forum.lex.bg

Колеги, интересува ме има ли някакво тълкувателно решение относно това, че когато има личен мотив, не може да има хулиганство.И съответно ако има, кое е то?

Заглавието е променено от локалния модератор с оглед по-голяма информативност. Следващото заглавие на Тара от типа "Търся..." ще бъде променено така, че да е видно какво е намерил/а автора/ката....

Clavdivs.

Лично аз за първи път чувам нещо подобно.
И какво точно разбирате под "има личен мотив" ?

Да измислим пример:
Мъж крещи пред прозореца на бившата си половинка, отправя неприлични жестове, оскърбява роднините и до девето коляно и разяснява на всеослушание, как точно тя е задоволявала негови потребности от интимно естество.

Да видим ,сега ако съм разбрал питането ви правилно, значи защитната теза ще е, че няма 325, защото деецът имал лично отношение към бившата си ? ОК, има лично отношение. Е, и ? Как повлиява това върху съставомерността на деянието ?

Да, има такава трайна съдебна практика. Убийство и причинавяне на телесна повреда - там има решения. Съжалявам, че нямам нито АПИС, нито СИЕЛА. Идеята е, че когато едно действие е провокирано от лични отношения между причинителя и пострадалия, а не цели скандализиране на обществото като цяло, няма изпълнително деяние от субективна страна. Утре ще се постарая да предоставя съдебни решения по темата. За инспектора: Вие говорите за хулиганство по основния състав, това, ка което пита колегата е при квалифицираните (тел.повреда и убийство).

sunshine_75 написа: За инспектора: Вие говорите за хулиганство по основния състав, това, ка което пита колегата е при квалифицираните (тел.повреда и убийство).

Да, явно авторът има предвид не "хулиганство", а "хулигански подбуди". Щото аз под хулиганство, разбирам съставите на чл. 325 НК.

T.A.R.A. написа:Колеги, интересува ме има ли някакво тълкувателно решение относно това, че когато има личен мотив, не може да има хулиганство.И съответно ако има, кое е то?

Да има такава практика. Онзи ден гледах едно такова дело с мнение за отказ за образуване за престъпление от общ хаактер по хулигански подбуди. Ситуацията беше следната: младеж Х и младеж У се скарват с друг младеж и го понабиват в един магазин като заключението на лекарите е лека телесна повреда. В последствие братовчеда и собственик на магазина, който е братовчед на набития, отива и се сдърпва с младеж Х, като му разбива устата и се налагат шевове. Така обаче и тази телесна повреда е определена като лека. В случая прокурора беше написал, че не може да има хулигански подбуди, а личен мотив и прекратяваше преписката. Леката телесна повреда е ясно, че се преследва с тъжба от пострадалия, но ако имаше хулигански подбуди щеше да е по - общия ред. Иначе за конкретно решение не мога да ти помогна в момента просто нямам време да ровя. Но ако ти е някакво дело "колега" поразрови се не чакай на готово.
Но такава е практиката. Пак ще има дело, но от частен характер.

Благодаря на всички, особено на commander.Искам и да поясня, че не чакам на готово, просто нямам достъп в момента до Апис или Сиела.

sunshine_75 написа:Идеята е, че когато едно действие е провокирано от лични отношения между причинителя и пострадалия, а не цели скандализиране на обществото като цяло, няма изпълнително деяние от субективна страна.

Това определено не го разбрах. Мислех си, че хулиганството е резултатно престъпление - т.е. имаме скандализирани свидетели... В нашия съдебен район е така - не се търси умисъл именно за скандализилането им.

Е, как без умисъл. Нали една от предпоставките, за да бъде налице престъпление по чл. 325 НК е "изразяване на явно неуважение към обществото". При личен мотив деецът изразява неуважение към конкретен човек, стига разбира се действията му да са насочени само и единствено спрямо него, а не и към други лица.
Има едно решение на ВКС, за скандал между съпрузи, с което ВКС приема, че не е налице престъпление по чл. 325 като се мотивира точно по-този начин, че конфликта е битов и не е излязъл от тези граница. не мога в момента да посоча номера на решение. Утре ще кача практика.

