Референдумът – действителност или фикция

[advokaat]

Референдумът – действителност или фикция

Чл.10 от КРБ посочва, че изборите, националните и местните референдуми се провеждат въз основа на общо, равно, пряко избирателно право с тайно гласуване и още – чл.84 гласи, че НС приема решение за провеждане на национален референдум, а в чл.102, ал.3, т.6 се казва, че президентът насрочва избори и референдум.
И нито на едно място не се дефинира какво е референдумът, кога, по кои въпроси, от колко хора трябва да се инициира. Да, Конституцията не е тълковен речник, но подхвърлянето на думата „референдум“ без да се изясни нейната специфика, говори за липсата на всякакво желание референдуми действително да бъдат провеждани в България.
Какво всъщност представлева референдумът? Той е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване, трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. Въз основа на така даденото определение, възникват редица въпроси, а именно – компетентни ли са всички граждани по специализирани теми, например, какво знае баба Пенка за шистовия газ и неговия добив и не е ли референдумът израз на колективната безотговорност на цялото общество и прехвърлянето от отговорността на властимащите върху гражданите, с цел да се харесат на мнозинството от тях; освен това, кой ще определи „важните“ теми, за които да се проведе референдум?
Въпросите по отношение на референдума са много, но фактите са повече от красноречиви.
В България има два проведени референдума – първият през 1946г., с който при условията на нечуван терор е променена формата на държавно управление и през 1971г., когато се провежда референдум за нова Конституция, чийто чл.1 гласи, че „комунистическата партия е ръководна сила на държавата и обществото“.
В България няма нито един демократично проведен референдум. Няма нито политическата воля, нито сила и желание от страна на гражданското общество референдум да бъде проведен.
Докато се преместшат тетрадки с подписи в пространството и референдумът е само символ на политическа саморазправа, той ще остане единствено много красиво пожелание за демократизъм.
Референдумът не е действителност. Референдумът у нас е учебникарски пример за дефиниция на думата „фикция“ –„ на факти и явления от действителността се придава определено качество, което те нямат, за да се приравнят правните последици на едни несъществуващи факти с тези на други факти, които съществуват“.
Референдумът е фикция, с която се приема, че макар да не вярваме в честните избори, демокрацията мигновено ще се съживи, ако всеки от нас казва „ да“ или „не“ на всичко.
А дали това е така – двата български референдума показва

[rts]

Баба пена може и да не знае много за шистовия газ или за ядрената енергетика, може и да не знае много и по въпросите за управлението на една държава или община, но може и да знае - кой знае ?
Кой да прецени колко "правилно" мисли баба Пена и дали "правилно" мислещите няма да предадат (или продадат) човешките ни права ?А кой да определи важните въпроси, по които управляващите са длъжни да се допитат до народа, който ги е избрал, решава самия народ. Щом необходимото число от народа ни иска референдум по повдигнат въпрос, значи трябва да се проведе и точка. Иначе се стига до абсурда - ние ги избрахме да ни управляват, но те не се допитват до нас, защото "се знаело какъв ще бъде резултатът" (спомнете си за членството ни в Нато и ЕС) и понеже шепата управляващи намират прогнозния резултат за неприемлив (защо ли ?), не се прави референдум. Управляващите никога не трябва да забравят, че управлявайки представляват не себе си, а народа, който ги е избрал, поради което има право на мнение и последна дума.

[advokaat]

Много се радвам, ако в дните преди референдума успеем да проведем наш дебат по въпроса за необходимостта от пряка демокрация.

Благодаря за мнението, колега!

Аз лично съм скептична относно националните референдуми, не само у нас,а по принцип. Наистина не вярвам, че един социално и политически неграмотен човек следва да решава съществени за държавата въпроси.

Прав сте, като казвате, че може би, когато политиците и т.нар "експерти" са корумпирани по-добре да питаме хората, но след като същите тези хора са избрали тези корумпирани политици, кое гарантира, че пак няма да направят нов погрешен избор?

Аз не считам и не искам да нося отговорността за нещо, от което не разбирам, затова и няма да гласувам.

Което, всъщност, е личен избор на всеки.