forum.lex.bg

Благодаря предварително на всички отзовали се!
Фактическата обстановка е следната: През 1999 г. "А", упълномощила "В" да извършва действие на управление по отношение на една нива. "А" притежавала още 3 ниви. "В" с помощта на "С" преправили съдържанието, в смисъл, че "В" и ма право да извършва действие на управление и разпореждане с всички ниви. "А" разбрала, че "В" прибира рентите и от другите имоти и си оттеглила пълномощното. Тогава "В" договаряйки сам със себе си прехвърлил собствеността върху нивите в своя патримониум, представяйки пред нотариуса подправеното пълномощно, което му дава такова право. С присъда "В" и "С" са признати за виновни за престъпление по чл. 309.
Сега обаче заинтересувано от случая лице пуска жалба като твърди, че въз основа на този документ е придобита не само собствеността върху недв.имот, а са получавани впоследствие и рентите въз основа на договорите за аренда с предмет - посочените ниви.
Цял ден мисля върху въпроса има ли престъпление и какво е то - евентуално възможно ли е да ст.д. за документна измама, ако приемем, че нотариалният акт е с невярно съдържание, тъй като е посочено, че "В" като пълномощник на "А" извършва посочените действия, което не отговаря на обективната действителност? И въобше може ли нот.акт да бъде с невярно съдържание? Вие как мислите?????

Скъпа , ablena7 ще се опитам да ти дам някой насоки(тръгвам на плаж все пак).
На пърро място казусът ти има смисъл ако пълномощното за управление е нотариално заверено, за да може да бъде подправено и съответно да се прибави към него разпореждането и другите ниви, които съответно с това пълномощно да бъдат прехвървени на дееца, договорил се сам със себе си.
На второ място трябва да се има впредвид двойствената правна природа на нотариално завереното пълномощно(припомни си делението на частен,официален, неистински и с невярно съдържание документ, диспозитивен и удостоверителен). Самото пълномощно е частен документ( диспозитивен, тъй като частните не могат да бъдат удостоверителени. Ноториалната заверка на подписа е официален удостоверителен докумен( само относно това, че конкретното лице е положило подпис на съответната дата. Така че , когато се преправи съдържанието(без да се въздейства върху подписа и печата на нотариуса) на нотариално заверено пълномощно документа е неистински частен документ, тъй като е променено волеизявлението на упълномощителя, то не е вече негово и се въздейства върху авторството му. Нямам пред себе си НК, но по спомени мисля, че бе чл. 309. Друг елемент на този състав бе, че целта е да се докаже....правно отношение. Както и да употреби документа, както в случая с прехвърлянето Дотук ясно.
На трето място при самото прехвърляне не може да има докумнтна измама, защото го продава на себе си и съответно от патримониума на никога не излизат пари или други движими вещи. Същите са задължителент елемент от състава на документната измама. По друг начин щяха да стоят нещата, ако в последствие в качеството си на собственик, според нотариалния акт, дееца продаде имота.
На четвърто място доколкото разбрах дееца е получавал рентите(движими вещи-пари или стоки) благодарение на нотариалния акт, а не чрез пълномощното. Нотариалния акт може да бъде официален удостоверителен документ с немярно съдържние. Не е нужно длъжностното лице да знае , че удстоверява нещо което не е вярно. Нотариуса при сделката удостоверява факти от типа –наличие на представителна власт(както е в случая), самоличност на страните, волеизявленията им и пр. Така, че има си 212 от НК. Обърни внимание на конкуренцията с чл. 316 или 317 от НК- не мога да се сетя. Чл. 212 го поглъща обаче и съответно се прилага.
На прима виста тва се сещам, ако съм те объркал допълнително извинявай.

Аз лично не откривам състав на престъпление, който да може да се приложи в случая. Може колегите да помогнат с идеи.
Смятам, че е налице гражданско-правен спор и на лицето следва да бъде указано да си заведе съответните искове за собственост и неоснователно обогатяване и производството да се прекрати, ако е образувано.

Привет! НК - голям, престъпления - много. Какво ще кажете за злоупотреба с доверие. Защо е нужно престъплението непременно да е документно
"Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева."

...