forum.lex.bg

_______

______________

А доколко дейността на точно този лекар - специалността му - е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност ?

_______________

Ами, на така изписания въпрос - прокуратурата може да повдига обвинение на всеки и за всичко - дали ще успее да го докаже е вече друг въпрос.
Колкото до абусрдността - чл.123 е специален и визира конкретно професионалната непредпазливост.Доколкото непредпазливостта е форма на вината, в едно подобно обвинение няма нищо абсурдно. Доколкото разбирам, има умрял до който е имало и лекар. Обвинението е съвсем логично. Ето и по-разширено тълкуване : "...Съставът на чл. 122 НК е основен състав за причиняване на другиго смърт по непредпазливост, а по чл. 123 НК съставът е специален. Първият не изисква вменяването на субекта задължението да се подчинява в поведението си на изрично нормативно установени правила, за разлика от състава на чл. 123 НК, който е за причиняване на смърт поради професионална непредпазливост, където се изисква не само упражняването от субекта на правно регламентираната дейност, но тя и да е източник на повишена опасност. За да е съставомерно деянието при професионална непредпазливост, от която е последвала смърт, законът изисква кумулативната даденост на двете предпоставки, неспазването на нормативно установени правила и норми, защото дейността е правно регламентирана, за нея се изискват специални знания, умения или опитност, по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има или няма съответното разрешение и дейността да е източник на повишена опасност, което означава, че и при най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността или занятието да се създава опасност за живота или за здравето на други лица (виж ПП № 6/1969 г. на ВС). Важно е разграничението, което се прави в съдебната практика с ПП № 2/1979 г. на ВС, изменено с ПП № 7/1987 г. между престъпленията за професионална непредпазливост по чл. 123 и чл. 134 и тези за обикновената. Главното е характерът и естеството на извършваната работа, която трябва да е правно регламентирана и едновременно с това да е източник на повишена опасност, докато при обикновената непредпазливост престъпният резултат е причинен поради действие или бездействие в нарушение на правила, които могат да бъдат и извън правно регламентираните, но чието спазване е основание за ненастъпването на резултата, те могат да са опитни, житейски утвърдени в практиката, но задължителни за изпълнение с оглед ненастъпването на съставомерния резултат. ..."

drrahnev написа:Има ли правни основания срещу лекар да бъде повдигнато обвинение от прокуратурата без Съдебно-медицинска експертиза или патологоанатомично обследване по Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Близките на починалото лице категорично са отказали аутопсия и поради липсата на данни за насилие е издаден смъртен акт с причина за смъртта "Внезапна смърт", след което тялото е погребано.
Интересува ме практиката по този член. На мен ми звучи абсурдно да се говори за виновно причиняване на смърт без да е конкретно ясна причината.

Формално "правно основание" да се повдигне обвинението е процесуалния закон.Материалноправното основание е текстът от НК- който сте описали Вие.Лекарите винаги отговарят за проф.непредпазливост, когато причинят съставомерни последици/ телесна повреда или смърт/ при лекуването- дейността е източник на повишена опасност.
Въпросът Ви всъщност е има ли фактически основания да се повдигне обвинение без СМЕ/ достатъчно доказателства/За достатъчността на доказателствата преценката е конкретна, като е качествена, а не количествена.Грубо казано, от събрания материал произтича един извод и всеки обективен наблюдател може да бъде убеден в това, без да е нужна степента на безсъмненост на установяване при присъдата.
СМЕ на труп/СМ аутопсия/ в нак.производство е задължителна, когато има оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение, както и когато смъртта е настъпила след отказ от медицинска помощ./ и в случай на смърт вследствие на хирургическа интервенция/, но предполагам, че не сте хирург по формулировката, по -скоро личен лекар на починалия.
Производството може да се образува "срещу д-р Х."Това още нищо не значи.Рядко се повдигат обвинения за "лекарска грешка" без никаква СМЕ, освен в редките случая на убедителни доказателства за отказ от лечение, и пак трудно.Трябва експертиза на самия труп, което ще рече, че ще се наложи ексхумация, реаутопсия, във Вашия случай, първа такава, и задължително СМЕ по писмени данни/мед.документация и разпитаните очевидци на самата смърт и времето преди нея с оглед уст.на симптоматика, ако мед.документация няма/.
По делата срещу лекари обикновено тези СМЕ/ по писмени данни/ са тройни и с утвърдени специалисти, поне един доц.има най-често.Вариантите са два/ от експертна гледна точка/ диагностична грешка и грешка в лечението/ и при двете може от правна страна да има небрежност или самонадеяност като форма на вина, небрежността е по -леката и по -честата форма/.Задачите на СМЕ вероятно си ги знаете-правилност и своевременност на диагнозата, проведен ли е необх.обем изследвания, нужна ли е била хоспитализация, съответствие на лечение и диагноза, има ли нарушения на инструкции досежно диагностика и лечение, необх.мед.мерки за спасяване на живота на болния....по съврем.мед.наука и практика, причинна връзка между лечение и летален изход.Т.е. и двете СМЕ са важни.Тая по писмени данни най-често е със заключение "със степен на вероятност".
"Тегави" дела са водените срещу лекари нак.производства,интересни като казуси от правна гл.т., принципа "гарван гарвану око не вади" важи с пълна сила, като са и типичен пример за наказателни дела "решавани "по експертната оценка.
Т.е. защитата Ви е въпрос на спец.медицинско знание, но не пренебрегвайте юридическото- търсете защитник, ако станете обвиняем, а не е зле и от по-ранна консултация.
Нямам идея кои заболявания могат и кои не да се констатират по труп при ексхумация, това ще каже специалист по "съдебна медицина" и патоанатомия..Изглежда логично да е така, както казвате.Но при допълнителни изследвания на кости и тъкани / СМЕ на вещества с биолог.произход/ сигурно и повече от травматични увреждания подлежи на установяване.

