likes написа::lol: Ще Ви попитам тогава, kpavlova. Лицето А. е осъдено с влязла в сила присъда на 01.01.2000г. за извършено престъпление по чл.194 НК. Деянието е извършено през 1999г. Присъдата е 1г. със 3г. изп. срок - отлжено по чл.66 НК наказание. На 01.01.2003г. лицето А. ще бъде реабилитирано.
Всичко е о.к., ама през м.Март 2003г. на лицето А. му влиза в сила нова присъда /2г. ефективно/ - за друго престъпление по чл.194 НК - извършено обаче през 2001г. - по времена изпитателня срок по първата присъда.
Лицето А. ще изтърпи и двете наказания.
Съгласно ваште разсъжения, как смятате - какво се случва с реабилитацията за първото деяние ? Да не би да смятате, че е си стои ?!
Затова посъветвах колежката да разглежда реабилитацията като "временна". В нейния случай е обратно на дадения от мен пример - втората присъда е за деяние, извършено преди това за което е наложено първото наказание.
Иначе съм съгласен с казаното от Вас.
Явно терминологично спорим.Естествено, че няма как да се реабилитира, ако извърши деяние след осъждането си, пък и в изпитателен срок.Значи въпросът е каква реабилитация.Ако на 01.02.2003 г извърши престъпление/ преди да е осъден за деяние в изпитателния срок и след като е изтекъл изпитателния срок/, съдът трябва да гледа на него като на неосъждан, защото е реабилитиран по право за това осъждане- ако не е повторност.Това,че март ще му влезе в сила присъда и ще приведе в изпълнение и условното , няма да промени нищо в правния извод на съда, който го съди за деяние от 01.02.2003 г., защото той не го знае.Практически да го съдят за деяние от февруари през февруари , не може да стане, нали? За това няма смисъл да теоритизираме какво му е неправилно на акта на съда от февруари за деяние от февруари.Така или инач, теорет.ако извърши деяние през февруари 2003 и го съдат пак през февруари 2003 г, за него и за това от 2001 г могат да се приложат правилата на 23-25 Нк, но той ще изтърпява ефективно наложеното общо най-тежко наказание заради изпитателния срок и това ще го решава съдът по кумулацията.
Заради деянието от 2001 г, за което е осъден през март 2003 г., съдът му привежда в изпълнение условната присъда.Както го пишете по чл.194 обаче, то ще излезе и повторно, а тези правила се прилагат, независимо от реабилитацията но това го игнорираме/ квалиф.състав/ ,да речем.
Към 01.01.2003 г. деецът е реабилитиран по право НО НЕПЪЛНО по чл.86.Това означава,че последиците на това осъждане се отменят занапред, освен ако закон не сочи друго.
Когато го осъждат през март за деянието му от 2001 г в изпит.срок , той е реабилитиран НЕПЪЛНО.Законът обаче "сочи друго" - поне според мен, не съм чела теория и практика в този смисъл, това е чл.68, ал.1 - и ограничава ефекта и на реабилитацията: ако извърши престъпление в изпитателния срок, за което "макар и след този срок", му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното.Т.е. въпреки възможността да се реабилитира непълно по чл.86, докато му влезе присъдата за деянието в изпитателния срок, разпоредбата на чл.68 задължава съда да приведе присъдата в изпълнение.Те. въпросът е на непълна реабилитация, а не на условна по характер.мисля, че практически изводът до който стигаме и аз, и Вие, е еднакъв.