Глава 27-ма НПК или ПРАВОСЪДИЕ В ПОЛЗА НА ДЯВОЛА.

[kursant_amvr]

Clavdivs, много добре Ви разбрах и приемам голяма част от Вашите аргументи. Между дургото, мисля, тук е мястото да Ви благодаря за конструктивния тон и за това, че защитавате тезата си именно с аргументи, а не с обиди и нападки, както често се случва в този форум.

Моето мнение, обаче е, че НЕ Е по добре да имаме "каква да е" присъда, пък била тя и бърза. Защото много от тези "присъди" се превръщат в една фактическа амнистия за деянията на хора наели "правилните" адвокати. И закона позволява това да се случва.

Да в примера който Вие, давате може би бързата присъда е помогнала с оглед на това, че при второто деяние лицето вече е било осъдено. Не може обаче един дефект на наказателната система да оправдава наличието на друга дефектна разпоредба.
Аз вече споменах, що за цели е постигнала тази присъда.Ами ако със второто си деяние деецът беше убил дете ? Ами послнието към останалите членове на обществото, което има тази "бърза" условна присъда ? Какво е то ? Може би: "Карайте както си искате, дори да блъснете някого, най-много условна да ви дадат" Или може би "Спокойно, първите няколко пешеходци са гратис !"

Вижте, аз не съм против институтът на споразумението или бързото правосъдие изобщо. Но съм категорично против бързото "правосъдие" в този му вид.

Първо недопустимо е да се прилага автоматично чл. 55. Няма пречка, заокнодателят да предвиди процесуалното поведение на подсъдимия, като "смекчаващо вината обстоятелство" и толкова. То ще се иам предвид при индивидуализирането на наказанието, но няма автоматично да се слиза под предвинения от НК минимум.

Второ споразумение - добре, съкратено следствие - добре, но трябва да се предвидят механизми за защита на ОСОБЕНИТЕ права на пострадалия В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, които произтичат именно от това му качество, а не само общата възможност да дири имуществено обезщетение по ЗЗД.

[Clavdivs.]

По отношение на "съкратеното следствие" становището ми е че то е безмислено и плод на гледане на американски филми от законодателя.
Много по-разумно би било да се разшири приложното поле на споразумението, а самото то да се либерализира, но както и да е...

Проблемът не е в споразумението като институт, а по-скоро от отношението към /тук да вметна че за съжаление в по-голямата си част е заслужено/ системата, което се кове от всякакви "звезди" в нея.
Именно заради това някои споразумения изглеждат като "амнистии". При нас при уредбата на правомощията на държавните органи се изхожда от презупцита за неговата недобросъвестност...

Въпросът и за споразуменито и за други загатнати повече или по-малко неща в дискусията е за съотношението на принципите на легалитета и от друга страна на опортюнитета.
Лошото е че с настоящия кадрови потенциал на всички елементи от "правоохранителната система" всяко едно засилване на втория е опасна заигравка, но практиката показва, че все повече е необходим... и тя сама си го прокарва.

Относно приложението на 55 въпросът наистина е спорен, но без него дееца не би имал стимул да сключи споразумение /при настоящото девалвирано положение на наказателната репресия/.

Относно правилата на пострадалите... Тук също трябва да се намери баланс между няколко неща - искането за бърз и ефективен процес /което също е в полза на пострадалите като цяло/ и от друга така да го кажем - законоустановеното отмъщение...

Може да се разсъждава в насока само за определени престъпления, които много силно засягат личността да има възможност за участие в наказателното производство. Но за всяко дело да имаш и пострадал, койото в много от случаите /като непрофесионалист/ пречи, забавя и понякога осуетява ефективността на процеса...

Друго което може да се "пипне" е да няма първоначално събиране на такса при гражданските дела за обезвреда на вреди от престъпление, за което дееца вече е осъден с вляза в сила присъда. Така отпада една от ползите да има гр.иск в наказателното производство, пък и в последващото гражданско и без това ще се доказва само размера /т.е предоставяната "услуга" от съда не е като за "чисто" дело за деликт/

Има и доста други неща, но те са за друга тема пък и никой няма да седне да направи...

А практиката ще си намира начини ... Отказите трябва да са мотивирани.... защо трябва да се пишат 3 страници бла бля на някой да му обясняваш защо няма престъпление... И в повечето случаи кво се пише ... ала бала тоз оня - няма данни - айде...
В щатите /не че са ми любимци в наказателното правораздаване/ ама там прокурора като му докладват преписка, той просто казва "не става" - архивира се в кръглата папка и толкова няма да пише по сто отказа на седмица, а ще си чете прецеденти за важното дело ...