Но ако този скандал е възникнал на обществено място и е имало свидетели на това - търси ли се мотив за това извън семейните спорове у извършителя или е достатъчно, че хора извън скандала са били свидетели и са възмутени?

Не е достатъчно да има свидетели на скандала, които да са възмутени, за да се приеме, че се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. Още повече, че публичността не е елемент от състава на престъплението по чл. 325 НК. Утре ще кача съдебна практика на ВКС в тази насока.

Gabi1 написа:Но ако този скандал е възникнал на обществено място и е имало свидетели на това - търси ли се мотив за това извън семейните спорове у извършителя или е достатъчно, че хора извън скандала са били свидетели и са възмутени?

Това, че е на обществено място няма никакво значение. Споделям мнението на alena_ . Значи какво значи, че свидетелите са били възмутени. Всеки може да се възмущава на всички. Примерно бабата от съседния вход, която цял живот е била аристократка, не може да си представи как аз ще гледам домашен любимец папагал у нас. Това си е възмущение, но няма как да ми го вменят в хулиганство, защото на нея не и е харесало и била възмутена от мойто ненормално поведение нали?

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.


Никъде не виждам да се визира обществено място, а обществото предполагам правите разликата. Също така няма абсолютно никъде изискване свидетелите да са били възмутени.

Май напоследък имам проблем с изказа....
Ще питам за последно и ще се откажа..... Значи - имаме извършените непристойни дейстия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Трябва ли да се доказва и целта на дееца евунно да изразява неуважение към обществото? Или щом е с личен мотив - може?

Тълкувателното решение, което търсите е р. 27-59-ОСНК, друг е въпросът, че съществуват съмнения относно неговата задължителност (за повече информация http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=29729 ).

От друга страна, по мое мнение, е крайно неоснователно становището на ВС/ВКС, че т. нар. "личен мотив", изключва субсумирането на инкриминираното деяние под състава на хулиганството - чл. 325 НК.
Тази погрешна позиция е наследство от по-старата съдебна практика и е продиктувана от действието на чл. 283 НК от 1956 г. (отм.), където изрично е посочено, че съставът на хулиганството се намира в отношение на поглъщане, но само ако е извършено по-тежко наказуемо престъпление. При по-лекото или еднакво наказуемо престъпление пък хулиганството се трансформира от погълнат, в поглъщащ състав. Що се отнася до разграничението между хулиганството и престъпленията против личността, разликата между тях се е провеждала въз основа на движещия мотив. Когато посегателството против личността е резултат от скарване, мъст и т.н. и не е продиктувано от явно неуважение към обществото, деянието не представлява хулиганство, а само престъпление против личността. И обратно - ако посегателствата върху личността са продиктувани от пиянство, цинизъм и др. с цел да се манифестира неуважение към обществения ред, деянието е хулиганство.

При действието на чл. 325 НК липсва подобно стесняване на приложното поле, поради което съставът запазва своята самостоятелност, при условие, че са изпълнени неговите обективни, респективно субективни признаци. Деецът освен, че засяга личността на определено лице трябва да съзнава и че нарушава обществения ред. Водещ е обектът на престъпното посегателство и след като засегнатите обществени отношения са различни, то няма разумно основание за изключване на идеалната съвкупност. В крайна сметка ВКС следва една традиция, която е необходимо да бъде преосмислена.

Апропо, на скоро попаднах на едно интересно становище, а именно, че съставите на убийството или причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди могат да бъдат осъществени при условията на идеална съвкупност с основния състав на хулиганството по чл. 325 НК

mishi_83 написа:Апропо, на скоро попаднах на едно интересно становище, а именно, че съставите на убийството или причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди могат да бъдат осъществени при условията на идеална съвкупност с основния състав на хулиганството по чл. 325 НК

