Престъпление от 1982

[TheBoZZ]

Здравейте, петък вечер е и съм отчаян по едно дело, искам да го споделя с надеждата, че има хора, които са имали подобен проблем като мен.

Казусът е екстремно странен. През 1982 открадват на пострадалия една количество вещи. Въпросният човек не предявява отделен граждански иск срещу извършителите, а взима участие в делото повдигнато от прокурора. Обвиняемите се признават за виновни от съда. Но на потърпевшия не се изплаща никакво обещетние.
До колкото мога да преценя би следвало съдията да назначи съдебен изпълнител, който да събере парите на потърпевшия(-ите) и да ги заплати по поредността на иска от прокурора. В същност живея с убеждението, че това е било тогавашно задължение на съдията при положение, че процеса се е водил от прокурор.
Пропуснах да спомена, че в документите от тогава се вижда уточнението левова равностойност на тази собственост. След 25 години би следвало това имущество да се преоцени и така да се и добави новоизчислената наказателна лихва.

Аз стигнах до тук. В момента ми е трудно да си представя кой би следвало да е отговорен за неизплащането на обезщетението. Мисля че е разумно да се съди наследникът на тогавашния районен съд по "бездействие причинило вреда".

Основен проблем като че ми е да намеря нормативната уредба от 1982, която регламентира тази процедура. В голяма степен ме интересуват закони и/или подобни казуси (може и европейски директиви и/или дела пред европейскта комисия) свързани с юридическия отговорник, който би следвало да бъде съден и икономическата методика, по която трябва да се преизчислят откраднатите вещи и наказателната лихва съответно.

Благодаря

[zornunddorn]

съдията /а и прокурорът/ не е длъжен да следи служебно за изплащане на присъдените обещетения. Още след влизане в сила на присъдата пострадалият е трябвало да поиска издаване на изпълнителен лист, респ. да предприеме необходимите действия по удовлетворяване на претенцията. Това - само ако е имал предявен граждански иск в наказателния процес и той е уважен.