forum.lex.bg

Колеги, моля за помощ! Става въпрос за прехвърляне на недвижим имот чрез използване на неистинско пълномощно/реалният собственик не е упълномощавал лицето, представило се за пълномощник/. В случая е налице осъществен състав на престъпление по чл. 209 /най-вероятно 210 ал.1 т.5 вр. 209/, както и чл. 316 вр. чл 309, но въпросът ми е кой е въведен в заблуждение? Най-логично за мен е нотариусът, изповядал сделката, като вредата/стойността на апартамента/ е нанесена на реалния собственик...но пък съгласно съдебната практика нотариусът не може да бъде обект на измама.
От друга страна, изхождайки, че сделката всъщност е нищожна, то собственикът продължава да бъде собственик, въпреки, че реално в момента нито владее имота, нито е получил пари за него и наказателното преследване е инициирано от него, май следва да се приеме като въведен в заблуждение и съответно пострадал от измамата този, който е придобил въз основа на неистинското пълномощно...тъй като той дължи връщането му и следва да си търси парите от измамника.
А реалния собственик да си търси правата по гражд.правен ред...
Как мислите?

Мисля, че въведеният в заблуждение е купувача. Той е заблуден, че пълномощника има представителна власт, това заблуждение е поддържано до изповядане на сделката, и в неговия патримониум е настъпила имотна вреда в размер на платената сума. Струва ми се, че има и извършено престъпление по чл. 311 от НК - от нотариуса заверил неприсъствено пълномощното за продажба на имота. Ситуацията е малко странна - докато гражданският съд не прогласи нищожността, вредите са в патримониума на този, чийто имот е бил отчужден, но той не е пострадал от измама. Наказателното производство обаче не може да се спира докато гражданския съд реши спора, нито в него може да се предяви иск различен от този по чл. 45 от ЗЗД, т.е. от наказателния съд не може да се иска прогласяване на нищожността на договора.

Това е 212, документът е използван като средство за въвеждане в заблуждение на купувача/ ако изобщо купувачът е заблуден / и воден от невярната си представа, той плаща на мнимия пълномощник, въз основа на мнимото му пр.основание- документа, дето е подправен.Купувачът е пострадал по 212.
Нотариусът обикновено " е" в отделно производство, ако може да му се ангажира отговорността по 311, ако случ. и офиц.документ не е предмет на подправка.

kpavlova написа:Това е 212, документът е използван като средство за въвеждане в заблуждение на купувача/ ако изобщо купувачът е заблуден / и воден от невярната си представа, той плаща на мнимия пълномощник, въз основа на мнимото му пр.основание- документа, дето е подправен.Купувачът е пострадал по 212.
Нотариусът обикновено " е" в отделно производство, ако може да му се ангажира отговорността по 311, ако случ. и офиц.документ не е предмет на подправка.

по 212 предмет може да бъде само чуждо движимо имущество...
или имаш предвид тук като предмет на посегателство да се приеме паричната равностойност на апартамента?


Точно, ако купувачът изобщо е заблуден, а ние го правим и пострадало лице. Докато реалният пострадал лишаваме от всякакво участие като страна в процеса....ей това ме дразни особено много...

Парите са предмета.Много е вероятно да нямате конституиран пострадал, ако измамата е "верижна".Има и последващи продажби предполагам.Собственикът трябва своевременно да си търси правата в гражд.процес, който не подлежи на спирания заради наказ., доколкото в него трябва да се установи само неистинността на пълномощното като документ, за да се прогласи нищожността на продажбата по отриц.уст.иск за нищожността, съединен с ревандикация срещу последния владелец.поне така си мисля аз ,че трябва да стане.

“съединен с ревандикация срещу последния владелец.поне така си мисля аз ,че трябва да стане“ .

Може ли превод на "обикновен " български на това изречение ?

Да! Квалифицирайки го по 212 ще мога да визирам в диспозитива като пострадал реалният собственик на апартамента/респ. на паричната му равностойност/ и няма да е нужно да соча лице, което е въведено в заблуждение.

