Глава 27-ма НПК или ПРАВОСЪДИЕ В ПОЛЗА НА ДЯВОЛА.

[alissa]

Пак не съм правилно разбрана. Къде чететете, че не трябва да се налагат наказания, разбира се, че трябва / сериозно/.
Но след внимателна преценка на доказателствата, общ. опасност на деянието и дееца, а не защото някой е решил и написал обвинителен акт. То това им е работата на прокурорите в крайна сметка.
За доказаните престъпления трябва да има адекватни наказания и аз подкрепям това. А относно законите ... все ще има недоволни.

[kursant_amvr]

Що не вземем да направим една подписка и да поискаме от Народното събрание да отмени чл.55 НК, да зачеркне предварителното изслушване... нататък - тоя чл.66 от НК - какво е това осъден, пък условно - я всички в зандана...

Аз съм ЗА !

Колежке, честит празник, пък друг ден ще спорим...

[Gabi1]

Що направо не ги разстрелваме, та да не създаваме излишна работа на съдии, прокурори, адвокати?!

[dinev]

А вие да не би да искате да кажете, че разследващия апарат и прокуратурата са лоши професионалисти? Нима си мислите, че всичко, което е изпратено в прокуратурата, се внася в съда? Ами нали точно това е функцията на прокурора, а именно - да контролира. Да контролира по време на цялото досъдебно производство, и само и единствено когато е убеден, че деянието е доказано, тогава внася с обвнителен акт в съда.

[gavra]

[quote="kursant_amvr"]Ще се абстрахирам от чисто юридическият аспект на спора и ще кажа че КАТО ЧОВЕК адмирирам практиката на пловдивските магистрати да приемат разпоредбата на чл. 373, ал. 2 като правна възможност, а не като законов императив.

За съжаление това тълкуване на пловдивските магистрати продължи доста кратко и понастоящем съдиите прилагат правилото задължително. Прокрадват се информации, засега само слухове, че въпросът ще бъде решен чрез тълкувателно решение на ВКС в насока за преценка дали да се допусне процедурата на съкратеното съдебно следствие по т.2 на чл.371 от НПК, но не и задължителност на същата.

[Gabi1]

Което според мен би било по правилно. Че какво се получава - минава си човекът под минимума, т.е пробация и пак си е навън и си краде....

[sledovatel]

Правилно каза шефа на оперативката тази сутрин.....Съдебната зала е станала като съвещателна зала на търговско дружество - купуваш - продаваш....алъш вериша си тече с пълна сила....
И как да не тече купона...при тия въпиющи законодателни простотии меко казано...писали сме ги много и няма да пиша какво имам предвид - споразумения и прочее дивотии -

[mm222]

много си прав колега !!!!!

[Gabi1]

Лошото е, че на тоя купон ние сме обслужващия персонал

[platrifonis]

не знам дали е "съкратено" съдебното следствие по гл.27 от НПК, но резултатът е ясен - ОСАКАТЕНО правосъдие...Предлагам ви един материал, който не е писан за юристи, но пък мисля, че така и трябва -- при такъв непрофесионализъм, идващ от Законодателя, който и да е той:
ДНЕС ФЕНТЪЗИ, УТРЕ РИАЛИТИ…

