Разпит на свидетел пред съдия в досъдебното производство

[nikolai.pachevski]

Има, има
Много е смешно, но често се случва и благодарение на безумието на формалния процес има дори стойност доказателствена...
А към колегата esen, ако "обвиняемия" участваше във всички ПСД, просто щеше да спре да върши престъпления, щото нямаше да му остане време от тичане след дознателя...
Впрочем вече възможностите за участие на защитника на обвиняемия в наказателното производство е доста по-ограничено от стария НПК(да се чудиш защо?...)

[jijiyeah]

А дори и да има привлечен обвиняем, кой е текста който ще ме задължи да уведомя обвиняемия че ще има разпит пред съдия? Още по - малко да го допусна да присъства на разпита? И като върховно безумие - да му дам правото да задава въпроси на свидетеля? На НСлС такъв текст не е известен.....

Разследващият орган само уведомява обвиняемия и защитника му,че ще се извършва следствено действие и ако пожелаят могат да присъстават при извършването на това следствено действие.Не че е задължен да вика обв.и защитника му.

[stas_v]

Привет! Лично според мен разпита на свидетел пред съдия е напълно излишен. Както е тръгнала тендецията накрая ще стане така, че дознателя трябва да си отвори кабинет в съда! Относно разпита на свидетелите с тайна самоличност- абсолютна глупост на законодателя, в този и вид. Този институт пректически е неприложим за свидетели, които са имали контакт с евентуалния бъдещ обвиняем. Винаги обвиняемия разбира кой е свидетелствал - както и да го разпитваш. Института е приложим само за свидетели, които са наблюдавали отстрани извършването на престъпната дейност. Про пронцип тактика на разследващия е да прецени кои ПСД кога да бъдат извършени,а съда после в съвкупност с целия доказателствен материал може сам да прецени да използа ли като доказателство разпита на свидетел пред съдия проведен в досъдебното производство преди да е имало обвиняем. Да не забравяме, че с този разпит се губи и времето на съда!

[system]

Много сте прав. Само че НПК е така направен. Без разпит пред съдия, показанията на свидетеля не могат да се ползват в съдебното производство и съдът не може да се мотивира с тях при постановяване на присъдата.

[nikolai.pachevski]

Привет! Лично според мен разпита на свидетел пред съдия е напълно излишен. Да не забравяме, че с този разпит се губи и времето на съда!

Моите уважения, ама умело проведения разпит пред съдия спестява МНОГО време на съда...

[herr_richter]

Аз винаги преценявам дали има укоримо поведение от страна на разследващия орган, тоест дали не е заобиколил закона, като не е привлякъл обвиняемиия с цел последния да не присъства на разпита на свидетел пред съдия. Това обстоятелство винаги прозира и е лесно установимо при решаване на делата.

[PRBlaw]

Няма никаква пречка да се разпита свидетел пред съдия, ако няма привлечен обвиняем. Няма на кого да бъдат нарушени правата.

[nikolai.pachevski]

Аз винаги преценявам дали има укоримо поведение от страна на разследващия орган, тоест дали не е заобиколил закона, като не е привлякъл обвиняемиия с цел последния да не присъства на разпита на свидетел пред съдия. Това обстоятелство винаги прозира и е лесно установимо при решаване на делата.

А как мотивирате последиците от "укоримо не привличане" и какви са те? И впрочем как разследващия орган заобикаля закона, като не е привлякъл обвиняем, какво значи това ?

[kpavlova]

Не знам за колегата.Аз бих се мотивирала така- ако примерно сме провели претърсване и обиск, каквото и да е действие по разследване срещу обв, съдържащо само по себе си положителен обвинителен резултат, и то достатъчен.Но не сме го обвинили с това действие.Тук обв.може да оспорва правилността на проц.действие в съд.следствие - като твърди, че следва да се счита ОБВИНЕН от това именно действие, а не от формалното привличане/ по чл.219, ал.2, онова действие- две в едно/.Тогава разпитът пред съдия без него би бил порочен- ако успеем да убедим съда, че наистина срещу лицето вече е извършено действие по разследване, и то следва да се счита конституирано като / трябвало е да бъде/ обвиняем с "неформален "акт отпреди .
Кога и как да повдигне обвинение и срещу кого е от изкл.компетентност на прокурора няма спор.В съд надлежното процедиране при събиране на доказатлествата обаче може да бъде контролирано.Е, със съмнителен успех на това основание.
Или обв.не може да се жалва, че още не е станал такъв, но може да се жалва, че е станал де факто, но не е надлежно привлечен.

