error написа:REVOLUTION написа:
Айде пиши де.Казвам се ......
Аз няма да пиша. Такива като Тодор има достатъчно ......
@inspektora ти ли ще разясниш, тук във форума, как се прилага чл.5 ал.2 на Конституцията?
Мдаа , айде да разясним!Да се опитам аз.
Съгласно чл.5 ал.1 и ал.2 К е върховен закон и другите закони не могат да му противоречат , а съгласно ал.2 има непосредствено действие.Обаче докато за подзаконовите нормативни актове ,съдът при противоречие може да не приложи подзаконовия акт , а директно закона или К , при законът това е изключено.Дали законова норма противоречи на К , може да каже само КС.Ако съдът констатира , че норма от закон противоречи на К , той трябва да сезира КС-така изрично К-чл.149 ал.2.Съдът няма право да не прилага закона като се позове на чл.5 ал.1 и ал.2 от К.
И накрая относно заиграванията с параграф 3.Да за заварени закони може съдът директно да се позове на противоречие с К. и да счете , че дадена норма от закон е отменена.Обаче поради противоречия К. съд отстъпи от практиката си и с определение постанови ,че компетентен да се произнесе дали определен закон е отменен от параграф 3 или не е ,само КС.
Това по приложение на К.Определение № 1 от 11.01.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 31/1995 г.
Държавен вестник, бр. 9/1996 г.
чл. 5,
чл. 149,
§ 3 Конституция на РБ
чл. 5,
чл. 23 ЗСВЦВК
чл. 12,
чл. 18,
чл. 19, ал. 1 ЗКС
------------------------
Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо Костов, Станислав Димитров, Николай Павлов, Димитър Гочев, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков, при участието на секретар-протоколиста Красимира Кишева разгледа в закрито заседание на 11 януари 1996 г. к. д. № 31 от 1995 г., докладвано от съдията Николай Павлов.
Делото е образувано на 21.12.1995 г. по искане на 51 народни представители от 37-о Народно събрание да бъдат обявени за противоконституционни текстовете на чл. 5 и 23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (ЗСВЦВК) относно прогласяването на български граждани за чуждестранни лица в зависимост от местопребиваването им, както и изискването за такива чуждестранни лица - български граждани, да имат разрешение от Министерството на финансите, за да могат да извършват сделките и действията, визирани в чл. 23, букви "а", "б" и "в" от същия закон.
В обстоятелствената част на искането се застъпва гледището, че посочените разпоредби пряко противоречат на чл. 26 от Конституцията във връзка с чл. 5, ал. 2 от нея. Твърди се, че щом едно лице е български гражданин, то не може да има различни права и задължения, а още по-малко ограничени права само защото има постоянно местоживеене в чужбина или е напуснало пределите на страната преди повече от шест месеца, или е с намерение да се засели в чужбина.
Производството е във фазата по допустимостта на искането.
Конституционният съд е сезиран от субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Искането е за установяване на противоконституционност на разпоредби от закон, което е от компетентността му по чл. 149, ал. 1, т. 2 от основния закон.
Конституцията от 1991 г. създава основите на новата демократична правова държава. Затова според чл. 5, ал. 1 другите закони, в това число и заварените, не могат да й противоречат. Ето защо разпоредбите на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията създават механизъм за изпълнение на конституционната повеля на чл. 5, ал. 1 по отношение на заварените закони. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд "се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента". Този текст е възпроизведен в чл. 12, т. 2 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) . По спор за конституционност на закон Конституционният съд е винаги компетентен да се произнесе със задължително решение. Няма значение кога е приет законът - преди или след Конституцията, законодателят не прави разлика, защото иначе би го казал в конституционна разпоредба.
Практиката показва, че правоприлагащите органи, включително и административните, изпитват затруднения по прилагането на § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Това обективно може да доведе до спор, дали дадена законова норма трябва да се прилага или не. Компетентен да се произнесе по този спор е Конституционният съд съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С решението на Конституционния съд се въвежда безспорност и безпротиворечивост относно прилагането на закон или законова норма.С оглед на изложеното, както и предвид обстоятелството, че са изтекли сроковете в хипотезите на § 3, ал. 2 и 3 от Конституцията , се създават условия за неточно и нееднакво прилагане на законите, приети преди основния закон, и се затруднява правният ред и върховенството на Конституцията.Това налага Конституционният съд съгласно правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията като върховен орган, който следи за спазването и прилагането й, да промени практиката си и приеме, че са допустими искания за установяване конституционосъобразност на заварените от Конституцията закони и законови норми.Конституционният съд приема, че по делото трябва да бъдат конституирани като заинтересувани страни по смисъла на чл. 18 ЗКС Народното събрание, президентът, Министерският съвет, главният прокурор, министърът на правосъдието, министърът на финансите и министърът на външните работи.
На основание чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане искането на 51 народни представители от 37-о Народно събрание за обявяване на противоконституционността на текстовете на чл. 5 и 23 ЗСВЦВК относно прогласяването на български граждани за чуждестранни лица в зависимост от местопребиваването им, както и изискването за такива чуждестранни лица - български граждани, да имат разрешение от Министерството на финансите, за да могат да изпълняват сделките и действията, визирани в чл. 23, букви "а", "б" и "в" от същия закон.
Следователно щом не е отменен от парламента и нямам Р на КС чл.2 от ЗДТ е действащо право и ако смята , че този текст противоречи на К , ВАС няма право да не го прилага(като и не се е позовал на параграф 3) , а трябва да сезира КС.До това произнасяне , не съм съгласен с тази практика.
Продължавам да не съм съгласен и с изказването на г-н Колев.
/, така че ... Но като гледам нещата прогресират: чак обикновени граждани /и някои селяни даже/ си я прилагат К непосредствено - ей и сам Тодорчо се позовава на чл.117 от К /и разни други текстове май беше цитирал 
/ ... чак се стига до там, че К /някои текстове от нея/ я обявяват за дискриминационна 
- било пишело, че сме източноправославна държава ... Ужас, ами хората сциентолози - ...... жестоката дискриминация срещу тях ... !?!
Аз, пък, лично не виждам основание да се твърди дори, че нормата противоречи на К.
/, че съдиите може би не са съвсем престъпници 
(чл. 4, ал. 1, т. I. 1 ), т. е. от събирани държавни такси. При наличието на единен държавен бюджет до 1991 г. вкл., управляван от Министерския съвет