Такива ми ти работи...

[Clavdivs.]

.

[Star_doznatel]

Да .... такива ми ти работи. Съгласен съм. Опитах се проблемите да ги чоплиме в отделна тема, но не се получи. А и какава ли файда като ги чоплиме във форума, а в парламента чоплят семки.

[Gabi1]

Идеята за споразумение е добра на фона на цялата мудност на системата, но за съжаление е доста опорочена. Не мисля, че е правилно едно и също лице в рамките на няма и месец да се споразумява за две пробации с една и съща прокуратура.

[Achiles]

В крайна сметка появи ли се някаква практика на ВКС по въпроса дали съдът е длъжен да уважи направено искане делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК, или може да откаже? В АПИС не намерих нищо конкретно, а съдилищата в различните градове имат различна практика - тъй както закона е един за цялата страна. Ако някой знае за подобно решение, моля да го публикува на форума (поне номера му).

[alena_]

Въпросът наистина е интересен. Според мен сега действащите разпоредби не дават право на съда да прави преченка дали да допусне съкратено съдебно следствие или не. Ако се даде възможност на съда за такава преценка, би следвало да се поставят и някакви предпоставки за това, възоснова на които съдът да мотивара отказа за съкр. съдебно следствие, иначе би се получила една доста противоречива съдебна практика.
Може би единственото основание възоснова на което съдът може да откаже съкр. съд. следствие, е ако самопризнанията не се подкрепят от доказателствата по делото, и съдът ще трябва да събира такива. В този случай съкратеното съдеб. следствие би изгубило смисъл, т.к. няма да се спестят време и разходи.

[sunshine_75]

Решаването на въпроса по общия ред или като съкратено съдебно следствие ще върви делото е изцяло, само и единствено в правомощията на съда-докладчик. Не подлежи на каквато и да е санкция, не е основание за отвод на съда (допускането или недопускането). Не знам дали има практика на ВКС по темата.

[lawYovchev]

Колеги,с риск да бъда взет "На нож" си позволявам да взема отношение по темата.Забелязах доста враждебно отношение към адвокатската гилдия,като основен ВИНОВНИК ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА СИСТЕМА и най вече за критичните доклади на Брюксел по глава "Правосъдие и вътрешен ред!"Виждайки колко много НЕюристи се изказват с готови решение КАК още утре всички престъпници могат да влязат и едва ли не ще бъдат вкарани в затвора,неточните,неправилни и отчайващо погрешните интерпретации на норми и закони,си позволявам да изкажа и моето мнение и позиция по въпроса за Съкратеното съдебно следствие. За разлика от пишещите "капацитети",аз не съм настроен критично към всичко що не е адвокат,а точно обрат-но.Адмирации за ВСИЧКИ ВАС ЧЕСТНИ, ВСЕОТДАЙНИ колеги,знаещи защо сте там и какво правите когато отидете на работа. Визирам Gabi1,Star_doznatel,kursant_amvr /вече ИНСПЕКТОР - честито и на добър час на това изключително нервно и амортизиращо поприще/,plamena26,sunshine_75qalena_ и Сие!
Провокиран съм и от последното мнение /докато пиша може и вече да не е/.Категорично ОСНОВАНИЕ Е!
Аргументи: Основания за отвеждане на съдиите и ....
Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:
1. който е участвал в състава на съда, постановил:
...
6. който е бил свидетел, .... А той е свидетел защото:

Ред за провеждане на предварително изслушване на страните

Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъ-дебното производство и направеното от него самопризнание. Какво излиза? Уважаемият съдия е СВИДЕТЕЛ НА ПРИЗНАНИЯ или бъркам.За това ще се опитам да дам още аргументи:
чл.29,ал.2 НПК Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Счита ли някой,че съдия/съдебен състав,гледайки толкова много наказателни дела в кариерата си НЯМА ДА ИМА ОБВИНИТЕЛЕН УКЛОН,т.е с изградена вътрешна презумпция,че тоя дето се му е явил на крака,признал е ОА и в крайна сметка,НЕдопускайки ССС,ще бъде честен,справедлив и БЕЗпристрастен.Същото важи на 100 % и за съдебните заседатели. Аз не тропам с крак отстоявайки с нокти и зъби позицията си,за това ЩЕ СЕ СЪГЛАСЯ с всеки логичен и аргументиран довод.Нека всеки да взема участие в дискусията,спазвайки линия на толерантност и уважение към другите пишещи колеги.Нека не превръщаме форума в писална /има ли такава дума?/