[balachev]

Съгласен съм с част от колегите, че органите на досъдебното производство имат порочната практика да разпитват за щяло и нещяло свидетели пред съдия и да го правят преди да има привлечен обвиняем. Смятам че от разпит пред съдия има смисъл само ако на по-късен етап свидетелят няма да има възможност да се яви в съдебно заседание. И как един път не съм попаднал на разпит пред съдия, иницииран от органите на досъдебното прозводство, на свидетел, чиито показания са в полза на обвиняемия...
Освен това си мислех, че целта на наказателния процес е разкриване на обективната истина, а не улесняване на разследващите органи

Да не говорим, че в ал. 2 на чл. 223 НПК е малко неясно написано - "... и възможност на обвиняемия и неговия зашитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита." и не става съвсем ясно "ако има такъв" за обвиняемия ли се отнася или за защитника му.

[nikolai.pachevski]

И как един път не съм попаднал на разпит пред съдия, иницииран от органите на досъдебното прозводство, на свидетел, чиито показания са в полза на обвиняемия...

Тия свидетели въобще не ги разпитват!

[esen]

Balachev napisa
"Освен това си мислех, че целта на наказателния процес е разкриване на обективната истина, а не улесняване на разследващите органи "

Колега Balachev, не знаех че има още наивници Лошото е, мисля, че все повече се превръщаме в полицейска държава, и то не само в областта на наказателното право А искаме да си мислим, че живеем в правова

[RinTimTim]

Лошото е, мисля, че все повече се превръщаме в полицейска държава, и то не само в областта на наказателното право

Може би законодателят трябва да предвиди не два месеца, а два дни срок за събиране на доказателства, не разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, а директно оправдателна присъда по искане на обвиняемия и не самопризнание = чл. 55, а самопризнание = на изтърпяно наказание, за да осъзнаете, че с всяко ново изменение процесуалният закон все повече и повече фаворизира именно защитата.

Успоредно с това пък материалният закон криминализира всякакви глупости (примерно 227-като-почнеш-от-б-докъдето-стигнеш, 293а, 296 и сума ти още перли на мъдростта), което естествено означава по тия чудесии (особено за последните две) да се пишат нон стоп жалби, които допълнително задръстват и без това претоварената система, тъй като трябва да се разследват със средствата на същия тоя сакат процес.

Така се създава илюзията, че видиш ли законодателят е дал наказателноправна защита на широк кръг обществени отношения, а реално защитата, която дава наказателното право, отслабва с ВСЯКО едно поредно изменение, което се прави в който си избереш от двата закона.

[dino6506]

УУУ ЧЕ МНОГО ПРИКАЗКИ ЗА ОБКНОВЕННА ТАКТИКА НА РАЗСЛЕДВАНЕ....

[Gabi1]

Не знам за колегата.Аз бих се мотивирала така- ако примерно сме провели претърсване и обиск, каквото и да е действие по разследване срещу обв, съдържащо само по себе си положителен обвинителен резултат, и то достатъчен.Но не сме го обвинили с това действие.Тук обв.може да оспорва правилността на проц.действие в съд.следствие - като твърди, че следва да се счита ОБВИНЕН от това именно действие, а не от формалното привличане/ по чл.219, ал.2, онова действие- две в едно/.Тогава разпитът пред съдия без него би бил порочен- ако успеем да убедим съда, че наистина срещу лицето вече е извършено действие по разследване, и то следва да се счита конституирано като / трябвало е да бъде/ обвиняем с "неформален "акт отпреди .
Кога и как да повдигне обвинение и срещу кого е от изкл.компетентност на прокурора няма спор.В съд надлежното процедиране при събиране на доказатлествата обаче може да бъде контролирано.Е, със съмнителен успех на това основание.
Или обв.не може да се жалва, че още не е станал такъв, но може да се жалва, че е станал де факто, но не е надлежно привлечен.

