kpavlova написа:Не мога да повярвам, че в петък вечер водим спор за причинната връзка при допустителството Но съботата скоро не ми е била почивен ден, пък и няма забрани да се мисли по правни въпроси в петък.
Как така ще отговаря за допустителство, ако каквото и да беше направил първичното престъпление пак щеше да се извърши?Всеки горестоящ ще отговаря за допустителство, когато нисшестоящия извърши престъпление?По принцип?
Допуснатото престъпление се явява резултат на допустителството.Ако само си бездейства, но престъпление от подчинения не се извърши- няма допустителство.Ако не беше блял съзнателно/ бездействал/, а беше контролирал, подчиненият нямаше да извърши престъпление- щеше да го предотврати, осуети/ ако е приготвяно/, преустанови/ ако е опитано/.
Има причинна връзка.Не казвам, че бездействието е единствената "причина" за допуснатото престъпление.Но по състав е в причинна връзка- иначе защо ще отговаря? Различава се от помагачеството само по субективната страна, не по причинната връзка.
Умисълът по състав прилича като да е неопределен/ няма голяма конкретика във визията за допуснатото престъпление/, по -често и практически - евентуален.
Ако допуснатото престъпление е непредпазливо- няма проблем за разграничаването от независимото съпричинителство/ абе на теория няма проблем, на практика има/.Ако допуснатото престъпление е умишлено, между допустителя и подчинения просто няма никаква общност на умисъла за разлика от помагачеството/ не са се уведомили взаимно/.
За несъставомерността по родов обект си абсолютно прав, не се замислих много, много Макар, че има осъдени лекари и учители за подкуп след 2000 г, с потвърдени присъди на ВКС
П.П.Ако говоренето на "ти" ти причинява непоправима морална вреда, напълно съм склонна да го преустановя
Непоправима морална вреда ми причинява говоренето на "Вие", ако не е абсолютно необходимо
Допустителят е не абсолютно всеки горестоящ, а този, в чиито служебни задължения се включва контролирането на конкретното му подчинено лице. И виждайки, съзнавайки, че последното върши престъпление, той бездейства, не изпълнява служебните си задължения да го възпира, действа против службата си.
Ако престъпление от подчинения няма, няма и допустителство, защото то е вторично престъпление, за да го има от обективна страна се изисква да има извършено друго престъпление, другото престъпление е условие за съществуването на допустителството, но това не значи, че деянието на вторичното престъпление по някакъв начин обуславя това на първичното. Напротив, връзката е именно обратна. Така е с всяко едно вторично престъпление, то е обусловено от първичното, а не обратното.
Що се отнася до резултата, за мене е формално.
А до общността на умисъла при съучастието в тесен смисъл, то такава не е необходима. Ако аз знам, че ти искаш да крадеш от съквартиранта (когото мразя, щото примерно ми е свил гаджето, която ме е зарязала, щото в петък вечер обсъждам правни казуси ) и ти оставя входната врата отключена, за да не ти се налага да я разбиваш, какво пречи да отговарям за помагачество и без ти да знаеш кой ти е оставил вратата? Къде законът казва нещо за общ умисъл... "Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението". Улеснил ли съм те от обективна страна - улеснил съм те, действал ли съм с умисъл за кражбата, действал съм, имам и субективната страна.
Айде че почнаха дузпите