drrahnev написа: На мен ми звучи абсурдно да се говори за виновно причиняване на смърт без да е конкретно ясна причината.

Причината от гл.т.на нак.право не е равна на медицинската причина.От нак.правна гл.т.деянието е причината, а смъртта следствие/между деянието и смъртта има нак.релев.причинна връзка/- всъщност деянието просто е предизвикало причинен процес у тялото на пострадалия, от който е последвала смъртта-/ в простия случай - деянието е причинило нараняване, несъвместимо с живота/
При лекарите не е така- отговорността в повечето случаи не е заради това, че са поставили в действие причинния процес, а за това, че не са го прогнозирали или не са го предотвратили, или не са го пресекли, така че да не се случи "медицинската причина" за смъртта.За това е нормално причината/медицинската/, която лекарят трябва да прогнозира и избегне, а не е, да е ясна отпреди обвинението-нали ще трябва някак си да се формулира какви свои задължения е нарушил/ не изпълнил...Обвинението е твърдение, подлежащо на доказване.

_______________

Не зная кой си е позволил да предаде тялото на близките при съмнение за причината за смъртта, защото тогава експертизата (в случая аутопсията) е задължителна. Освен ако "съмнението" е възникнало вече след погребението. В този случай обаче ексхумацията и аутопсията е наложителна, независимо че едва ли ще стигне до някакъв резултат. Особенто ако случаят е отпреди повече от няколко седмици.

drrahnev написа:Има ли правни основания срещу лекар да бъде повдигнато обвинение от прокуратурата без Съдебно-медицинска експертиза...

Питате дали има правни основания за нак. преследване, като изброявате какво няма, но не споменаване нищо за това, какво има.

Според мен така задедения въпрос, има единствено възможен следния отговор: "Да възможно е срещу лекар да бъдеповдигнато обвинение по чл. 123 НК и без да има извършена СМЕ, ако има достатъчно други данни, който говорят за извършено от лекаря престъпление."

Какви са тези данни, Вие не ни давате дори бегла представа. Следователно дали те са достатъчни, ние няма как да преценим. Пък и важното в случая е какво е преценил dominus litis, а не ние тук във форума.

Казвате, че подобно дело без СМЕ, ще бъде прецедент. Да, и какво лошо има в това ? Аз личо съм против принципа, да се върви само по утъпканата пътечка с капаци на очите. И да се проявява упорито нежелание да се излезе от установения стереотип, "защото иначе не може". Напротив - МОЖЕ.

________

drrahnev написа:Повдигането на обвинение към лице е доста тежък акт свързан с мярка за неотклонение, периодично явяване, евентуална забрана за напускане на страната и т.н. А ако се окаже, че лицето е невинно следва иск по ЗОДОВ към институцията, която е повдигнала или поддържала обвинението.
Така, че Inspector_MBP, правилното според мен е да се възбуди дознание с/у неизвестен извършител, при което да се извърши СМЕ и в зависимост от заключението да се прецени дали да се привлича конкретен обвиняем.

Е, сега, моля Ви... Съвсем не е задължително налагането на МНО, при привличането в качество на обвиняем. Що се отнася до "периодичното явяване", нима в качеството им на свидетели, същите лица не биха могли да бъдат призовавани да се явят ?

Освен това, да не забравяме, че именно процесуалното качество "обвиняем", дава един доста по-широк каталог процесуални възможности на лицето, да брани своите законни права и интереси.
Дори, ако не се лъжа в този форум беше коментирана тезата, колко порочна била практиката на дознателите, до последно да се "протака" привличането на обвиняем... Защото така лицето било разпитвано като свидетел и страдало от липсата на пълни процесуални възможности да осъществи правото си на защита.

Всъщност, с много от Вашите съображения съм съгласен. СМЕ в така описания случай, се очертава като задължителна с оглед постановяване на осъдителна присъда. Както обаче вече казах, не виждам законова пречка, привличането да бъде извършено и без да е извършена СМЕ.

drrahnev написа:Има жалба на близките на починалия, че не му е оказана медицинска помощ преди смъртта.