/ факт : у нас убиец вече може да бъде наказан само с... обществено порицание /

В дългата ми практика като юрист съм видял какви ли не законодателни абсурди, но този вече идва в повече, дори и за най – обръгналите правоприложители: става въпрос за новосъздаденото „Съкратено съдебно следствие” /чл. 370 – 374 от Наказателно процесуалния кодекс/. То е не само недогледано - дялано с теслата, но и дълбоко несправедливо, неморално, и дори - обществено опасно.
Да оставим подробностите за юристите, ето най-същественото: Законодателят, чрез чл. 373 ал. 2 от НПК, е дал в ръцете на подсъдимия, възможност, на практика, сам да определи вида, и дори, размера на наказанието си ! Благосклонно са му създадени условия, като се види натясно от доказателствата срещу него, да цака обвинението, и то само с едно голо самопризнание в съда. С факта на самопризнанието, подсъдимият поставя в шах обвинението, и задължава съдът да му наложи наказание, все едно, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. И то - макар да няма нито едно такова, дори и да има изключителни и многобройни отегчаващи обстоятелства! Т.е., по–просто казано, вместо предвиденото наказание лишаване от свобода, за кражба например, съдът е длъжен да му наложи много по–лекото наказание „пробация”… Което, си е едното нищо, например, за извършителя на няколко десетки кражби, от които са изпищели множество хора. И на които подсъдимият не е върнал нито лев /за бог да прости!/, нито пък е показал разкаяние, съжаление, че се е поправил, че няма да прави вече така, и други лигавщини…
Ред текстове в НК мотивират, стимулират, принуждават извършителите да възстановяват причинените вреди. Сега, незнайно защо, законодателят се отказва от това? Като дава възможност на подсъдимия, ехидно надсмивайки се над възмутените пострадали, с едно голо самопризнание, да получи нищожно, несправедливо леко„наказание”, без да се потруди да възстанови вредите. Подсъдимият може, разбира се, и да се обогати, чрез придобитото от престъплението, /ако е успял да го укрие/. А за пострадалия остава нерадостната перспектива за граждански иск срещу него – колкото да разбере, че не може да вземе на мнимия „бос” цървулите…
Сега, с това недоносено „съкратено съдебно следствие” и над прокурора, и над съда е наложен диктат на подсъдимия – самопризнавайки се за виновен, той предопределя вида и размера на наказанието си, а прокурорът и съдът са само неми свидетели и регистратори на неговия триумф! Представете си този триумф: „ Е, добре де, откраднах всичко това, продадох го, изпих парите, и хич не ми пука – нищо на никого няма да връщам, и дори не защото нямам, а защото не искам. И голямо мерси за присъдата – ще имам да черпя!”
Абсурдът е доведен до край в случаите на престъпления, извършени от непълнолетни /т.е., на възраст от 14 до 18 г./ За няколкото месеца приложение, вече сме наблюдавали тоталния деморализиращ ефект на това „съкратено следствие” върху много непълнолетни подсъдими. Те бързо схванаха, че само срещу едно измънкано самопризнание в съда, независимо от дързостта, многобройността или упоритостта на престъпленията си, независимо от мащаба на причинените вреди, съдът просто няма как да ги изпрати зад решетките ! Може само да им наложи неразбираемото за тях, но много по–леко наказание „пробация”, или пък - дори само „обществено порицание”! А това е - да прочетат присъдата с имената им пред аудитория от няколко глухи бабички / по „радиоточката”- обичайния начин на изпълнение на такава присъда/. Докато те пируват по кръчмите „щастливата развръзка”. И така, на практика, получават индулгенция за още по – дръзки подвизи…
С така напомпаното чувство за безнаказаност, такъв непълнолетен, скоро ще посегне и на човешки живот! И стигаме до върха на абсурда – апотеоз на криминална безнаказаност, по силата на закона. Като разбере, че ще бъде осъден, възпитаният по описания по–горе начин наглец - убиец, ще заяви пред съда само следните вълшебни думички:
„Искам съкратено съдебно следствие. Признавам, че извърших убийството” И толкоз - не му трябват ни адвокати, ни сълзи на разкаяние, ни обещания да се извини… на убития… Само като безплатна екстра, може да допълни: „ И хич не ми пука дори!” Какво следва, съгласно закона: съдът ще го признае за виновен за умишлено убийство, и ще му наложи предвиденото наказание:… пробация!…Все пак, напомняме, че това „наказание” ще се наложи само, ако убийството е извършено, например, с обикновена жестокост. Ако е с особена жестокост, не може... пробация!!! Ако още не сте разбрали какво точно означава това, и изобщо какво става в българското правосъдие, не се косете - даваме безплатен жокер: Възможно е, според закона, съдът да приеме, че това наказание е…прекомерно тежко, за едно такова…леко убийство! Та, тогава съдът може да наложи само другото предвидено в закона, по–леко наказание – обществено порицание!!!…
Искрено се надявам такава „присъда” никога да не влезе в сила – дано бъде обжалвана на воля, до безкрай, от недоволния подсъдим! А влезе ли в сила, горещо се надявам да попадне на сърцат прокурор, който в нарушение на закона, да откаже да я изпълни! Защото такава присъда е по – опасна за обществото дори от извършеното убийство! Защото и малолетните разбират, че публичното прочитане на една такава присъда, си е мултиплицирано, публично подбудителство към много нови убийства!
Изобщо, ако трябва някой да бъде обществено порицан по „радиоточката”- не, по всички медии и мегдани на България, това е именно законодателят. За да се стресне, и си оправи недоделките. Незабавно! Защото, вероятно вече някъде в страната, някой подготвя следващото поръчково убийство - от наемен, непълнолетен убиец…

