начало

За ограничението за явяване на изпита за юридическа правоспособност и непоследователността в практиката на КС относно правото на труд За ограничението за явяване на изпита за юридическа правоспособност и непоследователността в практиката на КС относно правото на труд

255, ал.1, т.7 НК

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


255, ал.1, т.7 НК

Мнениеот rama » 28 Фев 2008, 23:27

Здравейте колеги,
ако някой е работил по обвинение по чл.255, ал.1, т.7 НК моля да сподели опит, съдебна практика или мисли на лектори относно вината.
rama
Потребител
 
Мнения: 171
Регистриран на: 25 Сеп 2004, 14:03

Мнениеот kpavlova » 29 Фев 2008, 00:35

Както май се говори в счетоводните среди :”Прословутия чл.255-ти
всички май ще ни орешети:)))))” :D :D
При тях терзание има в размера - само за един документ ли се отнасят или общо/ големи размери, особено големи/ - т.е. в смисъл ако неоснователно ползваш данъчен кредит за 12 отделни фактури и по всяка една неоснователно признаваш по 1000 лв, значи ли това, че попадаш в разпоредбите на този член ?/
та, какво си мисля аз
Отрицателните прояви по ДДС могат да се разделят на три основни групи:
1. укриване на данъчни задължения по ДДС;
2. източване на ДДС чрез вериги от “фиктивни” сделки и с помощта на “фиктивни “търговци;
3. умишлено неплащане на данъчни задължения.
Укриването на ДДС се осъществява чрез укриване или надценяване на облагаеми приходи.
Укриването на облагаеми приходи най-често става чрез продажба без фактура, фактуриране на продажна цена под реалната или на реална цена, но на количества под реално продадените.
Източването на ДДС се извършва чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит и възстановяване на данък, в резултат на подценяване на приходите или надценяване на разходите.
Мисля, че практика на ВКС няма по този текст, все още.
Теорията – оскъдната по въпроса – Д. Михайлов – счита, че всичко по чл.255 е умишлено, за което и без това можехме да се сетим.А.Гиргинов- ВКП , Р.Владимиров– счита, че са възможни само при пряк умисъл.Това е концепция от преди изменението от ДВ бр.75 /2006 г.Няма пречка да се приеме и сега.Изп.деяние е приспадане, а странно формулирания съставом.резултат – избягването на плащане или установяване дан.задължения/ така ми звучи/.Мисля,че към това деецът трябва да има пряк умисъл.
Според професора / Д.Мих/- "избегне" – е понятие включващо в себе си и същността , и резултата на изпълнителното деяние.Става също такава безценна думичка като “умъртви” – вкл.и деянието, и резултата, като понятие.
Както и да го мисля, деецът трябва да съзнава, че приспадането е обект.неследващо се, че приспадането е от естество да доведе до избягването на плащането на дан.зад-е по ДДС, и в крайна сметка да цели избягването.
А как се различава доказателствено този умисъл- не знам?
Счетоводните въпроси не са ми "слабост", нито данъчноправната материя.Само от наказ.правна гл.т. изложих какво мисля.
Гениалната формулировка на закона прави възможно това нещо да излезе само ,когато "избягването "е за физическо лице, или поне така звучи, другото е разширително?
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот rama » 29 Фев 2008, 01:58

Благодаря за споделените знания.
А за тези 12 фактури по 1000 лв. обвинението прилага чл.26 НК и .....
rama
Потребител
 
Мнения: 171
Регистриран на: 25 Сеп 2004, 14:03

Мнениеот kpavlova » 29 Фев 2008, 10:40

:D Не знания споделих, а предположения,в общи линии.
Да, знам за 26, знам и за установената практика, включително задължителна, на ВКС малозначителните деяния да могат да се вкл.в състава на на чл.26 от НК, включително и само от малозначителни да се състои престъплението/ онези примери със системните бакшиши, системното подбиване на грамажа на баничките и т.н/.Но понеже малозначителните престъпления са си престъпления, те трябва да осъществяват всички признаци на прест.състав, вкл.- и досежно размера на данъка, който се избягва/ или не се установява.
ВКС, всъщност ВС, избягва това логическо противоречие с дефиницията на 26 като казва- ами те, отделните деяния, губят своята самостоятелност.
Едновременно ВКС, пак ВС, казва и че ако опр.деяния до определен размер са обявени за админ.нарушения, те не се включват в състава на продълж.претъпление, а се наказват по админ.ред.От друга страна, понеже си го разглеждаме по чл.26, между деянията трябва да има връзка, не могат да са изолирани, дори всички да са малозначителни.Те. проблема пак ще е доказ.
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот Гост » 29 Фев 2008, 18:26

kpavlova написа:Както май се говори в счетоводните среди :”Прословутия чл.255-ти
всички май ще ни орешети:)))))” :D :D
При тях терзание има в размера - само за един документ ли се отнасят или общо/ големи размери, особено големи/ - т.е. в смисъл ако неоснователно ползваш данъчен кредит за 12 отделни фактури и по всяка една неоснователно признаваш по 1000 лв, значи ли това, че попадаш в разпоредбите на този член ?/
та, какво си мисля аз
Отрицателните прояви по ДДС могат да се разделят на три основни групи:
1. укриване на данъчни задължения по ДДС;
2. източване на ДДС чрез вериги от “фиктивни” сделки и с помощта на “фиктивни “търговци;
3. умишлено неплащане на данъчни задължения.
Укриването на ДДС се осъществява чрез укриване или надценяване на облагаеми приходи.
Укриването на облагаеми приходи най-често става чрез продажба без фактура, фактуриране на продажна цена под реалната или на реална цена, но на количества под реално продадените.
Източването на ДДС се извършва чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит и възстановяване на данък, в резултат на подценяване на приходите или надценяване на разходите.
Мисля, че практика на ВКС няма по този текст, все още.
Теорията – оскъдната по въпроса – Д. Михайлов – счита, че всичко по чл.255 е умишлено, за което и без това можехме да се сетим.А.Гиргинов- ВКП , Р.Владимиров– счита, че са възможни само при пряк умисъл.Това е концепция от преди изменението от ДВ бр.75 /2006 г.Няма пречка да се приеме и сега.Изп.деяние е приспадане, а странно формулирания съставом.резултат – избягването на плащане или установяване дан.задължения/ така ми звучи/.Мисля,че към това деецът трябва да има пряк умисъл.
Според професора / Д.Мих/- "избегне" – е понятие включващо в себе си и същността , и резултата на изпълнителното деяние.Става също такава безценна думичка като “умъртви” – вкл.и деянието, и резултата, като понятие.
Както и да го мисля, деецът трябва да съзнава, че приспадането е обект.неследващо се, че приспадането е от естество да доведе до избягването на плащането на дан.зад-е по ДДС, и в крайна сметка да цели избягването.
А как се различава доказателствено този умисъл- не знам?
Счетоводните въпроси не са ми "слабост", нито данъчноправната материя.Само от наказ.правна гл.т. изложих какво мисля.
Гениалната формулировка на закона прави възможно това нещо да излезе само ,когато "избягването "е за физическо лице, или поне така звучи, другото е разширително?


Павлова,просто нямаш спирачки!Само така!:D
Гост
 


Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 37 госта


cron