За отговорност по 141 от НК по начало няма пречка.Съставите на злепоставянето по НК / видовете от 138 нагоре/са "субсидиарни " по отношение на причиняването на смърт или телесна повреда - т.е. поглъшат се от тях, но при умишлена форма на вина.Когато деянието е умишлено, престъпният резултат се включва в намерението на дееца и затова в такива случаи престъплението злепоставяне се поглъща от умишления състав на увреждащото пр-е. Това обаче не е така, когато деянието е непредпазливо, защото резултатът не е бил искан от дееца. Т.е. дори отговорност за умишлено злепоставяне и непредпазливо причинена смърт или телесна повреда е възможна хипотетично/ и вън от "областта" на професионалните увреди от лице, упражняващо мед.професия/.Този принцип важи напълно по чл.139 от НК - съставът на чл.141 е специална хипотеза / по субект/ на чл.139.При отказ да се окаже мед.помощ по начало делата се образуват по този текст, ако посл."излезе "повече - тогава по чл.123,134/ причинна връзка между смъртта и отказа/.Престъплението е формално, от обективна страна не се изисква- по основен състав- болният да е бил в тежко състояние и лекарят да съзнава това/ т.е. всеки неоснователен отказ е противоправен, наказателнопротивоправен- освен ако докторът не е бил в невъзможност да окаже помощта- друг болен в опасност... /
Тъй че напълно възможно обвинение по 141 да се повдигне и без експертиза.И после предложение по 78 а от НК
Образува се по тъжба на пострадалия до прокуратурата, но е от общ характер/ не се прекратява с оттеглянето й/

___________

В интерес на истината така повдигнати обвинения- по 141- съм виждала само на ОПЛ.

______________

drrahnev написа:
Не трябва да се забравя и че ОПЛ може да бъде подведен под отговорност и като физическо и като юридическо лице. Като юридическо лице той е поел договорен ангажимент да обслужва денонощно пациентите си и то достатъчно своевременно. Като физически субект един лекар не само, че не може, а и няма право да преглежда повече от 4 пациента на час и да работи повече от 12 часа на денонощие. С други думи, ако една практика не се е организирала и няма достатъчно персонал за да си обслужи пациентите, то тя носи отговорност като юридическо лице, въпреки че отделните лекари работещи към нея може и да нямат вина.

Нак.отговорност е лична - реализира се по отношение на ФЛ.
Другата отговорност- договорна и деликтна, може да се понесе и от ФЛ, и от ЮЛ.
За неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по "доставката" на медицинската услуга, лекарите носят гражданска договорна отговорност- най-общо и грубо това е имуществена отговорност, покриваща материалните вреди, претърпени от пациента, в резултат от некачествено медицинско обслужване.
Ако поведението на лекаря е несъвместимо с норм. му задължения и, как им казвахте," добрите практики за полагане на мед. грижа" , не съм сигурна в терминологията, и причини вреда на пациента, може да се носи отговорност на деликтно/ извъндоговорно/ основание- пак грубо казано, това е "по-тежка" форма на отговорност, по обем, като вкл.и неимущ.вреди. Тя е за всички имущ.и неимущ вреди, произтичащи пряко от неправомерните д-я/ безд-я на лекаря.
Мисля най-голямо значение за разграничението - кога на договорно, кога на деликтно основание, е „информираното съгласие на пациента”.Ако е в неговите рамки, но диагнозата е неточна или терапията неадекватна, отговорността ще да е по-скоро договорна. Ако инф. съгласие липсва и действията на лекаря причинят вреда на пациента, отговорността е деликтна. Би трябвало да е деликтна и ако в рамките на информираното съгласие, поради нарушаване на правилата за упражняване на медицинската професия, причини или допринесе за влошаване състоянието на болния.
Договорната отговорност- срещу конкр.страна /практика/ по договора, която може да е и ЮЛ, и ФЛ.Деликтната - може срещу физическия причинител на вредата , както и срещу възложителя му- ЮЛ.
ПО 141 на НК обикновено обвиненията са срещу ОПЛ при неоказана помощ при спешни състояния.Наказателната отговорност и деликтната могат да се кумулират.
По 141- престъплението е формално, така, че ако ще се претендират вреди на деликтно основание- ще трябва в друг гражд.процес.

Др.Рахнев,струва ми се ,че трябва да да дадете повече подробности по случая,за който е открита темата.Ако не желаете да споделите всички подробности,то поне дайде основните възлови точки-за това къде първо е потърсил помощ починалия,защо не е бил прегледан и най-важното ,че смъртта му е настъпила на път за друга болница.Нека колегите от форума да добият по-пълна предства ,за да могат и да Ви дадът по-точни отговори.

Разсъжденията по тази тема ми бяха много полезни. Имам подобен случай. При мен проблемът е в експертизата - експертът не ми я дава... Един от тях бил писал доста обвинително и как те щели да си защитят мнението в съда..... Та май си е вярно, че "гарван гарвану око не вади".