[Gabi1]

Времето се постопли и започнаха да бръмчат дечица със скутери. Ще подмина въпроса за родителите, това е друга тема. Но непълнолетния не може да бъде глобен и се наказва с обществено порицание - лепат му името в общината и познайте - това е тема за гордост за тях. Да, дребно е, но къде е тук превантивната функция на наказанието?

[Гост]

не знам дали е "съкратено" съдебното следствие по гл.27 от НПК, но резултатът е ясен - ОСАКАТЕНО правосъдие...Предлагам ви един материал, който не е писан за юристи, но пък мисля, че така и трябва -- при такъв непрофесионализъм, идващ от Законодателя, който и да е той:
ДНЕС ФЕНТЪЗИ, УТРЕ РИАЛИТИ…

/ факт : у нас убиец вече може да бъде наказан само с... обществено порицание /

В дългата ми практика като юрист съм видял какви ли не законодателни абсурди, но този вече идва в повече, дори и за най – обръгналите правоприложители: става въпрос за новосъздаденото „Съкратено съдебно следствие” /чл. 370 – 374 от Наказателно процесуалния кодекс/. То е не само недогледано - дялано с теслата, но и дълбоко несправедливо, неморално, и дори - обществено опасно.
Да оставим подробностите за юристите, ето най-същественото: Законодателят, чрез чл. 373 ал. 2 от НПК, е дал в ръцете на подсъдимия, възможност, на практика, сам да определи вида, и дори, размера на наказанието си ! Благосклонно са му създадени условия, като се види натясно от доказателствата срещу него, да цака обвинението, и то само с едно голо самопризнание в съда. С факта на самопризнанието, подсъдимият поставя в шах обвинението, и задължава съдът да му наложи наказание, все едно, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. И то - макар да няма нито едно такова, дори и да има изключителни и многобройни отегчаващи обстоятелства! Т.е., по–просто казано, вместо предвиденото наказание лишаване от свобода, за кражба например, съдът е длъжен да му наложи много по–лекото наказание „пробация”… Което, си е едното нищо, например, за извършителя на няколко десетки кражби, от които са изпищели множество хора. И на които подсъдимият не е върнал нито лев /за бог да прости!/, нито пък е показал разкаяние, съжаление, че се е поправил, че няма да прави вече така, и други лигавщини…
Ред текстове в НК мотивират, стимулират, принуждават извършителите да възстановяват причинените вреди. Сега, незнайно защо, законодателят се отказва от това? Като дава възможност на подсъдимия, ехидно надсмивайки се над възмутените пострадали, с едно голо самопризнание, да получи нищожно, несправедливо леко„наказание”, без да се потруди да възстанови вредите. Подсъдимият може, разбира се, и да се обогати, чрез придобитото от престъплението, /ако е успял да го укрие/. А за пострадалия остава нерадостната перспектива за граждански иск срещу него – колкото да разбере, че не може да вземе на мнимия „бос” цървулите…
Сега, с това недоносено „съкратено съдебно следствие” и над прокурора, и над съда е наложен диктат на подсъдимия – самопризнавайки се за виновен, той предопределя вида и размера на наказанието си, а прокурорът и съдът са само неми свидетели и регистратори на неговия триумф! Представете си този триумф: „ Е, добре де, откраднах всичко това, продадох го, изпих парите, и хич не ми пука – нищо на никого няма да връщам, и дори не защото нямам, а защото не искам. И голямо мерси за присъдата – ще имам да черпя!”
Абсурдът е доведен до край в случаите на престъпления, извършени от непълнолетни /т.е., на възраст от 14 до 18 г./ За няколкото месеца приложение, вече сме наблюдавали тоталния деморализиращ ефект на това „съкратено следствие” върху много непълнолетни подсъдими. Те бързо схванаха, че само срещу едно измънкано самопризнание в съда, независимо от дързостта, многобройността или упоритостта на престъпленията си, независимо от мащаба на причинените вреди, съдът просто няма как да ги изпрати зад решетките ! Може само да им наложи неразбираемото за тях, но много по–леко наказание „пробация”, или пък - дори само „обществено порицание”! А това е - да прочетат присъдата с имената им пред аудитория от няколко глухи бабички / по „радиоточката”- обичайния начин на изпълнение на такава присъда/. Докато те пируват по кръчмите „щастливата развръзка”. И така, на практика, получават индулгенция за още по – дръзки подвизи…
С така напомпаното чувство за безнаказаност, такъв непълнолетен, скоро ще посегне и на човешки живот! И стигаме до върха на абсурда – апотеоз на криминална безнаказаност, по силата на закона. Като разбере, че ще бъде осъден, възпитаният по описания по–горе начин наглец - убиец, ще заяви пред съда само следните вълшебни думички:
„Искам съкратено съдебно следствие. Признавам, че извърших убийството” И толкоз - не му трябват ни адвокати, ни сълзи на разкаяние, ни обещания да се извини… на убития… Само като безплатна екстра, може да допълни: „ И хич не ми пука дори!” Какво следва, съгласно закона: съдът ще го признае за виновен за умишлено убийство, и ще му наложи предвиденото наказание:… пробация!…Все пак, напомняме, че това „наказание” ще се наложи само, ако убийството е извършено, например, с обикновена жестокост. Ако е с особена жестокост, не може... пробация!!! Ако още не сте разбрали какво точно означава това, и изобщо какво става в българското правосъдие, не се косете - даваме безплатен жокер: Възможно е, според закона, съдът да приеме, че това наказание е…прекомерно тежко, за едно такова…леко убийство! Та, тогава съдът може да наложи само другото предвидено в закона, по–леко наказание – обществено порицание!!!…
Искрено се надявам такава „присъда” никога да не влезе в сила – дано бъде обжалвана на воля, до безкрай, от недоволния подсъдим! А влезе ли в сила, горещо се надявам да попадне на сърцат прокурор, който в нарушение на закона, да откаже да я изпълни! Защото такава присъда е по – опасна за обществото дори от извършеното убийство! Защото и малолетните разбират, че публичното прочитане на една такава присъда, си е мултиплицирано, публично подбудителство към много нови убийства!
Изобщо, ако трябва някой да бъде обществено порицан по „радиоточката”- не, по всички медии и мегдани на България, това е именно законодателят. За да се стресне, и си оправи недоделките. Незабавно! Защото, вероятно вече някъде в страната, някой подготвя следващото поръчково убийство - от наемен, непълнолетен убиец…