Не съм съвсем съгласна. Именно повдигането на обвинение и привличането дава на лицето качеството "обвиняем", а то все пак трябва да почива на някакви доказателства, които между другото се и посочват в постановлението, ако това няма да затрудни разследването. Тези доказателства може да се съберат именно чрез този разпит. А и никой прокурор няма да подпише привличане само въз основа на оглед, претърсване и изземване, каквото и да е намерено. Поне при нас е така. Пък и обвиняемият се счита такъв след първото действие срещу него само при бързото и незабавно производство.
НПК има достатъчно други вратички, та разпитът пред съдия преди привличането едва ли е основния проблем на защитата.

[kpavlova]

[quote="Gabi1А и никой прокурор няма да подпише привличане само въз основа на оглед, претърсване и изземване, каквото и да е намерено. Поне при нас е така. Пък и обвиняемият се счита такъв след първото действие срещу него само при бързото и незабавно производство.
НПК има достатъчно други вратички, та разпитът пред съдия преди привличането едва ли е основния проблем на защитата. [/quote]

Определено си мисля и аз, че разпитът пред съдия преди привличането не винаги е голяма беля.
Чл.219, ал.2, за разлика от чл.219, ал.1, не изисква "достатъчно доказателства".Прокурорът може да отмени действието, докладва му се в последствие.Не се прилага на практика този текст/ чл.219, ал.2/.
Идеята на текста- освен деформализирането на процеса/ развито у бързото и незабавното производство в най-пълна степен/ иде и от
практиката на Европ.съд.Та горе долу в нейния смисъл обвинение има, когато е отправено официално уведомление до Х от комп.орган, в което се съдържа твърдение, че лицето Х е извършило престъпление.Вън от това ЕС приема, че има обвинение срещу лицето , когато е извършено действие по разследване с участие на лицето, принудително или не, срещу което са събрани доказателства или факт.данни, че е участвало в престъплението/ практиката е с оглед разумната продължителност на делото, та в свои решения ЕСПЧ приема, че от момента, в който Х е разпитан като свидетел, след като по делото се съдържат уличаващи го данни, вече има наказ.обвинение, и разумният срок тече от тогава.../Това - с оглед идеята на чл.219, ал.2.Която практическото неприлагане на текста напълно обезсмисля. .Т.е. у нашия съд - не съм видяла успешно проведено такова възражение/ да се счетат за порочни последващите действия/.Не вярвам и да видя.

[herostat]

Искам да кажа само, че след КПавлова трудно се говори...и обикновено няма какво да се добави...И да й кажа да не е токова прецизна в отговорите си, за да може и някой друг да се почуства писател, а не само читател



http://s2.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=38178

[kpavlova]

КПавлова благодари за комплимента Няма да си вирне носа
КПавлова много се засрами
Ще "прецизира" своята прецизност, за да не ограничава правата на останалите
А причината КПавлова да е толкова обстоятелствена, освен женския й пол, природата й и занятието й, е страхът й, който може и да е придобил параноични измерения, да не остане неразбрана от някой орган или събеседник... Както и раздвоението й- в процеса обикновено осъществява една функция, а симпатизира на представителя на друга

[bay4o]

Прочетох спора и все пак си мисля, че обвиняемият, след като и превлечен такъв /не съм съгласен с колегите, които считат, че заподозреният се превръща в обвиняем след първото процесуялно - следствено действие, тъй като с него се счита за образувано досъдебното производство, а нормата на чл. 219 НПК е категорична/. От една страна, обвиняемият също може да иска пред съдия да бъдат разпитани свидетели, които биха могли да свидетелстват в негова полза. В повечето лично на мен известни случаи обаче защитата изобщо не и се занимава с досъдебното производство, а отнася директно исканията си пред съда, защото за последните 10 години не съм срещал съдия, който да откаже събирането на гласни доказателства в полза на обвиняемия, а това, дали ще ги кредитира, си е негово решение.
Така и така съм почнал, в примерен казус за изнасилване, пострадалата, особено е ако е малолетна или непълнолетна, а може и девствена, дали би било удачно водещият разследването първо да привлече лицето като обвиняем и след това да я разпитва по реда на 223 НПК в негово присъствие?! А ако не я разпита пред съдия преди лицето да е привлечено като обвиняем дали може да се приеме, че са налице "достатъчно доказателства" по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК? Само питам.