Това го четох и аз в някой от последните Бюл.ВКС, като там ставаше дума за ЛТП по хулигански подбуди и 325 и верно беше идеална съвкупността В голям размисъл ме хвърли
Хулиганството не е безмотивно престъпление- т.е. не се съотнася към посегателствата против личността по този начин/ липсва ли личен мотив, значи е хулиганство- "безпричинно", без определени подбуди и цели, без "сериозно"основание/.Като волеви човешки акт и то е мотивирано.В деятелността си човек често се води от повече от един мотив.Много е възможно деецът да има една пряка цел, към която е воден от един мотив/ личен по естество/ и едновременно с това деятелността му да е детерминирана и от стремежа преднамерено и предизвикателно да прояви неуважение към околните.До хулиганство не следва да с прибягва /като квалификация/ винаги, когато не може да се установи някакъв определен мотив, бил той и" личен".
Т.е.също мисля,че "две в едно" е възможно, защитените обекти са различни, съставите не са в отношение на поглъщане, въпреки,че деецът има лично отношение и мотив, да може да отговаря и за хулиганство/ ако съставомерните му признаци са осъщ./

Т.е.също мисля,че "две в едно" е възможно, защитените обекти са различни, съставите не са в отношение на поглъщане, въпреки,че деецът има лично отношение и мотив, да може да отговаря и за хулиганство/ ако съставомерните му признаци са осъщ.

Мдамм.. хубаво го мислим ние, но я погледни какво казват "старейшините"

РЕШЕНИЕ № 81 ОТ 05.03.2001 Г. ПО Н. Д. № 653/2000 Г., III Н. О. НА ВКС

Публикувано: Сборник "Съдебна практика наказателна колегия 2001", пор. № 25

ДАЛИ ДЕЯНИЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА МАЛОВАЖЕН СЛУЧАЙ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 93, Т. 9 НК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА НЕ САМО ВЪЗ ОСНОВА НЕЗНАЧИТЕЛНОСТТА НА ВРЕДНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ, НО И КАТО СЕ СЪПОСТАВИ КОНКРЕТНАТА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ НА ДЕЯНИЕТО И НА ДЕЕЦА.
КОГАТО УНИЩОЖАВАНЕТО ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕТО НА ЧУЖДА ВЕЩ СЕ ЯВЯВА ЧАСТ И ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ХУЛИГАНСКИТЕ ПРОЯВИ НА ДЕЕЦА, ТОЙ ЩЕ ОТГОВАРЯ САМО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 325 НК, НЕ И ЗА СЪВКУПНОСТ С ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 216 НК.
Чл. 93, т. 9 от НК
Чл. 325 от НК
Чл. 216 от НК


Докладчик председател на отделение Елияна Карагьозова

Доводът за нарушение на материалния закон по отношение потвърдената присъда в частта по чл. 216, ал. 1 НК за сумата 85. 50 лева е неоснователен.
Независимо че щетата възлиза на сума, равняваща се почти на една минимална заплата, преценката за това дали случаят е маловажен зависи не само от стойностния израз на предмета на престъплението. В чл. 93, т. 9 НК законодателят е дал определение на "маловажен случай". От прочита на разпоредбата става ясно, че незначителността на вредните последици не е самостоятелно основание, а винаги същото се съпоставя със степента на обществена опасност на деянието и след преценката, че представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Следователно ниската или незначителната стойност на предмета на престъпление не предпоставя задължителен извод за прилагане привилегирования състав на чл. 216, ал. 2 НК. Въззивният съд не е обсъдил изрично този довод, поддържан и пред него, но е приел, че квалификацията на деянието е правилна. Касационният състав счита, че законът е правилно приложен. Това е така, защото съвкупната преценка на обстоятелствата по делото изключват извода за маловажен случай. Хронологията на събитията, провокирани от поведението на подсъдимия сочат на упорито неправомерно действие, свързано с безпричинна агресивност и незачитане собствеността на свид. А. Такива действия е извършил на два пъти на 3.03.2000 г., а последното, свързано с унищожаване стъклото на автомобила на свид. А. извършва на 10.03.2000 г. Преценено е обстоятелството, че под въздействие на алкохола подсъдимият посяга и разрушава вещи и имущество и на други лица. Видно от съдебните бюлетини, подсъдимият е осъждан и преди за такъв вид престъпление. Изложеното го очертава като личност със завишена степен на обществена опасност, а деянието предвид на посочените обстоятелства изключва извода, че е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Затова и като е потвърдил присъдата в частта за квалификацията по чл. 216, ал. 1 НК въззивният съд не е допуснал нарушение на закона.
Доводът за нарушение по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК по отношение обвинението по чл. 216, ал. 2 НК е основателен в частта, в която се поддържа, че деянието е елемент от състава на престъплението по чл. 325 НК.
При установените фактически обстоятелства неправилно е прието, че с хулиганските действия подсъдимият в съвкупност е извършил и самостоятелно престъпление по чл. 216, ал. 2 НК. Това е така, защото инкриминираното счупване на прозореца е част и продължение на хулиганските прояви на подсъдимия, съставомерни по чл. 325 НК. В тази част подсъдимият следва да бъде оправдан.