Отговорът на тази нова простотия, наречена "съкратено следствие", а другаде "предварително изслушване" е един - татяна дончева и навъртяните около тая скудоумници.

[herostat]

За Споразумението!
Защо толкова сте се затъжили за това, че има споразумение. Нали за да има споразумение трябва да има съгласие на прокурора и одобрение от съда! И още нещо какво се променя, ако няма споразумение, но обвинителният акт, който определя рамките на доказването в НП/с, е написан не така както му се е искало на пострадия, а така както го е разбрал прокурора! Т.е. стеснил и икономисал от работата си. Какво ще промени това? Май нищо! Само че при споразумение пострадалия веднага ще защити правата си по граждански ред! Нали наказателния процес от държавата срещу престъпника, а не от пострадалия срещу престъпника! И ако ние се съмняваме в почтенността на държавното обвинение и на съда, то това не е законодателен проблем, а проблем на нашето скапано самосъзнание!

[kursant_amvr]

Променя се това, колега, че по глава 29-та, пострадалият от престъплението, не участва по никакъв начин в наказателното прозиводство и не го грее особено това, че може да си търси правата по ЗЗД. Защото понякога хората искат да видят наказа нпрестъпника, а не да се унижават и да просят от гражданския състав да задължи престъпника, хм пардон деликвента, да обезщети с някой друг мърляв лев преживяните болка и мъка от престъплението.

Променя се също така, това че наказанието може да се определи при условията на чл 55, на практика, без да са налице ппредпоставките за прилагането на този текст.