Според мене не е 212. За 212 трябва получаването на имуществото да става чрез порочния документ, последният да създава мнимото основание за получаване. В случая неистинският документ е спомогнал за въвеждане в заблуждение, че е налице представителна власт, за да се сключи договорът, по който се плаща. Самото плащане не става въз основа на пълномощното.

Едно нещо имаш сигурно - ползването на неистинския частен документ, натам евентуално и измама с пострадал купувача при онова "ако", за което е станало вече въпрос

Неистинското пълномощно от името на собственика не създава ли мнимо правно основание мнимият пълномощник да получи цената от негово име? Щом има активна предст.власт да сключи сделката,да поеме задължението, в качеството си и на пълномощник той действа и за да получи парите- по изпълнението й ?Ако не беше овластен с неистинското пълномощно, парите пълномощникът нямаше да ги получи.Тук гр.пр.въпроси може и да съм ги пообъркала.
Уф, метаюрид.ми аргумент, на два пъти два разл.състава връщат на СРП в посл.месец - не може 210 плюс документно, излиза като да е 212, като и двата състава са за отвод с така указаната на прок.квалификация
А си знам, че постр.по тая серия дела/ ако е от "тая серия"/ не е пострадал, после е и продал имота веднага след вписването на сделката, в никакво заблуждение не е въвеждан купувача, защото знаещия няма как да бъде заблуден... Край, аз съм защитник все пак, а не обвинител.

Колега Павлова,
Като цяло съм съгласен с Вас, с изключение на това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна.

мисля, че не съм казала да е нищожна принципно продажбата на чужда вещ, но понеже си пиша паралелно и разни др.работи, които са ми и отгечит.,от време на време поглеждам тук, може и да съм объркала нещо .Имах предвид, че липсва съгласие- при мнимото представляване от пълномощник с неистинско пълномощно и е нищожна на това основание.
А иначе продажбата на чужда вещ си е действителна.

Мисля, че това решение може да бъде полезно на колегата:

Решение № 15 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 2571/79 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1980 г., С., Наука и изкуство, 1981 г.
чл. 26 ЗЗД
Договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен.
----------------------------

Прието е за установено, че първите трима ответници са продали на останалите двама целия недвижим имот, макар че са били собственици само на 1/2 идеална част от него, докато собственик на другата част е ищцата. Понеже продавачите са продали на купувачите принадлежащата на ищцата част, за тази част договорът за покупко-продажба е признат за нищожен.

Решението в тази част не е съобразено със закона.

Нищожни са само договорите, които законът е обявил за такива. В необявените от закона случаи договорите не могат да бъдат признати за нищожни. Законът не е обявил, че продажбата на чужда вещ е нищожна. Поради това такъв договор е действителен, ако липсва друго основание за нищожност.

Действителността на договора за продажба на чужда вещ се потвърждава от редица разпоредби на закона. Така по силата на чл. 78, ал. 1 ЗЗД приобретателят на владение по възмезден начин на движима вещ на правно основание, макар и от несобственик, придобива собствеността на вещта, щом не знае, че я придобива от несобственик. Според чл. 79, ал. 1 ЗЗД право на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато десетгодишно владеене, а според чл. 79, ал. 2 ЗЗД достатъчно е петгодишно владеене, ако то е добросъвестно. Добросъвестно владение по силата на чл. 70, ал. 1 ЗС се признава и тогава, когато приобретателят по време на покупката не знае, че праводателят му е продал не своя вещ, а чужда. Ако продажбата на чужда вещ се счита от закона за нищожна, не би се допуснало добросъвестното владеене при придобиване на несобствен на праводателя недвижим имот да има за последица съкращаването на срока на придобивната давност от 10 на 5 години.

Правилата за последиците при съдебното отстранение - чл. 188 - 192 ЗЗД - потвърждават, че продажбата на чужда вещ не представлява нищожен договор. Законът урежда какви са правата на купувача и задълженията на продавача, ако е продадена изцяло или частично чужда вещ. Такива правила не биха имали място, ако договорът се считаше от закона за нищожен, защото за последиците от сключването на нищожен договор съществуват правила в общата част на закона. Точно защото договорът за продажба на чужда вещ не се признава от закона за нищожен, в него са предвидени специални правила за уреждане отношенията между страните по един такъв договор.

Действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот не означава, че действителният му собственик е загубил правото си на собственост поради самия факт на сключването на договора и че не може да поиска възстановяването на своето владение. Приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. Този резултат обаче е следствие не на нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителният собственик не е загубил своите права.

А ако Х, представляван от У въз основа на неистинско пълномощно, сключи договор със Z, между Х и Z няма съгласие за скл.на договор за продажба, не е ли нищожна на това основание? У не продава от свое име?

В началото и аз мислех като Вас. Сега съм склонен да засъпя становището, че Z трябва да бъде евинциран.

Хвърлихте ме в размисъл, който трудно ще осъществя сега и сама без четене в гр.пр.насока.Има резон наистина.Сделката не поражда действие за представл., но дали е нищожна?
От др.страна да Ви убеждавам в тезата за нищожността не вярвам да ми е по изкл.крехките гражд.правни сили .

kpavlova написа:Уф, метаюрид.ми аргумент, на два пъти два разл.състава връщат на СРП в посл.месец - не може 210 плюс документно, излиза като да е 212, като и двата състава са за отвод с така указаната на прок.квалификация
А си знам, че постр.по тая серия дела/ ако е от "тая серия"/ не е пострадал, после е и продал имота веднага след вписването на сделката, в никакво заблуждение не е въвеждан купувача, защото знаещия няма как да бъде заблуден... Край, аз съм защитник все пак, а не обвинител.

Много ще ми е интересно да прочета разпорежданията на тези състави...И що да не може? Доста теория изчетох по въпроса, и в практиката се рових. Аз лично не намирам пречка/въпреки, че 212 за мен е по-добрия вариант и в тази връзка, много ти благодаря за акъла/. И повечето колеги, до които се допитах биха го квалифицирали именно по този начин - обикн. измама плюс документно.
Моето не е от "тая серия", купувачът не е препродал...все още, което, естествено не означава, че не е знаел

Не разбрах,това копи от решението ли е? Нямам в момента къде да го видя. Не съм съгласна, въпреки, че и аз вече съм доста далеч от тази материя...
Та какъв е тогава смисълът на разпоредбата на чл. 26 ал.2 ЗЗД че нищожни са договорите, при които липсва съгласие?

Павлова, кои са тия два състава?

Моето виждане е следното: документът не създава привидно основание за получаване на парите, основанието въобще не е привидно и то е именно сделката, която е сключена. Да, документът казва, че лицето Х е представител на У, а той не е и не трябва да получава никакви пари, обаче парите се дават вследствие на сключената сделка, по която се дължат. А сделката е сключена, защото Х е въвел Z в заблуждение, че има права върху имота и може да сключва такава сделка. Т.е. нямаме необходимата за документната измама връзка използване на порочен документ -> получаване на пари без основание, а имаме въвеждане в заблуждение и сключване на договор без намерение да се задължиш по него -> получаване на пари по договора вследствие на възбуденото заблуждение у контрахента, че срещу парите ще получи насрещната престация по договора.

В разпорежданията, които само четох, пише горе-долу, че от фактическа страна е описано въвеждане в заблуждение като средството за заблуждаване и основание за разпореждането всъщност е инкрим.документ, което по същество съответствало не на съвкупност от 209 и 316, а на 212.Върнато е заради противоречие между обостоят.част и диспозитив .Няма как да пиша сега кои са тия дав състава.Големи номера са .Иначе мисля да няма проблем 209 и 316 да са си в съвкупност, ако документът създава неверни представи, но не е основание за получаването на парите, точно както писа Rin Tim Tim.Просто в конкр.случай пълномощното легитимира пълномощника да получи факт.власт върху парите, то е и основание за предаването им точно на пълномощника, така си мисля.

RinTimTim е прав, според мен, защото основанието за получаване на движимото имущество следва да бъде документът с невярно съдържание - за 212.В конкретния случай основанието за получаването на парите от сделката е д-р за покупка-продажба.Съвкупността е реална - от две престъпления - документ с невярно съдържание и измама.