Хмм..дали някой от ВКС посещава форума ???

Ако погледнем от добрата страна, хубавото е, че в БГ източници на право са законите, а не съдебните прецеденти, въпреки че е трудно да се бориш с константната практика. Все пак в мен гори искрица надежда, че съдебният състав на I н.о. на ВКС и по-конкретно върховният съдия Пламен Томов в най-скоро време ще постанови поредното екстравагантно решение, с което да промени статуквото

май пак трябва да си припомним формите на вината ... а също и че се преследват по НК , само деяния извършени умишлено/освен ако в закона-НК- изрично не е посочено друго/... така хулиганство не беше ли в главата престъпления против ... реда на управление... умисъла ! - пряк или евентуален следва да е насочен към ОБЕКТА на престъплението ... по нататък си правете разлика между нарушение по УБДХ , тежко!!!престъпление по чл.325 от НК и кампанийни или тенденциозни пожелателни или каквито и да е други , но не и ЗАКОНОВИ трактовки на "хулиганство" - ДОБРЕ Е ДА СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗАКОНОВИ ПОНЯТИЯ /ПО СМИСЪЛА НА НК/ , И РАЗГОВОРНИ , МАХЛЕНСКИ ИЛИ МЕДИЙНИ "ПРАВОСЪДНИ" ТРАКТОВКИ/"тълкования"/....дано не съм разстроил някого,но съм противник на "медийното","махленското" и каквото и да е извънсъдебно правосъдие!

Колеги, интересува ме има ли някакво тълкувателно решение относно това, че когато има личен мотив, не може да има хулиганство.И съответно ако има, кое е то?

Има доста съдебна практика по отношение на "личния мотив" и "хулиганските подбуди". Вижте убийство по хулигански подбуди - чл.116 НК, вижте практика по чл.325 НК (тук има едно Постановление за уеднаквяване практиката на съдилищата по въпроса и е доста изчерпателно). Аз лично успях да изровя над 80 решения по темата, доста противоречиви. Така, че по отношение на "личния мотив" и "хулиганския" е важен по-скоро касуза, за да се търси прилагане на съответното съд.решение. В "Сиелата" и "Аписа" търсете практика по чл.116 и по чл.325 НК, защото иначе, нали Ви казах - практиката е много.

nezlobliv написа:май пак трябва да си припомним...... така хулиганство не беше ли в главата престъпления против ... реда на управление... умисъла ! - пряк или евентуален следва да е насочен към ОБЕКТА на престъплението ... ДОБРЕ Е ДА СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗАКОНОВИ ПОНЯТИЯ /ПО СМИСЪЛА НА НК/ , И РАЗГОВОРНИ , МАХЛЕНСКИ ИЛИ МЕДИЙНИ "ПРАВОСЪДНИ" ТРАКТОВКИ/"тълкования"/....дано не съм разстроил някого,но съм противник на "медийното","махленското" и каквото и да е извънсъдебно правосъдие!

Така... тъй като и аз не обичам махленски, медийни и други подобни трактовки, ще отбележа, че хулиганството "не беше против реда на управление". Систематичното място на съставите по чл. 325 е в глава десета ОсЧ НК, със заглавие "Престъпления против реда и общественото спокойствие".

Също така, добре е да се прави разлика и между понятията на НП и тези на Административното право. Щото това с "реда на упраление" май, май в ЗАНН го беше турил законодателя. Е, може и да греша.
Пък между "установен ред на държавно управление" и "ред и обществено спокойствие" струва ми се има Балкан разлика. Ама може пак да греша.