдно.

А какво мислите за отхвърлянето на свидетелските показания априори, макар същите да се единни и последователни и да описват в детайли агресивното поведение на дееца и множеството отправени заканителни изрази, заради констатираните лични отношения? Явно във въпросния съд прилагат собствена система от доказателства с предварително установена сила :evil:

Според съда, това, че тъжителят не е реагирал по никакъв начин го навежда на мисълта, че не се е уплашил..по същата логика може да се каже и че от уплаха е "загубил дар слово"?! То е вярно, че не е забранено съда да си служи с "човешки презумпции", но с тях да обосновава невиновността на едно лице е най-малкото незаконосъобразно!

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 17:20
от mishi_83
portokal написа: прочетох във вестника (мисля, че "Труд" беше) - доколкото изобщо за съдебни процеси и мотиви на присъди може да се вярва 100% на вестник.
Разказвам го, както си го спомням. Според написаното някакъв младеж се заканвал на кмета бате Бойко по телефона. Общ характер, защото пострадалият е длъжностно лице. Защитник на младежа била Даниела Доковска. Тя поискала бате Бойко да отговори на въпроса дали се е уплашил. Той не можел да допусне да се изложи по такъв начин и естествено, казал, че не се е уплашил, поради което му изявление младежът бил оправдан.


:lol: :lol: :lol: Ето от къде се е подвел съдията :lol: :lol: :lol:

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 19:35
от Inspector_MBP
mishi_83 написа:А какво мислите за отхвърлянето на свидетелските показания априори, макар същите да се единни и последователни и да описват в детайли агресивното поведение на дееца и множеството отправени заканителни изрази, заради констатираните лични отношения...

Мисля, че отхвърлянето САМО на това основание се намира в АБСОЛЮТНО противоречие с един от фундаменталните принципи на българския наказателен процес:
СПРАВКА НПК:
Чл. 14. ...
(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.


Разбира се, не може да коментираме делото по същество без да се ме запознати с целия док. материал, но така както го описвате Вие...

А фактическия състав на 144 е пределно ясно разписан:
"...и това заканване би могло да възбуди основателен страх ..."
Не е необходимо пострадалият да е получил страхова невроза или нощно напикаване от страх!!! Ама уффф.... не знам.. мене ли ме е изкривила професията, или наистина из съдилищата се шири ужасяющ оправдателен уклон !!!! :evil: :evil: :evil:

МнениеПубликувано на: 18 Юни 2008, 20:45
от mishi_83
Inspector_MBP написа:
mishi_83 написа:А какво мислите за отхвърлянето на свидетелските показания априори, макар същите да се единни и последователни и да описват в детайли агресивното поведение на дееца и множеството отправени заканителни изрази, заради констатираните лични отношения...

Мисля, че отхвърлянето САМО на това основание се намира в АБСОЛЮТНО противоречие с един от фундаменталните принципи на българския наказателен процес:
СПРАВКА НПК:
Чл. 14. ...
(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.


Разбира се, не може да коментираме делото по същество без да се ме запознати с целия док. материал, но така както го описвате Вие...

А фактическия състав на 144 е пределно ясно разписан:
"...и това заканване би могло да възбуди основателен страх ..."
Не е необходимо пострадалият да е получил страхова невроза или нощно напикаване от страх!!! Ама уффф.... не знам.. мене ли ме е изкривила професията, или наистина из съдилищата се шири ужасяющ оправдателен уклон !!!! :evil: :evil: :evil:
\

Прав сте! Според мен са нарушени и принципите на служебно начало и на търсене на обективната истина, тъй като същият съдия твърди, че по ЧХ съдът не следва да проявява никаква актовност. По-конкретно визирам това, че не съдът, а частният тъжител следва да представи доказателства за съдимостта на обвиняемия :shock: Та, нали предишните осъждания биха повлияли при определяне на наказанието, евентуалното прилагане на чл. 78а НК и т.н. т.е. въпроси, които са от компетентността на съда!

Въпроси, въпроси... дано въззивният съд да отговори :roll:

П.П. Наистина е трудно да се вземе отношение без да се погледне делото, но аз изнасям тук само най-съществените неща (естествено без да проявявам тенденциозност :)

МнениеПубликувано на: 09 Юли 2008, 08:36
от listi
Всевишният когато е раздавал акъл с чирпака, не е ли минал през така наречената "АКАДЕМИЯ" на МВР ?

МнениеПубликувано на: 09 Юли 2008, 22:32
от Gabi1
И аз съм напълно съгласна - в НК си пише "би могло...". Но преди години един прокурор ми обясни авторитетно, че за да се докаже този страх, трябва пострадалият поне да си е наел охрана или сложил аларма. :lol: А наскоро четох едни указания, в които някои от точките бяха: :Да се разпитат свидетели как се е отразила заканата на...; Да се разпитат свидетели дали .... е променила обичайния си начин на живот след заканата" и още няколко в тоя дух, не ги помня, цитирам по памет.
Та явно се тълкува по този начин.