Променя се това, че с една правна фикция чл.381, ал. 4 НПК извращава по безобразен начин идеята вложена в чл 55 НК, както и основни принципи на наказателното право въобще.


По сетне, променя се това, че постановената от съдебен състав присъда може да се обжалва на въззивна инстанция и във Върховен касационен съд, а одобреното от първоинстанционния съд споразумение има окончателно силата на присъдено нещо, и пострадалия може само да пие студена вода и да си блъска главата защо се е родил българин.

Междувременно май към момента съдебната практика е в посока, че разпоредбата на чл. 382 (7) НПК е императивна и съдът е задължен да одобри споразумението, когато не противоречи на закона и морала. Морала е размито понятие, а при положение, че наказанието се определя по чл 55 ( т.е. може да се наложи най-лекото не за даденото престъпление, а най-лекото наказание в НК изобщо) не виждам което и да е грамотно споразумение с какво ще противоречи на закона.
Така делото се решава по същество между пркурора и защитата, интересно защо ли хиляди години история на наказателното производство е утвърдила практиката да има СЪД, а не обвинението и защитата "да се разбират"? ?

Съвсем отделен остава въпроса за корупционния потенциал, който създава споразумението В ТОЗИ СИ ВИД, но няма да го коментирам че ще излезем от темата.

При всички положения, това което е най-лошото, е, че в момента съдебните зали приличат не на място за правораздаване, а на евтини търгашници, където се купуват индулгенции, срещу скромни глоби и пробации, и може би не толкова скромни хонорари (иска ми се да вярвам, само адвокатски).

[Clavdivs.]

г-н Курсант.

Разбирам донякъде надъхаността Ви за някои работи, но все пак ли личи , че все още учите и не сте се "заровили" в "опреративната работа".

Понеже много емоционално сте направили постинга си за споразумението и какво "подменя" то ще ви кажа един истински случай.

Хубавец мамин кара си колицата след добра почерпка. По зло стечение на обстоятелствата двама човека се суетят до кола паркирана до тротоара. Логичния завършек - и двамата са доста почупени. А! У ! Ще го съдим! Долу! по затворите и т.н. Изненадващо прокурора предлага споразумение за 3 месеца условно. /тук да вметна, че дееца е пътен-хулиган доста наказван по ЗДвП, / Веднага виждам как пускаш една по отношение на обвинителя - корупция това -онова. Споразумение с тия параметри веднага става и то около 2 месеца след деянието. Няма и месец по-късно същия мамин убавец го сгащват с 2 и кусур на хиляда -БПП- айде- честито- година и три месеца.

Така да предположим, че нямаше споразумение. След 2-3 -4 години дела за ПТП-то с няколко експертизи, връщания за изчистване на квалификацията и т.н. /предполагам знаете колко тече едно ПТП/ убавеца гордо щеше да бъде осъден на нещо условно, към което щяха да се кумулират още няколко наказанийца за подобни бабаитлъци.

Така че не изначално споразумението е нещо лошо и да го зачеркнем. Въпроса е умело да се борави с правните инструменти.

А по отношение на мислите Ви за пострадалите - много често те пречат и спъват наказателното производство. Да искат възмездие но талиона отдавна е отречен и се правораздава от професионалисти, а не от пострадалия или надъханата му рода.

Та така, а че има много трески... кви? цели трупи за дялане в накзателното ни правораздаване ... това е ясно. Но все пак трябва да се знае чалъма на дърводелството, дърворезбата даже. Да се маа с брадвата всеки може.

[kursant_amvr]

Е това ли е новата философия на закона ? Да оставим престъпника на свобода да върши още престъпления, че като му се събере достатъчно, тогава да го съдим вече яката.

А за това, че всеки можел да "маа с брадвата", сигурно е вярно. Ама няма да е зле нашата правоохранителна система, наистина да вземе малко да я поразмаха, че за по-милозлив и "хуманен" съд от българския не се сещам.

И всичко добре, но има една поговорка, и аз съм си я сложил за подпис:

[Clavdivs.]

Нищо не сте разбрали...
Карай...

