REVOLUTION написа:Не съм съгласен със становищата , че 227б не е продължено престъпление.Аргументите ми са следните:
1.Изпълнителното деяние се осъществява с бездействие , незаявяване на неплатежоспособността от търговеца , което е длъжен да стори съгласно ТЗ.Това бездействие обаче според накзателния закон трябва да продължи определен срок-30 дни.До изтичането му, визираната проява е несъставомерна.Ако търговецът заяви неплатеж. на 29 ден , не може да окачествим бездействието му като опит и самоволен отказ да довърши престъплението(Всъщност към това престъпление опит е невъзможен,поради практическата невъзможност да се отграничи началото на изп.деяние и довършването му).Обратното едва след изтичането на 30 дневния срок имаме вече престъпление или с други думи , то не се довършва с изтичането на 30 дневния срок , а започва след него.С изтичането на последния срок не може да се счита , че престъплението е довършено(след изтичането на 30 дневния срок , задължението му не се погасява-ярко доказателство , че този срок е предвиден като граница , след преминаването на която спрямо търговеца ще възникне отговорност,а не като предел , в който трябва да се изпълни задължението) , защото изпълнителното деяние продължава да се осъщестява , непрекъснато и това продължава да указва неблагоприятно въздействие върху обществените отношения , който осигуряват защитата на кредиторите.Така например търговеца може да продължи да не заявява неплатежоспобността си ,продължавайки същевремено да работи и да поема нови и нови задължения.Следователно дееца създава едно трайно престъпно състояние , което ще се прекрати с изпълнението на задължението за заявяване (от търговеца) или ако бъде прекратено от 3л.(кредиторите сезират съда по Н.)
2.Не виждам с какво приемането на тезата , че ако приемем ,че престъплението не е продължено , ще защитим кредиторите с по-голяма мяра.Не намирам състоятелен аргумент.Все пак този текст касае наказателната отговорност , а приемането на тезата , че 227б е продължено , създава по-сигурни гаранции , че търговеца ще бъде наказан за престъплението си , тоест по-засилена защита за кредиторите.
3.Не съм съгласен с тезата и за вечното престъпления.То все пак е ограничено от много обстоятелства , включително и смъртта на дееца.
Мисля,че пак няма да постигнем консенсус по този въпрос
Първо, в срока за заявяване няма съставоремно поведение и не виждам каквото и да било от написаното да сочи на такъв извод, т.е. този въпрос е безспорен.Нищо не се опитва, започва....
Престъплението се извършва и довършва след изтичането на срока за заявяване.Ако го счетем за продължено, още на 31-вия ден, фактическият състав е осъществен/ юридически е изконсумиран, както е писал адв.Николов/, но престъплението продължава да се осъществява фактически трайно във времето- до прекратяването.
Ако законодателят е искал да криминализира незаявяването на неплатежоспособност като продължено посегателство- щеше да го предвиди именно така, който "не заявява", а не който " не заяви".
Той обаче е криминализирал незаявяването в срока.Което ще рече, изтече ли срокът, престъплението е осъществено -извършено и довършено, както и фактически преустановено.Търговецът ще бъде наказан, щом пропусне срока за заявяване, независимо дали просрочието ще трае един, два , три дни....5 месеца, т.е. продължения характер не прави наказването по-сигурно.
Имаме съгласие по въпроса, че погаси ли се задължението за заявяване на някакво основание или изпълни ли се от самия деец, престъплението също се прекратява.Продълженото престъпление е довършено с неговото прекратяване.
Какво става обаче, ако ние наказателната отговорност на дееца я реализираме- образуваме проиводство, повдигнем обвинение, осъдим дееца/ но задължението пак си стои, защото органите по преследване няма да го прекъснат всъщност това продължено престъпление/ в случай, че никой не сезира съда по несъстоятелност/.Т.е. престъплението всъщност не е прекратено, не е довършено, говоря за "същото" престъпление и продължава да се осъществява- да трае.
От друга страна, ново престъпление, дори да считаме, че с образуване на производството се прекъсва това прието за продължено престъпление - за "новия" период на незаявяване - няма и не може да има, защото срокът за заявяване не се възобновява, той веднъж е изпуснат веднъж и ние сме го наказали дееца веднъж ...Не можем да го наказваме два пъти за едно и също нещо, въпреки, че продължава да бездейства престъпно, нали така.Веднъж не заявил в срок и така до 20.05.2008 г примерно, после - не заявил в срок, но от 20.05.2008 г до 20.09.2008 г.При продълженото престъпление по принцип такъв парадокс не може да се получи.
Смъртта на дееца погасява отговорността за което и да е престъпление, прекратява и престъплението, продължено или не.
И не на последно място, при съмнение в същността на престъплението - дали е форма на усложнена престъпна дейност или не е, следва да се прилага в полза на дееца.Продължения характер сочи на по-висока степен на общ.опасност.
Не съм твърдяла, че защитаваме по-добре кредиторите с отричане на продължения характер.Напротив, защитаваме дееца.Но не виждам и
как с продължения характер те биват защитени по -добре.Като стимулираме деецът да заяви, за да започне да тече давност за преследване/ всъщност мисля това да е разумен аргумент в тази полза/
Да не говоря, че практически - продължения характер - ще следва да изисква в ОА да се формулира времето, докато престъплението трае.Ами ако то продължава да си трае и по време на нак.производство?
Изобщо,REVOLUTION, ако някой не беше проявил такава ювелирна юридическа мисъл в НК, нямаше да спорим "ний двама на тема...", нито да гледаме 7-8 решения / с резултат 50 на 50/ на Второ и на Трето отделение на ВКС, с диаметрално противоположни възгледи, все едно ,че не изхождат от един и същи съд, който следва и да уеднаквява практиката.
Аз повече аргументи не мога да измисля, тъй, че е редно да се откажа от дискусията занапред
/ всички работи да си спомня, дето са ме впечатлили, но класацията май в револ.подход се оглавява от съдията Пл.Томов.Та така звучи решението му :