[kpavlova]

Прочетох спора и все пак си мисля, че обвиняемият, след като и превлечен такъв /не съм съгласен с колегите, които считат, че заподозреният се превръща в обвиняем след първото процесуялно - следствено действие, тъй като с него се счита за образувано досъдебното производство, а нормата на чл. 219 НПК е категорична/. От една страна, обвиняемият също може да иска пред съдия да бъдат разпитани свидетели, които биха могли да свидетелстват в негова полза. В повечето лично на мен известни случаи обаче защитата изобщо не и се занимава с досъдебното производство, а отнася директно исканията си пред съда, защото за последните 10 години не съм срещал съдия, който да откаже събирането на гласни доказателства в полза на обвиняемия, а това, дали ще ги кредитира, си е негово решение.
Така и така съм почнал, в примерен казус за изнасилване, пострадалата, особено е ако е малолетна или непълнолетна, а може и девствена, дали би било удачно водещият разследването първо да привлече лицето като обвиняем и след това да я разпитва по реда на 223 НПК в негово присъствие?! А ако не я разпита пред съдия преди лицето да е привлечено като обвиняем дали може да се приеме, че са налице "достатъчно доказателства" по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК? Само питам.

Нещо не сме се разбрали, колега.В никакъв случай обв.не става такъв от първото действие по разследването изобщо.Би могъл да стане такъв или по -скоро, следва да стане, с първото действие по разследване срещу него.Какво значи - "срещу него"- с негово участие, независимо дали има принуда или не, когато в делото до момента на това действие по разследването се съдържат "уличаващи го данни"/ .По това чл.219, ал.2 се различава от 212,ал.2.219,ал.2 се различава от 219, ал.1 по "достатъчността " на доказателствата.По 219, ал.2 не е необходимо да са достаточно.Същото пише и в чл.356, ал.4 и 362, ал.4.При бързото и незабавното пр-во , обв се счита такъв от първото действие по разследване срещу него.В общите правила - той "може " да бъде констутиран с това първо действие, или по "нормалния начин".Проблемът на прилагането идва от това "може" в 219, ал.2- задължително ли е да се прилага чл.219, ал.2, ако се извършва действие по разследване срещу лицето, за което има уличаващия доказателства или не е задължително и се процедира по общия ред.
Никой и по никакъв начин не оспорва "суверенното " право на обвинителя да привлича към нак.отговорност когото намери за правилно, когато намери за правилно, по квалификация, която намери за вярна.
За това, че всички док.искания на защитата се адресират до съда- сте прав и има логика - това е централната фаза.А и без това исканията на предявяване са обречени на провал, защото срокът за разследване обикновено е изтекъл.
Чл.219, ал.2 в досъд.про-во в настоящия му вид не се прилага и възражения на това основание не се уважават.
А що се касае до примера- да, тактически не е удачно пострадалата от изнасилване да бъде разпитвана пред съдия, с участието на подс.Но същата тази пострадала, ще се изправи срещу същия този обвиняем, или няколко обв., заедно с няколкото им защитници, лице в лице в съдебна фаза.Така че това, което й спестяваме, е само време.Друг е въпроса, че по начало нейния разпит/ на пострадали от насилие/ трябва да се извършва с участието на психотерапевт, и/или на лице, на което пострадалата има доверие.
Аргументът Ви, че разпитът на пострадалата съдържа именно обвинителните доказателства, въз основа на които ще се повдига обвинение, е верен.Въпросът е- а след това? А след това - като ще изземваме сравнителен биолог.материал, примерно, от посочения от нея за извършител, не е ли нормално, преди да го изземем, да го конституираме като обв., или ще го изземваме от свидетел?Защото и това се е случвало.
Този текст - на неформалното обвиняване по чл.219, ал.2 просто трябва да се формулира като хората или изобщо да изчезне.Страх ни е да не обвиним, без достатъчно доказетлства, от една страна, от друга може да се случи така, че неформално обвиняваме, но лицето няма правата на обв.А именно обв.е фигурата с най-много права и гаранции в процеса.Но спорът си е малко теор.Но текстът сигурно не е сложен за "красота".
А честно казано - за мен никоя от тези практики не са кой знае какъв проблем. Защото не съм убедена,че процедирането - по единия - или другия начин/ 219, ал.1 или по ал.2/ води до качествено различни практически/доказателствени/ резултати.Но има изключения.
И ако се върна пак по темата - ако обвинение не е повдигнато, и действия срещу лицето не са извършвани/ така, че да е налице основание по чл.219, ал.2/, разпитът пред съдия на свидетел, си е напълно допустим, когато обв.не е конституиран според мен.
Умори ме тая тема.