[plamena26]

kursant_amvr,ами дайте да ги вкарваме всички в затвора.Когато излезнат пречистени и готови за общественополезен труд ли си мислите че ще бъдат?Освен според деянието,наказанието се определя и според дееца.Специално при ПТП-та ,голяма част от извършителите са с чисто съдебно минало и имат психически проблеми през целия си живот,именно заради вината която изпитват.
Пострадалия от престъплението наистина бави процеса,създава напрежение и в голяма част от случаите има неоснователни искания.
Вие сам го казвате,на някои хора им се иска да видят престъпника наказан ,а не да бъдат обещетени.Типично по български "Не е важно аз да съм добре,важно е вуте да е зле".
Ще добавя че според мен в много случаи пробацията е по ефективно наказание от лишаването от свобода.

[kursant_amvr]

Дискусията отива в посока различна от темата и. До колко лишаването от свобода постига целта си да превъзпитава и подготвя за обществено полезен труд, това е много обширна, но съвсем разлина тема.

Не съм казвал никога, цитирам "А! У ! По затворите!" Или "всички във затвора. ". Но на вашата реплика Пламена, както и на Клавдий, бих могъл да отговоря: Ами дайте, тогава никой да не вкарваме в затвора, защото не е сигурно дали ще излезе поправен.

Колеги, да превъзпита и поправи извършителя е ЕДНА от целите на наказанието. Има и т.нар генерална и специална превенция. Или с думи прости: дееца, както и всички други, които са разбрали за присъдата му, да бъдат мотивирани към правомерно поведение, под страх, че иначе ще им се случи нещо лошо - ще бъдат наказани.

И в примера даден от Клавдий, много ясно се вижда каква генарална и специална превенция е постигната с първото наказание. Дееца, при постановяване на УСЛОВНАТА присъда се е почувствал безнаказан, и мислейки си че живее в евтин холивудски адвокатски сериал, може да прави всичко, а адвоката платен от тате, да го измъква от всякъде.В резултат: нито се е стреснал от причиненото ПТП, нито от условната присъда, а е решил да придължи да кара пиян като свиня, щото никой нищо не може да му напарави.

Добре, че колегите от КАТ, дето сигурно са му нарушили гражданските права, и дето в други дискусии разбрахме, че нямали право дори нищо да го питат, все пак са съумели да го спрат, преди този път да убие някого на пътя. Защото тогава, нашият герой, щеше бързо бързо да се признае за виновен и пак чл. 55 НК.

Вие сам го казвате,на някои хора им се иска да видят престъпника наказан ,а не да бъдат обещетени.Типично по български "Не е важно аз да съм добре,важно е вуте да е зле".

Много моля, но това е нормално и естествено човешко желание, а не типично българско. Още повече желание признато от правото. Защото номалното е за престъпление деецът да търпи наказание, а не да хвърли на пострадалите някоя друга пачка, дадена му от тате. Всъщност за това има НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО, а не само ЗЗД и деликтна отговорност.


Мислите ли, че каквото и да е парично обезщетение, устройва някого, когато товй близък е починал или е оставен на инвалидната количка за цял живот, а дееца хвърля няколко пачки и се разхожда свободен и безнаказан ??

[Clavdivs.]

Колега, понеже се намеси и моето име пак ще пиша. Постинга ми с примера беше по повод неприязънта Ви към споразумението. Изобщо не съм намесвал лишаването от свобода цели по 36 и т.н.

Именно знаейки че този същия деец ще продължи с пиянските си пътни бабиитлъци прокурора направи предложение, което не може да бъде отказано. Противното поведение - следване на формален идеализиран модел би довело до неприключване на накзателното прозиводство години наред през които дееца го пази чл.25, а и в едно дело за ПТП винаги стават изненади /често поради неадекватни първоначални действия на разследващите/ и не знам дали сте запознат с реалната практика, но 90% от споразуменията преди вкарването в зала стават по дела които "не излизат баш". Ако прокурора е сигурен в доказателстата си естествено ще вкара обвинителен акт защото това е бройка!

Кое е по-добре - деец с влязла в сила присъда 2 месеца след деянието /да може и с 55, но това не променя факта на осъждането/ или 5 години процес в името на налагането на наказание каквото на Вас или пострадалите би удовлетворило чувстовот за мъст - дело с несигурен край, безмислени разкарвания на свидетели, писане на безумни мотиви и т.н., което в крайна сметка ще доведе именно до поговорката която сте написали.